ТЪРСЕНЕ

Днес една колежка каза нещо интересно: Дълго време й било нужно да осъзнае, че трябва да гледа напред, а не да се мъчи да поправя миналото. А на мен? Колко мъчително беше това осъзнаване.

Та дори и сега си казвам: “Кризата ще мине и бизнесът ще бъде пак същият”. В същност това е грешка. Въпросът е от какво в момента се нуждаят хората в областта на недвижимите имоти, за да им го предложа като услуга? И какви нужди ще имат утре, за да се подготвя за тях? Защото миналото е мъртво. Към него можеш само да добавиш, но нищо не можеш да извадиш.

В същност какви семена посадих днес?

ЗНАЕ ЛИ ЧОВЕК?

Ден като ден. Нощес бях малко неспокоен. В същност това си е още от вчера. Някакво депресивно гадно настроение. А по принцип трябва да се радвам. От миналия петък тръгна една серия, която обещава добри неща. А на мен ми е кофти. Присядам да си пия кафето и си казвам, докато гледам в една точка: "Пожелавам си тези сънища, които сънувах да се превърнат в мое предимство". По едно време гледам едно гълъбче кацна на жицата пред нас. Отлетя и след малко дойдоха ощи четири. Кацнаха в двора да си ядат трохите - имам такъв навик да им хвърлям трохи. После дойде един гарван, те се разлетяха, гарванът си замина и две от гълъбчетата пак дойдоха. Аз ги гледам през прозореца и си мисля: "Какво иска да ми каже всичко това?" Гълъби - добре, ще чакам вести, а гарванът? Сещам се за стихотворението за обесването на Васил Левски.

Пътувам към офиса, а от вътре ми е напрегнато. Отпуснах се. По едно време гледам около мен повечето коли имат цифрата 6 в номерата си. Някои с по две, а някои с по три шестици. Май че почвам да влизам в някакъв синхрон.

В офиса от начало нещата минават стегнато. Бръзо обсъждане на новия сайт, бързо и стегнато планиране, продължавам напред.

Викам на Младен да отидем до Гниляне. Там един бай Димитър ми се беше обадил, че има интересни парцели за продаване. Отиваме. Димитър добре, а брат му в 10,30 сутринта пиян. Димитър малко притеснено ми обяснява, че брат му от два месеца е съкратен от завода и от тогава е все така. Съчувствам му на човека, но в крайна сметка той сам трябва да си помогне. Гледаме местата. Не са от най-продаваемите, но ще се опитаме да им помогнем.

В това време ми звъни телефонът. Ани от Нови Искър иска да се видим. Разгеле близо сме. Срещаме се в едно заведение. С нея подготвяхме една сделка с един имот там. Аз имам навика в такива моменти да привличам повече съюзници, та тя беше един от тях. Сделкта беше сложна предимно организационно - 23 наследници. "Двадесет са съгласни на тази цена", казва ми тя, "днес ще говоря с другите трима. Мисля, че ще приемат цената". Това е добре, мисля си, а от вътре нещо ме стяга. Както и да е. Ще чакам съгласието им. Без това няма да стане. Още повече, че цената беше балансирана и за продавачите и за купувача.

Върнахме се в офиса и се заех с двата проекта, които правим от два месеца. Общо взето добри екипни разработки с дълготраен ефект.

Вече иде икиндия - запона да се стъмва и Ани отново ми звъни. "Абе да ти кажа събра се родата и решиха, че тия пари са им малко. Толкова хора са и няма да има какво да си разделят. Искат по 10 евро на квадрат повече." Хм, странна пазарна логика, но знам че в тоя момент никакво убеждаване няма да помогне. Запазих мостовете, но бях озадачен от вътрешното усещане. Започнах да изпитвам някакво необяснимо спокойствие и облекчение. Ега ти случката. При провалена сделка, аз съм някак отстранен!

Пак едно гълъбче кацна буквално на два метра от балкона на офиса, на който пушех. От долу мина кола на една куриерска фирма. Абе май трябва да осъзная някаква вест. Да си тръгвам ли от офиса? Не, не ми се прави това. Какво ми се прави? В същност правеха ми се две неща от организацията за работа. Направих ги и те станаха сякаш от само себе си. После реших, че ще отида да се подстрижа. Направих го. Много готина фризьорка имам. А после си тръгнах за в къщи. Много ми се говори с брат ми. Казва се Калин. Тамън да го набера, и прибрах телефона - отсреща стоят катаджии. Подминах ги и телефонът звънна. Обърнете внимание - обади ми се не Калин, а Калина - представителка на един сериозен дългосрочен клиент с който правим едни неща от дълго време. Тя ми каза нещо което чаках от десет дни - "три от договорите са подписани".

