Аз съм...

"Аз съм Българче!"

Оо, я не се оплаквай!

КАКВО ДА СИ МИСЛЯ?

Е, добре. Злодеите трябва да бъдат наказани. Не че Алексей е измислил нещо ново. В част от действията си е откопирал Джон Едгар Хувър.

Струва ми се, че си заслужава да се замислим по-дълбоко. Алекесей като събирателен образ е представител на група от хора които са в резултат на нашето си обществено съзнание. Така както и Бойко Борисов е продукт на нашето обществено съзнание. Два човека, които са направили различни избори.

Не познавам някой, който като е минал на червено, после да спре при катаджията и до поиска да бъде глобен. Но познавам много хора, които спират на червения светофар, за да живеят по-спокойно и безопасно. Такъв е общественият договор.

Не виня Алексей. Намерил е пробив в системата, обществената енергия го е допуснала и той се е възползвал. Ако знае по какви закони се движи Вселената би следвало да си е поел и риска съзнателно.

Но подкрепям Бойко и хората му за сега, защото вярвам че така и аз и децата ми ще живеем...

Прочитане на целия коментар по-спокойно и безопасно. И много хора го вярват. За сега.

НАЙ-СИЛНОТО В ЧОВЕКА СА НЕГОВИТЕ МИСЛИ

Това е истина. Все повече от нас го знаят и усещат видимите резултати. И защо все пак понякога нещата се случват от само себе си, а понякога колкото и да се опитваме не се получава. Защо мисълта ми понякога създава осезаеми реалности, а понякога всичко върви на опаки и се случва това от което най-много се боя?

Човекът е многопластов и живее едновременно в много измерения. До някои имаме достъп със съзнанието си, а спрямо други сме абсолютно несъзнателни. И бродейки по тези друмища, мисля че научих някои истини. Какво да направим, за да помогнем на мечтите ни да се сбъднат?

Наскоро прочетох, че клетката в човешкия организъм е основният носител на съзнание. Нормално е, защото тя има много по-голяма еволюция от нас като човеци. Но тя е носител и на нещо много важно. Осъзнатите човешки усещания. И това е основният инструмент на човека - усещанията. Всяка мисъл поражда определени усещания. Приятно - неприятно, страх-усещане за мощ, любов - омраза. И точно усещанията на тялото ни ни дават възможност да контролираме мислите си, и разбира се мечтите си. Останалото е работа на посъзнанието, което обработвайки огромния обем от данни които имаме но не осъзнаваме, ако види брод ще ни преведе от зоната на неприатното към зоната на приятното.

А как да усилим импулса? Само и единствено като се свързваме със своите съюзници. Как се играе хоро?

Но има нещо по-важно. Това за което мечтаем трябва да е подчинено на Закона на Вселената. Има няколко простички неща.

Не се опитвай да направиш невъзможното. Вложената енергия може да доведе до непредсказуеми резултати.

Не бива да се променя проявено вече събитие, или такова събитие, за което причините вече са се проявили. Но спокойно с мисълта си можем да се опитаме да въздействаме върху процеса на развитие на събитието. Разбира се колкото по-мащабен е резултатът, толкова повече време ще е необходимо.

Със сигурност трябва да се планира от къде ще се вземе енергията за събитието. С какво съм готов да се разделя аз? Колко хора са заинтересовани да се случи мечтата ми? Какво ще спечелят те от това?

Естествено, най-лесно променящите се части са непроявените още събития. Така както е по-лесно да построиш нов дом, отколкото да преправяш стара къща.

Въобще, много ми харесва една мисъл на Ерхард Фрайтаг в книгата му "Силата на подсъзнанието и мощта на несъзнанието". Та там той казва, че успелият човек има три характеристики: духовен, интуитивен и оставящ всичко да се случи от само себе си.

Ей такива мисли ми минават в петък след обяд.