ОТВОРЕНО ПИСМО

До Бойко Борисов

До Сергей Дмитриевич Станишев

До Волен Сидеров

До Меглена Кунева

До всички улични революционери за които майка ми с топло чувство каза, че май не знаят какво искат, а аз бих казал че не искат да покажат какво точно искат, 

До всички знайни и незнайни кукловоди и тези които се мислят за такива

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,

Преминахме през смутно време, което си има своите ползи. След като усетихте „народната любов“ идва и времето да ви кажа, че нито аз мога да ви понасям, нито вие мен, но връзката между нас е диалектическа и искаме, не искаме, налага се да продължим заедно напред. За това ще ви разкажа за два важни момента от посещението ми в Германия от последната седмица.

Първият от тези моменти е посещението на катедралата в град Кьолн. Винаги когато ида по тези краища, не пропускам да посетя това чудо. И винаги ме спохождат градивни мисли. Сега беше същото. Строителството на тази катедрала, уважаеми дами и господа,  е започнало през трети век и няма да се учудя ако сега продължат да я доизграждат. Това говори само за едно - приемственост. Въпреки превратностите на времето, трудностите и войните, немският народ е намирал начина да надгради. Помислете върху това. А ако нямате вдъхновение, посетете тази катедрала, за да видите саркофазите на немските водачи събрани на едно място.

Посетих и град Клеве. Помолих мои немски приятели да ми покажат забележителностите на града. Първото което направиха, е да ме заведат до едно гробище на 900  английски войници. Косите ми настръхнаха като видях възрастта на тези момчета - 18-19 годишни, загинали в битката за завземането на Клеве. „Е, тия сега ще ми се фукат с бойните си подвизи. Два пъти им бяхме съюзници, и двата пъти...“ Но всъщност научих следната история:

През 1945 Клеве бил изравнен със земята. Включително и катедралата им. В тези битки паднали и онези 900 английски момчета. През 1947 в църковното настоятелство се получило писмо. В него един английски летец разказвал, че напоследък получил много „знаци“ и за това искал среща с настоятелите. Защото... той бил човекът, който е унищожил тяхната катедрала. Немците го поканили. Организирали се германци, англичани и датчани и направили гробището на тези 900 момчета. „Ето защо, продължи моят немски приятел, за нас Европейският съюз не е пари.  Европейският съюз не е и такъв източник на икономика, колкото някои си мислят. Основно за нас Европейският съюз означава мир.“

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,

Предстоят избори. И искам достатъчно рано да ви кажа, че гласът ми, а вероятно и гласовете на част от хората които четат тези редове ще получи този, който даде най-ясни отговори на следните въпроси:

1.Какво добро сме постигнали през този преход от последните 20 години и с какво можем да го надградим.

2.Образованието е единственият начин да се постави основа на преодоляването на проблема с циганите и други групи изолирани от обществото. Интересува ме какво какво предвижда всеки от вас за превръщане на образованието в инструмент на икономиката и добруването. Какво предвиждате за ликвидиране на професиите професионален безработен и професионален получател на помощи.

3.Животът по време на криза ни научи... как да живеем по време на криза. Фирмата ни е разчетена по време на нормална икономическа среда да дава хляб на поне 10 човека. Сега сме двама. Изисквам отговор на въпроса: Какво предвижда всеки от вас, за да се подобрят условията за работа на фирми като нашата. А те са много, уверявам ви.

Е, вие сте на ход!

ОТ ИВАЙЛО „БЪРДОКВАТА“ ДО ЕДИН С ПЯНА НА УСТАТА

В интересно време живеем. Щеше ми се да е малко по-различно, но едно е да искаш, друго е да можеш, трето и четвърто е да го направиш. Мисля си за поговорката „съдбата като ти поднесе лимон, от него да си направиш лимонада“. Днес гледам по телевизията един от водачите на протестите, името му не помня. Моряшка фланелка, революционна ярост в очите и още малко ще му излезе пяна на устата. Говори с фалцет и не ще да се приватизира БДЖ. Още една бройка и ще стигне до тезите на друг болен мозък да прави национализация. Може да направиме и малко колективизация и „вся власт советам...“