Ей такъв ден.

НЕЩО ЗА ВЪПРОСИТЕ

Преди повече от пет години на компютъра ми се въртеше надпис: "Зададе ли си днес нужните въпроси?" Когато си тръгнах от тази компания първата реакция на един от собствениците беше "Ти си отиваш соколе!". А след няколко дни беше "застрелял" монитора с един пепелник за 250 лева, който бях купил аз. В същност благодарен съм му. Този човек ме научи, че луксът е естествено човешко състояние.

От тогава изтече доста вода. Въпросите, обаче продължават. Та днес продължавам да се питам кои са моите основни въпроси?
"Е кои са, кои са... ", казва ми онова гласче.
"Каи са въпросите?", продължавам да настоявам аз.
...

Кога за последен път се наслаждавах на покоя на гората, или го отхвърлям?


Кога показах на хората, които обичам, че ги обичам, или ги приемам за даденост?


Кога за последен път не се съмнявах и се измъкнах от ролята на скептик?


Кои са моите герои? И кое е моето вдъхновение?


Кога за последен път се доверих на първите си прозрения, без да използвам разума си?


Добре де, ходя на театър, но кога за последен път използвах въображението си необуздано?


Какво правя когато някой естествено и диво изразява емоциите си?


В същност обичам ли тялото си?

Това беше едно несъзнателно писане. Има една такава техника.

Ей такива неща ми идват на главата преди да си легна. Не питам вас.

КРИЗАТА СИ ТРЪГВА. ДАЛИ Е ИНТУИЦИЯ?

През 2007 се говореше само за ипотечна криза в САЩ. За мен годината си беше чудесна и доходоносна. Въпреки, че съм прочел доста за смисъла и скоростта на информацията и материята, някак не ми се вярваше, че може да се случи нещо лошо. Но в края на годината започнах да забелязвам в себе си особени усещания. Теглото ми започна да се увеличава. Не давах някакви съществени отклонения нито по отношение на диабета, нито на кръвното, но беше факт. Нямах никаква промяна в хранителния режим, доколкото може да се каже, че имам такъв, а панталоните ми отесняваха. И само зачестиха усещанията за някакъв дискомфорт.

На 1 януари 2008 телефоните млъкнаха. Никакви заявки за покупки. Сметките за GSM рязко спаднаха. Да се чуди човек да се радва ли или да се страхува. Излизат някакви от правителството да ми обясняват, че криза няма, посочват звучащи достоверно факти, а на мен нещо не ми е особено комфортно. И все пак през 2008 нещо се случваше, може би от инерцията. Приходите бяха на половина на 2007. Докато дойдоха фалитите на банките в световен мащаб. Тогава си мислех, че изходът от ситуацията за мен и за колегите ми е да бъдем активни. Мислех си, че при това положение трябва да се произвежда повече и по-качествен продукт, който да се предлага. Това беше единственият начин да достигнем до малкото участници в пазара на недвижими имоти.

Е, има и добра новина. В тази ситуация се забеляза един дисциплиниращ ефект и много хора с лоша професионална подготовка отпаднаха.

Дойде 2009 година. Падането продължаваше с всичка сила. Постепенно у мен започнаха да се връщат едни отчетливи мисли, които много пъти съм мислел но бях позабравил. Междувременно в рамките на един месец ми разбиха колата и ми откраднаха навигацията, а след една седмица откраднаха и кучето ми. Дребни неща, които ме караха да си задам въпроси от типа “Защо на мен”?

В началото имах усещането, че нямам какво повече да направя. Отпуснах се и се оставих да ме водят случайните хрумвания. Правех само това, което ми носеше добри усещания.

И сякаш настъпи някаква трансформация. Вниманието ми беше привлечено от някои мои вътрешни разбирания, които все по-отчетливо усещах, че трябва да преразгледам и да променя. Имах нужда от вътрешно прочистване, за да отворя територия за нещо ново. И го направих.

А ситуацията във външния свят се задълбочаваше.винаги ще помня датата 14 април 2009 когато ми направи впечатление, че хората спряха да карат колите си. Да бе, просто спряха. Без всякаква видима причина аз започнах да отивам на работа за 20 минути вместо предишните 45. Дадох си сметка, че общественото съзнание реагира.

А аз си оставах непоправим оптимист. В крайна сметка помня от приказката за дервиша: “Не се подвеждай по очевидното – всичко отминава.”

Мечтаех си за голям инвеститор с дълготрайни поръчки.

