ТО БИЛО ЛЕСНО

Той обеща: Да върне на България космическата слава. Казала му го лично баба Ванга, мир на праха й. Свидетел - Нешка Робева.

Той обеща: Да върне казармата. Така щяло да има място където да се обучават космонавти. 

Веднъж разказвах на децата случки от казармата. И момчетата започнаха да изразяват съжаление, че сега няма казарма. Момчета, казармата е гадно нещо. Единственото добро е, че научих наизуст "Велик е нашият войник". Иначе аз ви разказвах не за казармата, а за младостта си :)

Той обеща: Фонд „Чиста земя” – за всеки българин, който иска да се занимава със земеделие, ще получава земя безплатно и до 50 000 евро безлихвен кредит от държавата, който при определени обстоятелства няма да се връща на държавата; кредитиране на бизнес на млади българи „бизнес ангели”. 

Може, само че ако каже какви точно ще са условията и кой няма да връща кредита. И от къде ще вземе тая земя, та да я даде безплатно?

Той обеща: „За всички от Северозападна България ще разкрием висше учебно заведение на територията на Северозападна България. Ще понамалим малко университетите, защото такова чудо няма никъде по света – 60 университета излизат само неграмотни хора”.

Хем ще откриваме, хем ще намаляваме :)

Той обеща: Силно държавно рамо на родния бизнес, ако вземе властта. Пред симпатизанти на движението той се обяви за поставянето на условия пред големите търговски вериги, които да защитят присъствието на родните стоки в тях.А дали родните стоки са конкурентно способни, не казва.

Така де, колкото повече държава, толкова повече рушвети за "нашите хора". Той бизнесът ще изтърпи...

Той обеща: По-високи заплати за полицаите. „Ако дойда на власт, аз ще вдигна най-ниските пенсии с 20% и ще увелича заплатите на полицаите с 25%. Освен това ще увелича и числеността на оперативните работници”, зарече се той. Според него популизмът на родните политици минавал всяка граница.

:)

Той обеща: Здравеопазването, лекарствата и храната за социално слабите трябва да са безплатни. 

Безплатно е само сиренцето в капана за мишки, ама...

Той обеща: В програмата на партията са връщане на прогресивното облагане и таблет за всяко дете, диференцирано ДДС за лекарствата и храните, както и достойни доходи на хората. Той обеща работни места за всички и заяви, че влиза в политиката, не за да отмъщава, а за да работи за хората.

На отличниците се дават по два таблета.

Той обеща: Да доведе Николета Лозанова в Богданов дол, ако изберат за кмет Петър Теофилов. Какво ще я правят, не казва.

Той обеща: „Имаме идея да даваме офицерски звания на заслужените ни спортисти. Едни от клубовете ще минат към армията, като ЦСКА, Ботев, а други към МВР, например Левски”.

Така де, по-сигурно от държавната ясла няма.

Той обеща: Нося в джоба си три ключа и ще ви ги покажа. Това ще бъде моята кампания оттук насетне. След като спечеля тези и следващите избори и стана министър председател, искам всеки един от вас да има три ключа в себе си – за автомобил, апартамент и вила.

Той обеща на циганите: Да се върне Народната Република.  

К`во следва от това, не се знае. А и май няма значение.

И те му гласуваха. То било лесно.

КОГАТО ДУМИТЕ ЗАПОЧНАТ ДА ОТСКАЧАТ...

По средата на протяжните празнични дни. Вече казах, че хич не ми уйдисва да имаме 132 почивни дни през тази година, ама като не зависи от мен...

Та завчера с Маргето метнахме двете внучета в колата и хайдее на Гигинския манастир напук на нейните притеснения от дъжда. Тя така си се притеснява за разни неща, ама после некакво се намества. Та искахме да покажем на децата манастира, да запалим по свещичка, да отидем до ждрелото на Ерма и да се приберем. Имах нужда от такова пътуване щото напоследък от време на време малко такова угнетено ми е. Малко, ама достатъчно. Като трънче в петата. Хем го няма, хем досадно напомня за себе си. 

Отвлякох се малко. Та стигаме до манастира, като още от самото разклонение по петкилометровия черен път през планината гледам колите - в извънредно количество. Маргето каза, че видяла по телевизията, че на този ден на манастира ще има тържество. Да бъде. Щеше ми се да е по-спокойно там, но добре. Важното е, че като по поръчка спря да вали. Паркираме на една леко наклонена поляна с много коли. Гледам да е по-близо до пътя, че ако завали по тая трева, зор ще видиме.

Влизаме в манастира, а там един министър държи реч. Тоя бе, дето под негово ръководство обезлесяват България и на 17-то число събират по 45. По тоя въпрос един загина в катастрофа в Гърция. Не е задължително да са го очистили. Нещо изгърмя в мен. Безконтролно. Абе вашта.... недоносена! И тук не мога да се отърва от вас! После се размислих. Що така? Защо допускам тия да ми управляват и празника? Що като поназнайвам и за другите механизми на нашите реалности - егрегорите имам предвид, допускам да ми се развали удоволствието? После ми мина и с радост се занимавахме с децата. Абе мина, мина, ама продължава да не ми е пълно.

Вчера попаднах на една публикация на една моя приятелка не само във Facebook. Александра Зартова се казва. Психолог. Та тя беше публикувала една мисъл на Лао Дзъ. "Ако сте подтиснати, живеете в миналото, ако сте нетърпеливи, живеете в бъдещето, ако сте в мир със себе си, живеете в настоящето".

Това привлече вниманието ми. Трябваше да го приема като "писъмце", ама разумът ми продължаваше да следва съобщенията от медиите.

Нощес падна яко сънуване. Аз като засънувам, филм не ти трябва. Цветно и широкоекранно. Първо сънувах, че с баща ми, Бог да го прости, сме на една богата трапеза. Бързах за някъде, ама имах спокойствието, че ще стигна на време. После сънувах, че с един човек, с когото в момента правим един съвместен проект градим зид от големи речни камъни. И това се получаваше с лекота и от само себе си. И върхът беше, че от някъде се появи Дийпак Чопра и започнахме да говорим за неговата книга за седемте духовни закона на успеха. Сякаш човекът искаше с чук да ми набие в главата Закона за приемането - днес няма да критикувам никого и нищо. После се събудих.

Пием кафе с Маргето, чакаме да се опече баницата, дето тя пече във фурната и си говорим. Аз си мисля за съня. Та това си беше чиста проба отговор на въпроса как да се отърва от това депресивно състояние. "Ще го направя, казвам си. Днес няма да критикувам никого и нищо. Правил съм го съзнателно толкова пъти." После се сещам за Вадим Зеланд и неговата теория за трансърфинга.

Хм. Май това действа. При Кеворк банда политици се опитват нещо да ми кажат. Даже един с изпотена горна устна с установена диагноза не можа да вземе енергия от мен. Думите им просто отскачаха от мен. Вече можех да избера на какво да обърна внимание. 

Преди малко ми се обади Дани, синът на Маргето и ми рече, че видял на билобрд, че през средата на май Дийпак Чопра ще има представяне в зала 1 на НДК.