В същност, мисля си, ние като народ сме доста успешни въстаници. Генетичните кодове на Спартак добре са се интегрирали в несъзнанието ни. Опитвам се да намеря общото между Спартак, въстанието на Ивайло (прякорът му е бил „Бърдоква“, т.е. маруля), поредицата бунтове през вековете, та да стигнем до падането на Петър Младенов, Жан Виденов и сега Бойко Борисов. Историята прецизно се повтаря. Бунтът бута господаря, после вождът се жени за царицата и после го „убиват„. Това показва едно: лесно можем да разрушим. Което в същност не е лошо, защото всяко разрушение освобождава енергия и отваря място за нов ред. Някои го наричат хаос, но за мен хаосът просто е ред от друг порядък. Въпросът е как да го постигнем по Закона за най-малкото усилие, който е основен закон на Вселената. А това е по-висше умение. Умението съзнателно като общество да работим с институциите. Не за друго, а защото тези институции в същност са... наше отражение. А за да се научим ще ни трябва още някое друго прозрение.

Сегашните водачи на бунтовете са млади. Не са били „Чавдарчета“. Още в първи клас през втория срок трябваше да научим наизуст стихотворението за Чавдар Войвода. Хайдутин, закрилник на народа. Какво значи хайдутин? Другата дума е хайдук. Крадец и разбойник. И това също е записано в генетичните ни кодове. И когато отидем до урната, тези генетични кодове вече от емоционален фон са се трансформирали в мисли, слова и действия. И нещо се случва. Да помислим за това...

ДА СИ ДРАСНА КЛЕЧКАТА, ИЛИ...

Четвъртък сутринта. Бързам за офиса. Пред асансьора стои един циганин. Светло и усмихнато ми отваря вратата и докато пътуваме със съоръжението от средата на миналия век, ме залива с приятно усещане и ме пита адвокат ли съм. След още два уточняващи въпроса вече знаеше, че имам фирма за недвижими имоти и офисът ми е на последния етаж. Радостно излъчи, че Господ ни е събрал и ме моли да му отделя само няколко минути, ама да почакам да свърши една работа на предпоследния етаж. Спомена, че вчера се завърнал от Германия. Ега ти случката за една минута възкачване с асансьор от 1956 година.

След десетина минути на вратата се звъни и ми водят същия циганин. Не ми даде време,  започна да обяснява, че бил в Щутгарт, че имали със сестра си къща в Банкя и искал да й даде една сума, та къщата да стане негова, та за това искал да ме пита какви документи са му необходими. Усещам че ме е обхванало неговото добро настроение. Обяснявам му в подробности, записвам му на лист и му го подавам. През това време той вече ми е казал, че днес има рожден ден, че обича да си плаща и вади банкнота то 100 евро. Пита ме дали имам да му върна 100 лева. Машинално посягам към портфейла и тук стана „късото“ съединение. Абе кой дава непоискан хонорар от 100 лева за елементарна консултация? Е, току що пропуснах да си купя 100 фалшиви евра за 100 истински левове. „Нямам в себе си толкова, казвам му, но можем да ги обменим долу в банката до офиса. Изчакай ме в коридора само да проведа един телефонен разговор“ Сещате се, че мангалът изчезна в миг, като даже не взе това, което му записах. Знаете ли как се нарича това? Циганска хипноза. Изучавали сме го в института. 

Замислям се за случката. И за циганина. Тоя си свърши работата професионално. Перфектно владееше инструментите с които оперираше и явно от самото начало беше приел какъвто и да е резултат, дори ако се беше стигнало до това да му дръпна един бой. Където и да е по света, тоя ще намери начин да приложи уменията си. Той не се чувстваше виновен. Той се чувстваше свободен. Сигурен съм, че така се чувстват и тези срещу които въстана народът. Сега остава и народът да се почувства така.

Защо разказвам всичко това? Казвам го заради новата мода да се самоубиваме и самозапалваме. И милозливо да съучастваме с говоренето си на отказа да се живее. Самоубийците се погребват в отделно гробище. 

Господи, създал си ме като едно от съществата, които осъзнават, че земният ми път е краен. Помогни ми да живея в синхрон с Твоето мироздание. И нека този синхрон се изрази като радост в душата ми, спокойствие на разума ми и сила на тялото ми! Амин!

Честит Трети март!