КАК ДА ЗАРАБОТИТЕ ЕДНОКРАТНА ФИНАНСОВА КОМПЕНСАЦИЯ

Напоследък се занимавам с английски. Какво да правя. Пролетта ме водиха в Румъния на гости на Дракула, ама никой не ще да си говори с мен нито на немски нито на руски. Дори на един от големите им градове - Брашов най-отпред пише Кронщадт. От саксонцинците им останало. Ама те наблегат на френски и английски. Даже в последния ден в Букурещ бях огладнял като куче и влизам в един магазин за китайска храна, а те ми казват на английски цената, ама аз нали не знаех думата ексепнсив, та тръгнах да плащам и ми призля.

После Маргето ме опакова и ме метна в един автобус та ме закара първо в Прага, после в Бърно да гледаме дворците на Люксембурговите и накрая в Братислава и Буда Пеща и Сент Андре. И там знаеха руски и немски, ама плещят само на английски та човек едни цигари не може да си купи. Та за това се ядосах и го подкарах. Уча си го сам. Имам опит.

За да си пиша думичките ползвам стари листа. Изписани и забравени. Сега всичко е дигитализирано. Та преди да се поупражнявам с думичката expensiv, сиреч скъпо ми е, щото това е началото на всеки пазарлък, нещо ме накара да обърна страницата и гледам пасажи от една справка от една случка, която ще ви разкажа сега.

Времето е 2002 година. Тогава работех в сигурността на застрахователна компания "Български имоти" и се занимавах със застрахователните измами. 

Та гледам една случка в Кърджали. Ударили се две коли, едната пострадала за 15000  а на другата нищо й няма. Направо си плачеше за проверка. 

Та един горещ юлски ден, заминавам за Кърджали. Стигам там и питам нашата служителка къде е въпросната махала. Тя ми вика на северозапад. Ама женски северозапад ли, мъжки ли, не знам. Както и да е. Тогава нямаше нито GSM, нито Google Earth, та го карахме по интуиция. Имаше само мобифони, ама и те ловеха само тук-там. Та хващам аз на северозапад, ама в тия Родопи се омотах като пиле в кълчища. Минах два пъти покрай една чешма и спрях. В казармата ме бяха учили на азимут, ама... По едно време минава една Застава и от вътре едно момче - турче ме пита к'во става. Е, става, изгубих се. "Чакай да закарам сестрата и ще се върна", вика ми. Ще чакам, къде ще вървя. Гладен, не гладен, поседнах под една дъбица... и съм позадрямал. По едно време някой ме бута - турчето. "Айде, вика, да вървим". Вървяхме, вървяхме и спряхме пред една голяма сграда, която била почивна станция, ама сега имаше само един - пазач, управител и к'вото още си помислите. Питам момчето колко му струва услугата, а то за малко да ми се разсърди, даже не можах да му запиша телефона. 

Слизам и гледам пред мен ръкав на язовир "Студен кладенец". Ама ръкав ви казвам, има няма 200 метра широк. Питам пазача - управител за въпросния Мюмюн, когото търсех, а той ми разправя, че бил от другата страна на ръкава в ония къщи от среща. Работел на един газда къщата. Бе каква къща на кънда в дивия, питам го, а той вика, че по времето на бай Тошо имало нареждане ако има три къщи, да им се прекарва ток. 

"И как да стигна до там?", питам. А той ми сочи едно водно колело на брега на язовира. Ха!Ха, ха! Водно колело! Питам го подкупващо той ще ли да дойде с мен за малко до там и да се върнем. Той ме гледа непреклонно. Имал си работа. 

Хмм. Разхлабвам възела на вратовръзката, навих крачолите на панталоните, слагам куфарчето на лявата седалка на колелото и... А пазачът управител ми казва: "И внимавай, щото миналата седмица едни натовариха в лодката 10 торби цимент и лодката в средата потъна. Едва ги извадихме." Е, тоя направо ме успокои. Въртя си педалите и гледам надолу. А то се вижда на дълбоко.  А на дъното гледам едни сомове - гърбовете им по 7-8 метра. Е, нямаше други очевидци, та не смея да настоявам особено на тази теза. 

Стигам до другия бряг. Намирам въпросния Мюмюн и човека ми разказва за катастрофата. Читаво ми изглежда. Даже направих запис на разговора, щото Мюмюн не можеше да пише много грамотно. Строител беше човекът. И него попитах дали няма път на обратно, та да си повъртим заедно педалите, ама и тоя бил зает. Абе тия в кърджалийско всички са заети.

