ДО... СТАНИШКАТА

Здравей Станишка!

Аз вярвам, че името носи особена вибрация и обединява и излъчва цялостната енергоинформационна структура на носителя си.

За това не се обръщам към теб със Сергей. Това име е руско, а ти си съветски човек. А аз дълбоко уважавам духовността и душевността на руския народ.

Не се обръщам към теб и като Дмитриевич. Това име е библейско. Аз също нося името на Солунския чудотворец и въпреки че съм доста противоречива личност, всяка сутрин го моля да ме закриля и напътства в мислите, словата и действията ми, та да съм в хармония с Вселената. Ти не даваш такива сигнали и за това ми се струва че това име не ти приляга.

Виж, Станишка ти отива. Така те наричат моите приятели и накрая ще ти кажа защо.

Та вече втора седмица по улиците на страната ходят едни хора и скандират, че партията олицетворявана от теб, Станишка, малко боклучива пада и е мафия. Дали е вярно времето ще покаже, но и аз, и ти, Станишка, сме учили философия и научен комунизъм. Вярно, че аз съм учил в Симеоново, а ти в Москва, макар че в техните школи се даваше по-широко образование.  Но пък вярвам също така, че и моите и твоите шестици са си напълно заслужени. И за това на разбираем за тебе език ще ти напомня учението на другаря Ленин за кризата във върховете. Това, помниш добре, значи, че хората отказват повече да бъдат управлявани по старому, а управляващите не могат да управляват по новому. В такава ситуация си ти в момента, Станишка, и трябва бързо да решиш. Гледах твоите хора тази сутрин в парламента. Знаеш ли, те излъчват страх. И обърканост. Не можеш да разчиташ на тях. 

Разни твои клакьори, Станишка, ходят по телевизиите и разправят, че ако не сте вие да направите това онова, токът ще се вдигне с 40 процента и че ви трябва поне година за избирателен кодекс. Ако ти си вярваш, да ти кажа: Назначил съм моето куче да ме пази. Не винаги поведението му ми харесва. Ама като сбърка, аз не си търся ново куче, както твоите хора казват че трябват нови водачи, а го коригирам. Со кротце, со благо и со малко кютек. Ама елегантно. Та ако на следващите избори, които надявам се, ще са през септември дойдат хора дето не вършат каквото трябва, народът ни ще ги коригира по гореописания начин. Не е страшно. За това, Станишка, вървете си с мир. И като се вразумите, хората може пак да ви дадат малко власт. Че с повече вие правите пакости. Това от диалектическа гледна точка.

Ама има и още една гледна точка. И тя, Станишка, е енергоинформационна. Руската духовна школа е ненадмината в това. И ти много добре знаеш, Станишка и за Лазарев, и за Свияш, и за Верещагин. Попитай се защо полето насочи теб и хората ти към тези безумни решения, които изкараха хората на улицата. Нищо не е случайно. Полето просто се самокоригира и ти, Станишка, и тия които те държат на каишка вземат решения които са самоубийствени. А то е защото мислите, словата и действията ви са в пълно противоречие с хармонията на Вселената. Това коства много енергия. И тая енергия дава откат. Тоя откат за тебе ще е страшен. Нарича се родово проклятие върху човек тръгнал не само срещу народа си, а и срещу Вселената. Не причинявай това на децата си.

Болна ти е партията, Станишка. И то се вижда с просто око. А Вселената праща болест в три определени случая:

Първо да те предупреди, че не си в синхрон с нея с мисли, слова и действия;

Второ да те възпре, ако продължаваш с ината си

Трето да те унищожи, защото си станал опасен за всичко около себе си.

Е, Станишка, со кротце и со благо за сега, ти рекох какво мислят хората. Пък сега ще понаблюдавам какви ще ги свършиш.

В ДУХА НА СЕДМИЦАТА: ИЗВИНЯВАЙТЕ

Ега ти седмицата! Преди дванадесет дни написах, че не е време за протести, а е време за въпроси. И в духа на сегашното време, признавам си, сгреших. Май въпросите са отдавна зададени и отговорите са отдавна „усетени“.  

Първо назначиха Пеевски за шеф на ДАНС. Народът реагира светкавично и те се извиниха като  уволниха Пеевски като шеф на ДАНС. Посипаха си главата с пепел и решиха че лъжата е минала.

После назначиха за заместник министър на МВР сикаджия. Нали ги помните ония дето разкарваха хората в багажниците на колите и им вземаха парите. Извиниха се, разбира се, и поискаха прошка.

После един дето беше кандидат за президент така предизвика хората, че се скри от народната любов под една маса на „Врабча“. И тоя същия стана шеф на етичната комисия в Парламента, след като обиди президентската институция. Хората откровено го нарекоха курва заедно с един телевизионен деец когото понамазаха някъде с лайна. Тия двамата не се извиниха, но то е от диагнозата.

