ОЛЕЛЕ

Горещ беше миналия петък. Зарязах офиса и жегата и отидох в къщи.  За мен мястото къде съм няма особено значение защото имаме отдалечен достъп до сървъра, та като нямам срещи и времето е такова предпочитам да си работя от в къщи под крушата в компанията на кана със студен айрян. А през изтеклата седмица не можем да се похвалим с много срещи. Като изключим една провалена сделка по чисто външни причини, но това не е тема на този разказ. Настроението ми е някак... изтръпнало. Малко отчаяно. За пръв път от много години имам забавени разплащания за повече от два месеца. От сърце съм благодарен на хората и фирмите, които проявяват най-човешко търпение. Благодарен съм и за това, че влязохме в тази яка криза без банкови кредити. Иначе... Какво иначе. Каквото има да става ще става. Аз ще направя каквото ми роди главата, а то ще стане каквото си иска. До сега все някак си сме се оправяли.

Ей такова ми беше настроението в този жежък след обед. И, естествено, си мислех за едно социологическо изследване в което се казваше, че в момента песимистите за икономическата ситуация са над 70 процента. И тоя път са прави. Виждам го по хората около мен. Хмм, Това май че е добре. „Идиот“, ще каже някой. Идиот, неидиот, казвам го от опит. На мен като ми е кофти, нещо вътре започва да работи на бързи обороти и така ме тласка да „правя“, че направо се чудя от къде е дошла енергията за тези действия, често пъти осъзнати по-късно, след като съм ги направил. 

Та, мисля си, ако песимистите са толкова много, това вече е внедрено в общественото съзнание.  А от него не можем да се скрием. Там каналът на въздействие е извън разума. И чудесно, че е така. На всичкото от горе 30 милиарда лева вече са „затворени“ на депозит в банките. Няма значение чии са. Важно е, че банките всеки месец трябва да им плащат лихви. Няма как да се оправят без да отхлабят примката. Просто... очаквайте събития. Готов съм да се обзаложа. По правило печеля в 90% от случаите. Ей такива мисли ми се въртяха в онзи петъчен след обед.

Я да звънна на колегата, викам си. След вчерашната простотия днес нито е идвал в офиса, нито ми се е обаждал. Май трудно преглъща ролята „без вина виновен“. 

Звъннах. Беше пестелив на приказки, после му се заговори. „Ти си добре“, казва ми, „имаш деца и внук, а аз за три години се върнах толкова назад. Аз трябва да мисля за тези неща... И направих толкова много грешки. А сега не виждам...“

Упс. Назад спрямо кое се е върнал? Помня че ние на времето с Маги като се събрахме имахме само един... будилник. И много любов и мечти. Докато завършим, родителите ни помагаха с по 30 лева на месец и аз разтоварвах вагони на гара „Пионер“. Плащаха по 1,46 лева на тон. Двама човека, единият от които сега е висш полицай, оправяхме по един вагон за един ден. 52 тона по 1,46 е равно на ...

„Ти не разбираш“, казва той почти раздразнено. „Сега нещата са коренно различни.“ 

Нищо не му казвам. Той е прав. Промяната е огромна. И не в нещата. Децата си ги правим по един и същи начин от много време. Това не се е променило. Променили са се значенията на нещата. А това вече е в наша власт. Значенията на моите неща ги присвоявам лично аз и тежко му на тоя, който ми се намеси.

И все пак след тая криза, много се промени. Тя ни научи на много. Например на това, че няма как да похарчиш безплатно повече от това, което си изкарал. Както и това, че като си харчил на заем, после трябва да се върне. От теб или тия след теб. Че да спечелиш, някой трябва да е съгласен да даде парите си срещу задоволяването на негова потребност... И още много неща.

А на моя колега ще кажа: „Не съм постигнал всичко. Сега започвам. Защото светът вече не е същият. Поне моят свят. И ще се наложи да покажа на хората в моята мрежа, че няма как да спечелиш новата битка със тактиката, с която си спечелил предишната. 

Ще се наложи да показвам и още нещо. Май да даваш болкоуспокоителни не е помощ. Налага се да помогнеш на човека да... поиска да се справи. 

Е, КАЗАХ ГО...

Гърци се появиха на протест на площад „Синтагма“ с плакат „Тихо да не събудим българите“ « Истината.