Сядам обратно на водното колело, а то се наклони поне 30 градуса от моята страна. И... завъртях педалите. Въртя, въртя, а вятърът срещу мен. Бе аз гледам брега, а той се отдалечава. Хората като карат водно колело се кефят, а на мен нещо ми се свива по лъжичката. По едно време стигнах. Езикът ми дълъг като вратовръзката. Все едно в казармата сме правили марш на скок. Стигам до брега, чинно връзвам колелото за един кол и се оглеждам за колата да се метна на нея и да спра чак в къщи.

Да, ама не. Тамън до почивната станция седят едни пичове и въртят едно чеверме. Турчета, българчета - заедно. Викнаха ме... и после историята мълчи.

На другия ден пазачът - управител ми разказа, че бил очевидец на това, че съм разказвал два часа вицове без да се повторя. Това той ми го каза докато бръснех двама в огледалото и главата ми беше като изтръпнал крак. Та изчаках да отминат болките на две педи в дясно от дясното ми ухо и заминах за София. Стигнах навреме. Адвокат Тереза си празнуваше рождения ден в компанията, ама аз извиках Ангел - главния изпълнителен директор и му разказах първата част от събитията. Счетох, че това за чевермето няма да му е интересно. 

Е, изкрънках си еднократна финансова компенсация :)

ЗА СПОКОЙСТВИЕТО ПРИ ТРЕЙДИНГА

Вера Карпарова помоли да споделя нещо за спокойствието при трейдинга. То си е до характер и до нагласа. Но има и някои неща, които ще споделя и може да свършат работа на някого.

В същност аз дълго време се лутах, докато установя, че моето игрално поле е дневната графика. Не че не съм опитвал и часовите, но там човек трябва повече време да е пред компютъра и да се съобразява с много повече зависимости, а аз си имам и други ангажименти. А и стратегията по която съм избрал да работя дава чудесна възможност за работа на дневна. По този начин отделям не повече от около час и половина специално за планиране на сделките. Останалото време употребявам за други занимания и образование. Лично аз съм устроен да гледам повече гората, а не отделните дървета.

Другото важно нещо е стратегията по която търгувам. Опитвал съм много неща. Включително Хектор Де Вил, както и други стратегии, но тази сякаш най ми е при сърце. Разбира се, много важно беше да я изуча в детайли и постоянно да я усъвършенствам. Това значи и нова информация, но и постоянен анализ на вече направените сделки. Аз лично съм избрал системата на Бил Уилямс известна като Алигатор. Това не ме предпазва 100% от неуспешни сделки но вече от доста време успешните са повече от неуспешните.

И така стигаме да най-важното нещо - дисциплината.

За да вляза в сделка, задължително трябва да са изпълнени няколко условия:

1.Пазарът да е влязъл в консолидация.

2.Да са изпълнени следните условия за началото на тренд

• Пълзящите средни да са се синхронизирали в една посока. За синхронизирането писах вече в друг пост. Не е нужно да са се подредили успоредно, но стойностите им трябва да са в очакваната посока. По тази тема можем да поговорим допълнително, ако някой се интересува.
• Двата индикатора АО и АС да са в същата посока
• За по-голяма сигурност ползвам и още един индикатор Parabolic SAR, който също трябва да е в моята посока.
• Цената да е максимално близо до пълзящите средни. Понякога пазарът бързо "отскача" и тогава просто не влизам.
• Когато "добавям" слагам както стоп, така и ТР.

3.Риск мениджмънтът.

• Сравнявам предполагаемия ТР и нивото на стопа. Ако съотношението не е поне 1:2 в полза на ТР не си струва.
• Нивото на стопа е на най-близкото дъно. Вероятно загубената сума не допускам да е повече от 1-1,5% от капитала за всяка сделка.
• Общата сума от всички стопове по сделките не допускам да надвиши 10% от целия капитал.
• Гледам максимално бързо да сложа стопа на "0". Консервативно, но сигурно. Пазарът е достатъчно динамичен и ликвиден и дава винаги нови възможности. 

По този начин дори да претърпя тотален срив, пак има шанс да се "измъкна".

4.Някои психологически аспекти.

• Повече разглеждам и по-малко влизам в сделки.
• Веднъж взел решението, не го променям. Гледам какво ще стане.
• В случай, че поръчката не е влязла в сила и индикаторите се променят, отменям я, колкото и да е примамлива.
• Дори и да разглеждам пазара през деня, не пипам. Обикновено работя или вечер след 20.00, или сутрин преди да отвори Лондонската борса. През останалото време гледам.

