На връх Димитровден. А аз си седя в къщи и чакам личния ми вирус да разбере, че съм достатъчно кисел и не ставам за ядене. Мой си е и за това го оставям сам да хване пътя.
През това време гледам National Geographic. Не знам дали така се пишеше, та да ме прощавате за невежеството. Обичам да гледам как природата се е самоорганизирала. Първо имаше филмче за един леопард. Беше много гладен, горкия. Но има късмет. Попадна на стадо импали (едни такива малки антилопи). Има и слука и набързо удуши една. „Оха, викам си, тоя изкара за вечерята!“ Ама не би. Дойде банда хиени и му отмъкнаха плячката. Гледам, нашият не се вайка, а и май много гладен беше, а имаплите глупави - стоят си на едно място, та леопардът си хвана нова. Хитрец! Хукна да се катери на едно дърво с антилопата, но не щеш ли една лъвица го последва и му я отмъкна от третия етаж... Леопардът не може да се справи с лъвица, та за това нашият се токаза и замина да си търси нещо друго.
Още не бях разбрал защо точно сега и защо точно това филмче привлече вниманието ми, когато започна ново. За вълците. Студ та сакати. Сибир. А те гладни си обикалят района. Отдавна хвърлили око на стадо лосове. И по-точно на един. Вълците трудно могат да удавят лос, щото онова хем боде, хем рита. Слушам и коментара. Правят компютърна инсценировка на възприятията на водача на глутницата. По едно време той помирисал гной по тревата,която лосът похапвал. Това водело до усещането във вълка, че лосът не може да се храни добре и отслабва, щото има парадонтоза, сигурно. Усетили и миризма на кръв от едната следа на лоса, което водело до усещането, че не може да бяга добре. После гониха лоса няколко километра и го повалиха. Коментарът беше, че атаката нямало да се състои, ако слабостта на лоса не съвпада точно с представата на водача на глутницата за слабата жертва. И тъй като бяха влезли в чужда територия дойдоха едни други вълци, ама по-малко и тия нашите им дръпнаха един бой и ония избягаха. После настана пир.
И пак онова гадно въпросче: Защо точно сега попаднах на тези филмчета?
В главата ми започна да изплува настойчиво една единствена дума: Компромат.
Замислям се за започналата компроматна война през последните дни. Едни и същи номера от двайсет години. На мене лично започна да ми омръзва до втръсване. Ама пък нямаше да се правят тия номерца, ако нямаше кой да ги чуе.
И пак мисълта ми се връща на вълците. И, разбира се, чука въпросът - а какъв е моят профил за моя си живот сега?
Естествено, ако някой е сгазил лука, да си отива. Омръзнаха ми двойните стандарти.
Но в същото време предпочитам нещо да се прави срещу престъпността. И натискът да е толкова свиреп, че да бъде снижена до поносимите за обществото граници. Ега ти клишето. В същност кои са допустимите за обществото граници? Какво сме готови да допуснем ние като граница за търпимост? И толкова ли е лесно да бъдем манипулирани? Отпор, разбира се ще има. Толкова време се трупаше влияние и пари, че лично аз очаквам трудна битка. Но важно е какво ще бъде поведението не само на водачите, но и на глутницата. Мисълта на отделните хора формира общественото съзнание. А общественото съзнание въздейства върху подсъзнанието на всеки човек. И така създава нашите реалности.
И друг въпрос ме вълнува. Кое ми е по-приятно да слушам? За съзидание, или за разрушение.
Ако бях на мястото на Цветанов, нямаше да се оправдавам, а да действам. Освен ако...
сряда, 27 октомври 2010 г.
четвъртък, 21 октомври 2010 г.
Накарай мързеливия на работа....
Седя, слушам „Челюсти“ на Дана Найденова и по-точно коментарите на хората за протестите на докторите и полицаите и си мисля. Ега ти гледната точка - протестират тия, дето вземат най-много рушвети - докторите, полицаите и държавните университети.
Седя и мисля, седя и мисля, по едно време май само си седя. И така, но и не точно така.
Отворил съм сайт на Националния статистически институт. Обичам от време на време да наблюдавам гледните точки на числата. Та попаднал съм на сравнителните таблици на Евростат. Цените в България били 43% от средната база на Европа. Гледам къде сме по трасето. Само в Албания цените са по-ниски. Това е хубаво, мисля си, привлекателно е сигурно за инвеститорите...
