ИСКАМ ДА СЪГРАЖДАМ

Мдаа, зад всяко събитие има много по-всеобхватни и понякога неподозирани причини, които са го породили. Често пъти тяхното осъзнаване е невъзможно, поради всеобхватността на самата Веселена. Но пък наше човешко право е да се опитваме да си обясняваме този свят и да живеем по неговия закон, да бъдем щастливи съобразно нашите разбирания и значенията на нещата които придаваме.

За истерията в политическата ни върхушка през изтеклата седмица ми е думата. Някои си мислят, че това с подслушванията е нещо много сериозно. Други с усмивка ми казваха, че е буря в чаша вода. На кой да повярвам? Вероятно и едните и другите са прави, защото се опират на собствените си разбирания. Като гледам репортажите за истерията от трибуната на парламента чак ми става смешно. Не за друго, а поради натрапчивата мисъл за разказа на Елин Пелин за Андрешко, която постоянно ме спохожда. Нали се сещате - оня случай когато Андрешко оставил бирника насред блатото. И какво от това? На другия ден са дошли други бирници. Защото такъв е обществения договор - да се лишим от определени свободи за сметка на по-сигурен живот.

Онова малко гласче (всеки си има такава гадорийка в главата) насмешливо ме пита: „А ти плати ли си данъка на колата?“ Истината е, че не съм го платил и за миналата година. Но от това не ми става по-добре. И още по-ненормалното е, че искам да си го платя и ще изпитам удоволствие от това. Просто, защото вече ми се живее човешки. И този човешки живот да бъде в моя власт. Е това няма абсолютно нищо общо с истерията с подслушванията на която някои се опитват да подчинят съзнанието ми. Нито с „лапкането“ от някои батковци и братковци в мътната вода. Не това е дневният ми ред, както казах в предишен пост.

И тъй като моето и на близките ми благоденствие си е моя лична отговорност, през новата седмица аз лично ще си плюя на ръцете и ще се опитам да свърша нещата с много любов и служейки на другите. Ще направя каквото ми роди главата, а то да става каквото си иска...

И тъй като в сферата на моите интереси влиза и ролята на избирател, ще кажа на управляващите:

„Господа, концентрирайте се върху съзиданието и съграждането! Покажете какво правите по тези въпроси! Държавата е съзидание. МВР има задчата да охранява това съзидание, но то не е цялата държава. Ако можете, направете го, ако ли не - вървете си."

КАКЪВ Е ДНЕНИЯТ РЕД?

Екстра започнахме новата година. С перфектен скандал стил СРС, МВР, и вякакви други ченгеджийски работи. Един вицепремиер бил в кофти отношения с друг вицепремиер. Един началник на митница и един зам. министър си напсували началника по телефона. Скрили някаква фирма, ама още незнаем каква, която прави контрабанда. И следва еретичният въпрос „И какво от това?". Това с подслушването е толкова изтрита карта, че... Знаете ли колко струва да организирам подслушването на някого? И го има навсякъде по света. Кое си заслужи толкова интензивно отделяне на обществена енергия? Ако вършех нещо нередно имам достатъчно възможности да се прикрия. Само че и полицаите и айдуците търсят на баницата „мекото“. Едните вместо да си плюят на ръцете и да си напънат мозъците, предпочитат СРС, щото е много по-лесно, но и много по-скъпо и по-слабо ефикасно, разбира се, а другите си купуват полицаи, прокурори, съдии и политици. И резултатът е на лице.

Само че, мисля си, това ли е моят дневен ред? Кое ангажира повече вниманието ми? Защото където е вниманието, там е и енергията. По-скоро си спомням за убитото от баща си момиченце малко преди Коледа. Спомням си за двете близначета - бебета на годината, които бяха изоставени от майка си. Спомням си за родителите които стояха денонощно пред детските ясли, за да запишат децата си, а те да могат да отидат на работа.

Ще ми се за тези неща да мислим и да говорим повече. Да говорим докато в общественото съзнание се достигне до друго прозрение. Защото по този начин се достига и до други реалности. Може би малко по-нормални.

Иначе, верно може да се наложи да кажем: „Деца, извинявайте!“ И да изчакаме 40 години след като умре и последният роб преди да достигнем обетованата земя.