От дълго време се занимавам с някои духовни практики, но бих препоръчал книгите на Вадим Зеланд за Трансърфинга и Джо Витале, включително и "Нулеви ограничения".

Е, това беше :)

Ако статията ви е харесала, кликнете на някоя от рекламите в страничната лента. Благодаря!

ДНЕВЕН АНАЛИЗ НА НЯКОИ ВАЛУТНИ ДВОЙКИ КЪМ 5 ЯНУАРИ 2016

За тези които не знаят, аз работя основно по системата "Алигатор" на Бил Уилямс като ползвам само още един допълнителен индикатор - Parabolic SAR. Комбинацията от пълзящите средни, индикаторите АО и АС и  Parabolic SAR използвам основно за вход като по този начин се усеща началото на тренд в ранна фаза и значително се намалява риска от фалшиви пробиви.

Ето как:

EURUSD

Нарочно съм дал графиката в малко по-голям мащаб.

Да започнем с пълзящите средни. Установил съм, че червената линия - зъбите на Алигатора отразява средно претеглената цена на таймфрейма с който работим в момента. В случая тя показва начало на низходящ тренд, който е започнал на 30.12.2015.

Зелената графика - устните на Алигатора, която е по-бърза отразява посокота на около 6 пъти по-малък период от време, т.е. часовите графики. В този случай тя е започнала да показва понижение още на 29.12.2015

Защо не сме търсили входа тогава? Защото синята пълзяща - челюстите на Алигатора, която показва средната цена на 6 пъти по-дълъг период от време, т.е. седмична графика е показвала възходящо движение. С други думи имали сме асинхронно движение на различните времеви периоди, а такова нещо вещае рейндж, докато не се синхронизират.

Останалите индикатори показват низходящо движение.

Допълнителен аргумент е, че Еврото на два пъти не можа да пробие 50% ниво на фибо, което показва, че това е било само корекция на предишното дълго и напоително шествие на мечките.

Така че след пробива на вчерашното дъно сме на къса. Но внимателно.

NZDJPY

Абсолютно идентичен случай. Напълно еднопосочни индикаторите и пълзящите средни.

На всичко отгоре имаме поразен фрактал и меча дивергенция. Направо си плаче за къса. Такова е положението и с NZDUSD, както и с EURHKD.

XAUUSD

Тук има едно малко притеснение, че стойностите на АО и АС са с доста малки макар и положителни стойности, но мечка страх, мен не страх. Като цяло сделката си е малко рискова и сигурно щях да я отменя, ако пазарът не ме баше изпреварил, а и ми става хубаво от тази сделка :)

Като казах "става ми хубаво" да кажа и две думи за интуицията. Постоянно се стремя да се допитвам до сигналите които ми дава тялото. Изградил съм си спомен на чувството за успешна сделка и спомен на неуспешна сделка. Сравнявам и когато съм действително необвързан, това сработва. Само гледам да не се предоверявам.

И накрая отново за риск мениджмънта. В нито една от сделките стопът не е на ниво, което превишава 1% от капитала. Тук, разбира се се комбинира и с обемите.

Общата сума на загубите, дори всички сделки да са неуспешни не превишава 10% от капитала.

Тогава човек и да влезе в Over trading не е страшно. 

Пожелавам на всички успешна 2016 година.

Ще ви бъда благодарен ако кликнете на някоя от рекламите в блога.

ТОВА ГО РАЗКАЗВАМ, ЗАЩОТО ИМА ДАВНОСТ

Ега ти мързеливия ден. Навън студено. Току що съм се пробудил от следобедната дрямка. И бавно се наканвам да пия след обедното си кафе.  Бях изсънувал нещо от преди доста време с един от най-добрите ми приятели. Бог да го прости, щото преди доста време премина в друго измерение. Вчера съпругата му ми изпрати поздравителен SMS за Коледа и Нова година и това ме зарадва. В същност нямаше да ви разказвам за това, ама споменът ме почуква вече трети път, а аз си знам, че една идея дойде ли при мен три пъти, струва си да се отработи.

Та Пешо беше отличен полицай. В същност името му е Светльо, ама още от казармата от Петров, та Пешо. Мене ме бяха кръстили Велчо, щото съм Велков. Като минаха години той стана и регионален директор на МВР, ама като се съберехме все деца си оставахме. Имаме много смешни случки и като джандари, но сега ще ви разкажа за друга от преди поне трийсет години . Казвам го, щото има давност.