Та това ме накара да се замисля за протестирането. Гърците протестират от доста време. Вероятно с право. А може и не толкова с право. Макар и по византийски хитри са допуснали да „излапат“ доста на кредит. Та го докараха да получат „помощ“ от МВФ. Бе каква помощ, бе. Това си е чисто още по-голямо заробване. И повярвайте няма мърдане. Вече светът е такъв. Тоя урок ние го учихме през деветдесетте години.

Та думата ми беше за протестирането. От утре започвам да протестирам срещу недоимъка. Какво ми се върти в главата? Неплатени сметки. Неиздължен кредит. Страдащи пенсионери. Роми, които крадат, оправдавайки се, че нямат работа. Уядени политици. Свирепи бирници и лихвари.... Можете да продължите сами. И като това ми е в главата, искам или не искам Законът сработва, тези мисли привличат хора с подобни мисли, енергията се усилва и  нещата се изявяват в реалната действителност. И се озовахме в страната на мрънкащите и хленчещите.

Ами какво ще се случи ако от утре започна да демонстрирам за?

За това Цветанов да създаде нужната организация повишаването на компетентността на хората му, та да започнат да събира годни доказателства.

За това съдебната система да се изрине от малоимотни магистрати с хотели на морето.

За това дипломатите ни да работят много по-активно за представянето на родината ми в истинската й светлина.

За това да продължат да уволняват всеки тюфлек, който не може да се справи с усвояването на европейските фондове, ама да вземат мерки да ограничат и „котараците“, щото като се обърне палачинката ще боли. Един път като „отпушиш“ бутилката нема назад. Ще се пробват да ти го върнат всячески.

За това Плевнелиев да продължи с магистралите, а Найденов да продължи с въдворяването на ред в храните.

За това циганите на кооперативния в Люлин да спрат да ми се мотаят в краката и да ми предлагат контрабандни цигари, щото ще започна да си мисля, че Андрей Иванов, дето не си знаеше имотите беше началник на Люлинското РПУ, а пък той е от ГЕРБ и да не би процесът с контрабандата да е контролиран в нечия полза?

За това да спуквам от жалби всеки общински служител до когото съм се опрял и се е опитал да „ми тупа топката“ та да изкрънка нещо от мене.

За това да пускам сигнал срещу всеки катаджия, който като ме спре и пита многозначително „кво праим сега?“, докато ми бави проверката. Все ще намеря начин да си платя глобата.

За това журналистите да си направят разследванията и прокуратурата да не се ослушва, а да разнебитят тия копелета, дето си плащат мандатите със запис на заповед на фирми на сейшелите. Защото направете си сметката колко трябва да откраднат, та да си платят местата в парламента и да остане и за тях.

За това държавата да се замисли как да удари рамо на дребния и среден бизнес, защото и най-големия олигарх се нуждае от подизпълнители. 

За това как да се ограничи икономическата мощ на мафията, защото това е единствения начин да се доведат дивотиите до разумни за обществото граници. Живее ми се нормално.

За това да спрем да даваме риба на циганите и безработните по професия, а да ги научим да си ловят риба.

За това постоянно да повтаряме, че трябва да работим повече и да учим повече, за да произведем продукт с по-малко усилия, който да е полезен на хората и с радост да си дадат парите за него.

За това, че ако някой ти поиска да му работиш ангария, да му кажеш, че не си до там филантроп и предпочиташ да ти плати допълнително.

За това, че единственият  начин да се справим на тази планета е да се обграждаме със съмишленици и да бягаме като дявол от тамян от нездравословните скептици.

Можете да продължите списъка сами.

Ние се самопрограмираме по сто пъти на ден по един и същ начин:

1.Установяваме, че нещо не ни е както трябва и това създава дискомфорт;

2.Установяваме че имаме мотивация това да се промени;

3.Представяме си начина по който искаме да се случат събитията;

4.Усещаме резултата.

И всичко това се случва почти автоматично като едно общо усещане. За останалото подсъзнанието си знае работата. Това е прекрасен дар, с който сме надарени безплатно.

Въобще, бъди това което искаш да бъдеш, прави това, което става най-лесно и е най приятно, допусни да имаш това, което си сътворил. 

Поне в това варвам. 

И няма причини братският гръцки народ да се притеснява, че съм задрямал.