После гледам друга таблица - тази на брутен вътрешен продукт на глава от населението спрямо средната за Европа. България има 46% от средния за Европа. След нас отново е само Албания. Е това вече никак не е добре. Мисля си за моя сектор. Не се занимавам с производство, така че инвестициите в машини не са решаващ фактор. Компютрите струват еднакво и тук и в Германия. Тогава какво? Остават три елемента: качество на пакета от услуги, организацията и активността.
Отварям файла с анализа, който сме разглеждали вчера. Интересни съотношения. Като брой сделки сме го докарали на нива от 2007 година. Като приходи - какво да обяснявам - повече от 10 пъти по-малко. За сметка на това повече от 60% от операциите ни са с клиенти които са дошли при нас по препоръка на други клиенти. Просто се е засилило качеството на бизнес мрежата, която постоянно се стремим да създадем. И това е освободило ресурс от скъпо струващите портали за имоти.
Интересна е и друга гледна точка. Многократно се е увеличило времето за осъществяване на сделките. За сметка на това сме дали много по-качествени проучвания на обектите и сме реализирали много повече допълнителни съпътстващи услуги. Чрез нас са спечелили и повече наши партньори.
Гледам и една друга гледна точка. Рязко се е съкратило времето за обикаляне по институции. За сметка на интернет услугите - безплатни и платени. Но и тези разходи са в нормата.
Много време сме спестили и с отдалечения достъп до сървъра. Така всеки може да си свърши работа където и да се намира ползвайки целия ресурс от информация.
Хмм... Кризата май ни е научила на някои неща. И първото е да харчим толкова колкото изкараме разчитайки на себе си и партньорите колкото и да не стига. И нещо много важно - да се опитваме да движим това под шапките си, за да се изпълни един силен духовен закон - Законът за най-малкото усилие. Добре го е формулирал Дийпак Чопра в книжката си "Седемте духовни закона на успеха“. Той е простичък: Днес ще приемам всичко без да критикувам никого и нищо, ще мисля как да се възползвам от всяка ситация, която ми поднася Животът и ще правя нещата които най-много искам и биха станали най-лесно.
Май ще получим толкова колкото даваме. И другите не са ни виновни за това.
Абе накарай мързеливия на работа... :)
Седя и мисля, седя и мисля, по едно време май само си седя. И така, но и не точно така.
Отворил съм сайт на Националния статистически институт. Обичам от време на време да наблюдавам гледните точки на числата. Та попаднал съм на сравнителните таблици на Евростат. Цените в България били 43% от средната база на Европа. Гледам къде сме по трасето. Само в Албания цените са по-ниски. Това е хубаво, мисля си, привлекателно е сигурно за инвеститорите...
После гледам друга таблица - тази на брутен вътрешен продукт на глава от населението спрямо средната за Европа. България има 46% от средния за Европа. След нас отново е само Албания. Е това вече никак не е добре. Мисля си за моя сектор. Не се занимавам с производство, така че инвестициите в машини не са решаващ фактор. Компютрите струват еднакво и тук и в Германия. Тогава какво? Остават три елемента: качество на пакета от услуги, организацията и активността.
Отварям файла с анализа, който сме разглеждали вчера. Интересни съотношения. Като брой сделки сме го докарали на нива от 2007 година. Като приходи - какво да обяснявам - повече от 10 пъти по-малко. За сметка на това повече от 60% от операциите ни са с клиенти които са дошли при нас по препоръка на други клиенти. Просто се е засилило качеството на бизнес мрежата, която постоянно се стремим да създадем. И това е освободило ресурс от скъпо струващите портали за имоти.
Интересна е и друга гледна точка. Многократно се е увеличило времето за осъществяване на сделките. За сметка на това сме дали много по-качествени проучвания на обектите и сме реализирали много повече допълнителни съпътстващи услуги. Чрез нас са спечелили и повече наши партньори.
Гледам и една друга гледна точка. Рязко се е съкратило времето за обикаляне по институции. За сметка на интернет услугите - безплатни и платени. Но и тези разходи са в нормата.
Много време сме спестили и с отдалечения достъп до сървъра. Така всеки може да си свърши работа където и да се намира ползвайки целия ресурс от информация.