Веднъж ми се обажда Пешо и ми вика: " Абе тук намерихме едно вещество, не го знаем какво е и аз го занесох на аптекарката, а тя ми казва, че може да е кокаин." Кой ти е виждал кокаин тогава, та веднага си бих камшика и, хайде на Левски.  Студ, сняг, а на Пешо заставата не пали. На всичкото отгоре и Трифон Зарезан. Както и да е. Това дето циганинът го беше откраднал не беше кокаин, а вещество, дето да изсмуква влагата от контейнерите, ама ние от къде да знаем. По-късно  ни подариха от Германия първите наркотестове. 

Та като приключихме тежкия работен ден, решихме да празнуваме Трифон Заарезан. Таня, жена му ни гледа подозрително и вика: Внимавайте! Абе... ще внимаваме, какво да правим. Слизаме долу, аз влязох в ролата на акумулатор, та забутах Заставата, качих се в движение, взехме още един съучастник - Дичо и така до третата кръчма. Та третата кръчма се оказа в село Трънчовица. Там вече сме готови да поведем хорото, минава един местен фактор и прави таен знак на Дичо. Явно дългът си е дълг и Дичо се изнесе да се среща някъде с агента си.

Говорим си с Пешо разни неща и той по едно време ме пита: "Абе ти трепал ли си глиган?" Бе, че съм трепал, трепал съм, ама като бракониер, а тогава още нямаше давност, та предпочетох да го запазя в тайна, та да не му тежа на съвестта.

"Сега, казва той, ще ти разкажа за моя зъболекар. Направи ми перфектни зъби. Аз пък го посветих в ловното изкуство. Запали се докторът, взе си всички изпити, купи си пушка и отиваме на първия излет. Разставихме се и аз казвам на Доктора да гледа между един дъб и едни храсти и ако излезе каквото трябва, да гърми. Иначе нищо да не прави. И тръгнах към моята пусия.  Кучетата вече се чуваха близо.

Едва не съм минал и триста метра и нещо гръмна от към Доктора. Завтекох се обратно и докато стигна, гледам Докторът гътнал един глиган. Ама глиган ти казвам, поне двеста кила."

 Гледам го с доверие, а Пешо продължава:

"Докторът беше вече му оперирал мъдурките, щото го бяхме учили, че това е първата му работа та месото да не мирише. А местото несгодно. В един овраг беше паднал шопарът. И двамата тръгнахме да търсим другите и да викаме трактор или шаси, щото много тежи пустинята." 

За протокола да отбележа, че тогава нямаше Дж Ес Ем-и и джипове, освен тия текезесарските с двигател на Волга. Както и да е. Пешо продължи:

"Намерихме возило с лебедка - една Виетнамка." 

За тия които не знаят, това са едни камиони с високи проходимост, дето руснаците са ги ползвали първо в Авганистан и после за дърводобив. 

Пешо продължава:

"Та отиваме на мястото - тестисите там, а глиганът го няма. Май докторът не е свършил добре работата. Това, че на новобранеца му върви, ясно. Ама и нас ни спукаха от майтап.

На другата година, сиреч преди два месеца пак отиваме на лов. Докторът по-запален и от миналата година. Пак се разставяме, аз пак съм до доктора и тамън слушам кучетата, откъм доктора тоя път се гърми два пъти. 

Тичам аз на там, а Докторът се суети около един огромен глиган. Направо му завидях. А той хирургично ми обяснява, че го порнал, а тоя глиган бил без тестиси, и според него си бил глиганът от миналата година." 

Тамън да му обясня, че във Вселената всичко е закономерно, щото ги разбирам тия работи и да дам моя принос с разказ за кучката Меги как открадна един заек, пристигна Дичо. Решихме Дичо да кара, щото ние... абе....

Излизаме навън, сняг до колене. Дичо сяда в Заставата, ние се подреждаме от зад да бутаме и... Дичо замина. Леле мале, от Трънчовица до Левски са 8 километра. Как ще ги вървим в тоя сняг... По едно време Заставата се връща на задна. Качихме се премръзнали и аз питам Дичо как е разбрал, че ни няма. Той ми отвръща, че по едно време се обърнал назад и ни попитал защо не пеем. Е как да пеем като ни няма? И той не посмял да обърне, а на задна, на задна та... до баира по който се качвахме. После бутахме още два пъти. 

Като се прибрахме вече светло и Таня стегнала децата за училище. Тогава те сами си ходеха на училище. Аз, нали съм възпитан, викам добро утро! Тя така ме погледна, че... Абе на другия ден бяхме по-тихи от водата и с Пешо готвихме. Аз готвих, а той омеси питка :)

Ако някоя от рекламите в блога ви е привлякла, кликнете върху нея :)