И така до юли. През юли дните с добро настроение започнаха да се увеличават. Теглото ми без всякаква видима причина се нормализираше с бързи темпове.

През август действително получих голяма поръчка.

Продължавах да следвам усещанията си. Променихме бизнеса като заложихме на увеличаване на оборотите и широкото предлагане. Заложих на постоянно повишаване на квалификацията.

През септември хората отново започнаха да карат колите си и задръстванията се върнаха.

Появиха се отново поръчки за закупуване на имоти. Вярно е, че сделките вървят бавно и мъчително, но вървят.

Наскоро прочетох в “Книгата на тайните” на Дийпак Чопра, че клетките ни имат еволюция от милиарди години и винаги дават по-точни сигнали мислите и думите, които са дошли много по-късно.

Дали пък това не е интуицията?

ЗА ИМЕНАТА И ПРОЕКТИТЕ

Дай на едно нещо име, и то ще се изяви наяве. Тази мисъл прочетох неотдавна. Когато работех в полицията имаше практика да даваме имена на разработките, сигналите, агентите и доверените лица. Така наречените псевдоними. Като деца, а и не само, даваме прякори на всеки. Често пъти тези прякори изричани съвсем спонтанно, дават много по-точни характеристики на носителя им, отколкото самите имена. Дедите ни са ни кръщавали на имената на светци. Защо? Индианците са давали други имена на момчетата си, когато ставали воини. По-точно самите воини избирали имената си след пост и медитация в продължение на денонощия.

През пролетта моята котка роди четири котенца. През първите дни след раждането си, поне за мен котенцата изглеждат еднакви по поведение и размери. Едното нарекохме Мунчо. В същност това име го избра майка ми, която не беше виждала котенцето, но искаше да вземе едно за себе си. Другото нарекохме Манол, а това което спеше най-много нарекохме Цеца. Само след два месеца Мунчо стана рижаво сив не едър котарак с поведението и характеристиките точно на Мунчо от “Под игото”. Беше любимец на майка си. Манол стана разкошен много едър чернобял котарак. Силно го оприличавах на Манол от “Време разделно”. А Цеца? Е тя си остана просто Цеца.

Моето куче се казва Бонго и има типичното поведение на малкото негърче с боси крачета. Този кокер шпаньол излъчва христоматийна любов. Кучето на брат ми се казва Кубрат. Голяма каракачанска овчарка, която е отличен страж.

Ясно е, че даването на имена има важно значение в живота. Понякога го правим интуитивно, понякога осъзнато. Ясно е също така, че има механизъм, при който веднъж дадено името въздейства обратно върху носителя си и ако се овладее ще ни даде още един инструмент при формирането на реалностите ни.

Какво се случва когато започнем да изграждаме определен проект - сделка, създаване на нова организация, благотворителна кампания или някакъв друг продукт? От първоначалното хрумване, идеята, през планирането и провеждането на определени мероприятия, до успешния или неуспешния финал, ние се стремим да организираме взаимозависимости от различни енергийни ресурси на различни нива – физическо и духовно. Колкото по-интензивно и често човек или група хора мислят за проекта и резултата от неговото изявяване, толкова повече подсъзнанието и колективното съзнание приемат, че това е важно и включват успеха му в убежденията ни. А нашите убеждения формират нашите реалности. Подсъзнанието и колективното съзнание обработват огромни обеми от информация. Просто неподозирани обеми. Изричайки името на проекта, ние активизираме всички създадени взаимовръзки. Привличаме като съюзници всички осъзнати и неосъзнати сили за да се случи това, което си мислим за проекта.

Духовно същество, с което се свързваме. В момента на възникването на идеята и започването на реализацията й се формира едно ново духовно същество. Когато мислим за това същество, ние установяваме духовна връзка с него така, както когато мислим за някого. Тази връзка е много фина вибрация и често неуловима от сетивата. Но въздействието е доказано. Колкото по-силна е емоцията, която съпътства мисълта, толкова въздействието е по-мощно. Мислейки за идеята и проекта с неговото име, ние просто увеличаваме въздействието силно фокусирайки и концентрирайки енергията.

Опитайте се да опишете най-приятното събитие през изтеклата седмица. Какво е чувството? Ако искате да го изразите с една представа каква е тя? А сега, моля, дайте име на това събитие. Чувствата и представите по-отчетливи са? А какво ще е въздействието върху подсъзнанието, ако няколко такива изживявания бъдат събрани с техните имена и представите за тях?

В същност какво се случва когато се даде име на нещо? Получава се събирателен образ на всички енергийни зависимости по проекта. И тези зависимости могат да бъдат накарани да работят за вас.