Хмм... Кризата май ни е научила на някои неща. И първото е да харчим толкова колкото изкараме разчитайки на себе си и партньорите колкото и да не стига. И нещо много важно - да се опитваме да движим това под шапките си, за да се изпълни един силен духовен закон - Законът за най-малкото усилие. Добре го е формулирал Дийпак Чопра в книжката си "Седемте духовни закона на успеха“. Той е простичък: Днес ще приемам всичко без да критикувам никого и нищо, ще мисля как да се възползвам от всяка ситация, която ми поднася Животът и ще правя нещата които най-много искам и биха станали най-лесно.
Май ще получим толкова колкото даваме. И другите не са ни виновни за това.
Абе накарай мързеливия на работа... :)
петък, 15 октомври 2010 г.
ЗНАЕ ЛИ ЧОВЕК?
Не знам дали щях да пиша на тая тема, но в рамките на една седмица като по някакъв план се случиха разни, на пръв поглед несвързани случки, които ме карат да си размърдам това под шапката.
В понеделник се видях с Данчо, комшията, и го питам как е баща му - бай Киро. Беше се разболял човекът та го вкараха в болница. „Хем пари им дадох, вика ми, и пак нищо не правят“. В същност един от докторите му казал, че трябва да се направи операция, но със специални материали, та Данчо до се обади на един телефон на една фирма и да ги купи. Обадил се Данчо, но човекът, който вдигнал казал, че е в чужбина и не може да помогне. Притеснен комшията се обадил на доктора и той му казал да остави в джобчето на пижамата на Бай Киро 500 лева и той ще свърши работа. Така и станало. Само дето доктора взел парите, а съвсем други хора направили операцията и Данчо си платил наново консумативите.
Мародерска история. Нищо ново под слънцето. Така преди три години един мародер се опита да изработи мой близък в Окръжна болница, но той му дал моя телефон, аз съответно му обещах, че ще го одера и ще си направя тъпан от кожата му ако стане нещо кофти и операцията мина успешно.
В сряда при мен дойде една позната. Занимава се с консултации по европейски проекти, но се вре насам натам измежду политиците. Иначе върши работа. „До март ще има служебно правителство. Бойко си го знае, ама няма къде да ходи", казва ми тя убедено. Зададох един - два уточняващи въпроса, на сами се сещате, че отговор не получих.
Вчера при мен идва Иван. Занимавам се с имотите му, а той замина да живее в Германия. „Имах среща с важен банкер и той ми каза, че те искат да дават кредити, но правителството под сурдинка ги блокирало", разказва ми той. И на тоя му задавам уточняващи въпроси, но и от него отговор не получих. Но за Германия ми разказва охотно. как хората са спокойни и дисциплинирано чакат да светне зелено. Освен това си плащат данъците и банките отпускат кредити на нови фирми, без да им искат кредитна история. С тая малка подрпобност, че кредитират дейността, а не дават пари за харчене, дето после няма как да ги върнеш.
Върха на сладоледа беше вечерта като се прибирах и слушах Татяна Дончева по радиото как компетентно обяснавяше за мутренското поведение на правителството и на Алексей Петров. Обясни убедено, че нищо не е наред.
Тая сутрин пък една ми загуби десет минути да ме пита ако сега им избори за кого ще гласувам.
И тъй като аз лично винаги гласувам, за да имам после какво да псувам, верно се замислих какво имам на масата.
БСП. Тия говорят хубаво и крадат професионално. В същност май не крадат много добре, щото викат че оставили голям резерв. Повтарят го като зомбирани. Е срутиха се разни магистрали, дето ги строиха, ама то за тая работа са виновни и труците. И са съзидатели. Що не погледнем на хубавите снимки от хеликоптера на авиоотряда и да видим какви хубави сгради са построени и какъв стандарт е постигнат. Като гледаш от високо, няма значение кого обслужва този стандарт.
ГЕРБ. Е тия вече се оляха. Арестуват наред. Разни Нагли, Килъри, Октоподи и един брат на прокурор дето викат че е лихвар. Снимали го по гащи. Абе само се заяждат с хората.
А тия от НАП да вземат да прочетат за Андрешко, че никой не е вечен.
Всичко им е Пи Ар. Всеки ден откриват разни обекти. Не знам от къде ги вадят като фокусници от ръкава.
ДПС. За тия е ясно.
СДС и Атака. Нарочно ги слагам заедно, та да мога да видя представителството им. Иначе особено първите вдигат голям шум.
Стигнахме и до "новите". Гоце Първанов прави партия, разправят хората. Ама май още е от типа на "Тука има тука нема", а за Таня Дончева няма и какво да говорим... Как се прави „нов бардак“ всички знаем.
