Екстра започнахме новата година. С перфектен скандал стил СРС, МВР, и вякакви други ченгеджийски работи. Един вицепремиер бил в кофти отношения с друг вицепремиер. Един началник на митница и един зам. министър си напсували началника по телефона. Скрили някаква фирма, ама още незнаем каква, която прави контрабанда. И следва еретичният въпрос „И какво от това?". Това с подслушването е толкова изтрита карта, че... Знаете ли колко струва да организирам подслушването на някого? И го има навсякъде по света. Кое си заслужи толкова интензивно отделяне на обществена енергия? Ако вършех нещо нередно имам достатъчно възможности да се прикрия. Само че и полицаите и айдуците търсят на баницата „мекото“. Едните вместо да си плюят на ръцете и да си напънат мозъците, предпочитат СРС, щото е много по-лесно, но и много по-скъпо и по-слабо ефикасно, разбира се, а другите си купуват полицаи, прокурори, съдии и политици. И резултатът е на лице.
Само че, мисля си, това ли е моят дневен ред? Кое ангажира повече вниманието ми? Защото където е вниманието, там е и енергията. По-скоро си спомням за убитото от баща си момиченце малко преди Коледа. Спомням си за двете близначета - бебета на годината, които бяха изоставени от майка си. Спомням си за родителите които стояха денонощно пред детските ясли, за да запишат децата си, а те да могат да отидат на работа.
Ще ми се за тези неща да мислим и да говорим повече. Да говорим докато в общественото съзнание се достигне до друго прозрение. Защото по този начин се достига и до други реалности. Може би малко по-нормални.
Иначе, верно може да се наложи да кажем: „Деца, извинявайте!“ И да изчакаме 40 години след като умре и последният роб преди да достигнем обетованата земя.
Няма коментари:
Публикуване на коментар