После решиха да изхвърлят Ботев и Димитър Димов от учебните програми и казаха, че Левски е бил престъпник по турските закони. След това се извиниха и си оттеглиха думите.

После нарекоха хората, които ги мразят безплатно „интернет лумпени“ и после пак се извиниха. 

После Станишката и Орешарски казаха, че им трябва година време и повече да променят изборния кодекс. Това направо ми прозвуча като думите с които на времето започна обучението ми в школата в Симеоново, а те бяха: „Вие сте щит и меч на Партията и знайте, че тая власт с кръв сме я взели и с кръв ще я дадем...“ Аз не можах да се зомбирам докрай от тия приказки, ама Станишката май му е изпуснал края и не ще да си ходи.

Опитвам се да прозра невидимите нишки, които свързват фактите, които посочих по-горе. И стигам до едно особено усещане. И то е, че въпросите за които писах в предишния си пост отдавна са вече зададени и отговорите са усетени. Значи времето е минало.

В диалектиката има три основни закона:

Закон за единство и борба на противоположностите. И ли както казва Макиавели „Ако си нямаш враг, създай си го“.

Количественото натрупване води до качествени изменения. Натрупванията са се случвали вече 23 години. И общественото съзнание е преминало в ново качество. Вън и независимо от сетивата на политиците. Вероятно за това са толкова неадекватни.

А третият закон е Законът за отрицание на отрицанието. Това е спиралата на развитието. Българските кукловоди създадоха в недрата на собствения си егрегор своя екзекутор. Можеш да оковеш всякак някого. За определен период от време той може да изпълнява заповедите ти. Но ако духът му е свободен, ти не си господар на тоя човек. Това че лозунгите отново са „червени боклуци“ и „БСП е мафия“. И това не е връщане назад, а ново начало.

Така че няма време да чакаме да ни правят нов изборен кодекс. Ако съм разсъждавал правилно, това с което разполагаме ще можем да го употребим като инструмент за нова подредба.

НЕ Е ВРЕМЕ ЗА ПРОТЕСТИ. ВРЕМЕ Е ЗА ВЪПРОСИ

Хич не съм им фен на Сатиншковците. Още са живи спомените и за „Цанков камък“, и за батко и братко, и за Белене, и за президентски съветници, дето са обвинени не в джебчийство и за други съветници в ДАНС. 

Но! ВЪПРОСИТЕ СА ПО-ВАЖНИ ОТ ОТГОВОРИТЕ. А сега е време да се отговаря на определени въпроси, преди да се предприемат определени стъпки. И тези отговори очакваме да ги получим от няколко посоки.

Първият въпрос е не дали Цветанов е вършил тия безобразия. Не е толкова страшно, ако са закачили слушалката на някой хайдук в повече - сред политиците тая порода я има в излишък. По-важен е въпросът рекетиран ли е бизнесът по този безогледен начин, та да се стига чак до принуда да се прехвърлят фирмени дялове на посочени „наши“ хора. Щото тогава вече става дебело.

Интересува ме и друг въпрос. Не е толкова важно, че Борисов и Кокинов са се опитали да редят някакъв мач. Ако системата работи, подобни договорки няма да имат особено значение за цялостния процес. За мен по-важният въпрос е кой е трябвало да „засече“ обстоятелството, че министър председателят на суверенната република е бил подслушан. Защото инициаторите за това послушване може да са точно три категории.

Първата е да е подслушван законно. Ама тогава става въпрос май за нещо много сериозно. 

Втората е да е подслушван от чуждо разузнаване. И тогава възниква въпросът къде е била ДАНС? 

И третата е да го е подслушвала родната мафия. Тогава следва въпросът къде са били от НС БОП. Щото и в трите случая става въпрос за пробив в националната сигурност и ще следват изводи от партньорските служби.

Руснаците започнаха размятат моркова и тоягата за Белене. Тая припряност говори единствено и само за несигурност. И от това следва въпросът: Не е ли време в тоя момент да се направи равносметка за постигнатото от ГЕРБ и да се опитаме да го надградим, а не да започваме от начало. Защото хората откровено излязоха на улицата не защото някой им е платил, а защото и сега не могат да си плащат сметките и няма да ви обяснявам колко е гадно когато телефоните в офиса мълчат. А те мълчат, защото инвеститорите са несигурни.

И от тук основният въпрос: Не е ли време да се търси формула на съзидание дори и на това място дето съединението правело силата. Защото е задължително едните да се опитат да управляват нормално, другите да се държат като нормална опозиция докато се получат отговорите които ги оневиняват, а на някого може и усмирителна ризница да му метнат.

Защото народът ни е мъдър. И е казал: „Волът рие, на врата му пада“ и „Който гроб копае другиму, сам пада в него“. Ама от това никой не е прокопсал. Та за това времето е за въпроси, а не за протести.