Замислям се. Май важният въпрос е не "За кого искам да гласувам днес?“ А по-скоро "Как искам да живея днес???" И ако знам отговора, тогава „Какво да науча и какво да направя, за да се случи?“ Май пак опряхме до съюзниците. И до това с което разполагаме.
В понеделник се видях с Данчо, комшията, и го питам как е баща му - бай Киро. Беше се разболял човекът та го вкараха в болница. „Хем пари им дадох, вика ми, и пак нищо не правят“. В същност един от докторите му казал, че трябва да се направи операция, но със специални материали, та Данчо до се обади на един телефон на една фирма и да ги купи. Обадил се Данчо, но човекът, който вдигнал казал, че е в чужбина и не може да помогне. Притеснен комшията се обадил на доктора и той му казал да остави в джобчето на пижамата на Бай Киро 500 лева и той ще свърши работа. Така и станало. Само дето доктора взел парите, а съвсем други хора направили операцията и Данчо си платил наново консумативите.
Мародерска история. Нищо ново под слънцето. Така преди три години един мародер се опита да изработи мой близък в Окръжна болница, но той му дал моя телефон, аз съответно му обещах, че ще го одера и ще си направя тъпан от кожата му ако стане нещо кофти и операцията мина успешно.
В сряда при мен дойде една позната. Занимава се с консултации по европейски проекти, но се вре насам натам измежду политиците. Иначе върши работа. „До март ще има служебно правителство. Бойко си го знае, ама няма къде да ходи", казва ми тя убедено. Зададох един - два уточняващи въпроса, на сами се сещате, че отговор не получих.
Вчера при мен идва Иван. Занимавам се с имотите му, а той замина да живее в Германия. „Имах среща с важен банкер и той ми каза, че те искат да дават кредити, но правителството под сурдинка ги блокирало", разказва ми той. И на тоя му задавам уточняващи въпроси, но и от него отговор не получих. Но за Германия ми разказва охотно. как хората са спокойни и дисциплинирано чакат да светне зелено. Освен това си плащат данъците и банките отпускат кредити на нови фирми, без да им искат кредитна история. С тая малка подрпобност, че кредитират дейността, а не дават пари за харчене, дето после няма как да ги върнеш.
Върха на сладоледа беше вечерта като се прибирах и слушах Татяна Дончева по радиото как компетентно обяснавяше за мутренското поведение на правителството и на Алексей Петров. Обясни убедено, че нищо не е наред.
Тая сутрин пък една ми загуби десет минути да ме пита ако сега им избори за кого ще гласувам.
И тъй като аз лично винаги гласувам, за да имам после какво да псувам, верно се замислих какво имам на масата.
БСП. Тия говорят хубаво и крадат професионално. В същност май не крадат много добре, щото викат че оставили голям резерв. Повтарят го като зомбирани. Е срутиха се разни магистрали, дето ги строиха, ама то за тая работа са виновни и труците. И са съзидатели. Що не погледнем на хубавите снимки от хеликоптера на авиоотряда и да видим какви хубави сгради са построени и какъв стандарт е постигнат. Като гледаш от високо, няма значение кого обслужва този стандарт.
ГЕРБ. Е тия вече се оляха. Арестуват наред. Разни Нагли, Килъри, Октоподи и един брат на прокурор дето викат че е лихвар. Снимали го по гащи. Абе само се заяждат с хората.
А тия от НАП да вземат да прочетат за Андрешко, че никой не е вечен.
Всичко им е Пи Ар. Всеки ден откриват разни обекти. Не знам от къде ги вадят като фокусници от ръкава.
ДПС. За тия е ясно.
СДС и Атака. Нарочно ги слагам заедно, та да мога да видя представителството им. Иначе особено първите вдигат голям шум.
Стигнахме и до "новите". Гоце Първанов прави партия, разправят хората. Ама май още е от типа на "Тука има тука нема", а за Таня Дончева няма и какво да говорим... Как се прави „нов бардак“ всички знаем.
Замислям се. Май важният въпрос е не "За кого искам да гласувам днес?“ А по-скоро "Как искам да живея днес???" И ако знам отговора, тогава „Какво да науча и какво да направя, за да се случи?“ Май пак опряхме до съюзниците. И до това с което разполагаме.
Абонамент за:
Публикации (Atom)