МЪДРОСТ ЛИ?

Преди време пишех в един блог. Бг лог.нет. Там някои хора ме нарекоха мъдър. Абе ако си много мъдър, а нещата не са ти както трябва, май не си толкова мъдър май...

Все пак замислям се за мъдростта. Защото на всички ни се иска като обикновени човеци да ни се случва това което си мислим. В същност да ни се случи  това за което което искаме да ни се случи, щото много пъти си мислим за нещата които не искаме, а то ни се случва щото все пак си го мислим... Мисълта създава своите реалности дали го искаме или не.

Та замислям се пак за мъдростта. Интересна категория е тя. И май доста полезна. Преди малко разглеждах снимки. И една от тях е паметникът на София. София, която имала три дъщери. Вяра, Надежда и Любов.

Да повярваш в нещо безумно като малко дете.

Да го заредиш с очаквания и сляпа надежда. Пак като малко дете.

Много, много да обичаш всичко около теб. Пак като децата. Благословени да са!

После да го дадеш на Вселената и да видиш какво ще направи.

София май значеше мъдрост а? И отговорите са около нас...

НЕ Е СТРАШНО ДА СЕ НАСЕ_ЕШ, СТРАШНО Е АКО НЕ МОЖЕШ ДА СЕ ОПЕРЕШ

Еега ти случката! Тридесет и осем депутата ги поканили на парти, като ги зарибили с подаръци - мобилни телефони за по 6000 лева. И тия балъци дружно се насадиха.

И не ми е проблемът, че 20% от нашите избраници са избягали от работа. Всички са го правили. Понякога ми е идвало да се уволня сам себе си. Проблемът ми е на друго място. Представяш ли си, Народе мой, какви тъпаци ме управляват? Да ги хванат по бели гащи по най-балъшкия начин! Не ми се мисли колко безплатно ги пързалят най-различни лобисти... Не ми се мисли и за сентенцията, че всеки народ си заслужава управниците. Апа тоя Лъчо Иванов е такъв карък, че ако беше в казармата все в ареста щеше да си стои.

Първият ми началник когато бях на 23 години и ми дадоха човешки съдби да решавам още преди да съм станал човек, ме посрещна с думите: „Гореща ти е кръвта лейтенанте, но помни, че оперативният работник е мислеща фигура и знай, че не е страшно да се нас***ш, страшно е ако не можеш да се опереш". Бог да го прости!

А на журналистите хвала! Спуках се от смях :)))

КОЕ Е ПО-ВАЖНО?

Вчера седим с Маргето, пием кафе и си говорим. Беше една хубава и динамична седмица и разговорът тече в тази посока. По едно време се заговорихме за политика. Това рядко ни се случва, ама сега, на... „Харесват ми Плевналиев, Мирослав Найденов и външния министър“, казва ми тя, „докато  Цветанов, нещо не ми харесва. такова ми е чувството.“

Уважавам интуицията й. В повечето случаи е права. А и в едно предсказание на маите се казва, че след 2012 ще настъпи матриархат. Та си имам едно на ум. Още повече, че през тази година при повече от половината от сделките ни, водещите фигури бяха жени.

Та за Цветанов ми беше мисълта. Ще ми се да имам позиция. В крайна сметка добър или лош, важното е, че се инициираха определени процеси, които ми харесват. И на мен ми се ще да стане по-бързо, но много разнопосочни са силите. Изведено пред скоби ми се струва, че се започна един процес. И той беше провокиран от това, че подгониха старите за пакостите дето са направили. И много добре знаят, че като се „обърне палачинката“, ако правят пакости, ще ги подгонят и тях.

Днес до обяд разчисвах двора от падналата шума и зазимих розите. Водеше ме едно приятно усещане, че нищо не е случайно и всичко е еднакво важно. И вършех работата с голямо удоволствие.

Като влязох в къщи, течеше предаването на Камен Воденичаров на тема „Ъндърграунд“. Различните гости даваха различни интерпретации. Едни рапъри се отнасяха романтично към борческото време. Опитвам се да се отстраня от обстоятелството, че доста майки бяха почернени от тези момчета.

В същност, мисля си, те не са виновни. Имаше подходяща ситуация и степен на обществена търпимост и те се появиха. После политиците ги разпознаха като инструмент, яхнаха ги и ги употребиха. До смърт. Но такъв е животтът. Има от всичко.

Друг гост беше полковник Граматиков. Едно време в Софийско градско му викахме бате Граме. Та той наред с всичко зае една важна за мен позиция, с която съм съгласен. Става дума за полицаите които си хвърляха пагоните. Пагонът е символ на честта. Като не ти харесва, ставаш и си тръгваш с достойнство. И не хленчиш. Така направих аз през 1993 година.

И си мисля дали това съсредоточаване само върху тая страна която повечето от нас наричат лоша помага. Енергията е там, където е съсредоточено вниманието ни. Маргето ще излезе права като харесва повече Мирослав Найденов и Росен Плевнелиев, защото те влияят на дейности свързани със съзиданието. За това през тази седмица имам ясното намерение да се съсредоточа точно върху съзиданието.

Харесва ми една мисъл на Джо Витале - един от създателите на филма „Тайната“. Та той казва, че човек действа или на базата на опита, или на базата на вдъхновението. Ако действа на базата на опита, той се опира на заложените вече у него програми, които често не са негови. Ако действа на базата на вдъхновението, в него гори искрата на вселенския разум, божествената искра, или както всеки го усеща в себе си. И за това си казвам: „Господи, вдъхнови ни през тази седмица да свършим повече добри неща и да живеем в радост и благоденствие!“

ДАЛИ СА СКРИТИ МЕХАНИЗМИ, ИЛИ...?

Седя и си разглеждам бизнес дневника от последните две седмици.  Имам си го тоя навик от младите години да се връщам към станалите събития и да се опитвам да си представя някакво тяхно развитие. В повечето случаи работи добре.

Стигам до къщата на семейство Петрови. Занимавали са се със строителство и нещата потръгнали. После дошла кризата и сривът станал наудържим. Заредила се поредица от лоши случки и загуби. Сега кредитът им станал непоносим. И... се налага да продават новопостроената си къща. А къщата действително е хубава. Скъпа, ама хубава. Дано да се намери купувач...

Докато си припомням разговора с тях, в главата ми пробягват спомени как са се развивали моите лоши ситуации. Всеки си има такива в склада.
Цялата 1993 и 1994 бяха ужасни. Напуснах доброволно полицията - професия която много обичах и това беше като операция без упойка. Проблеми от семейно естество, които тогава трудно разбирах и на висчкото отгоре застреляха две мои момчета осем месеца след като напуснах. Но сега си спомням, че през цялото това лошо време аз имах твърдото намерение това да бъде променено. А и безумно вярвах, че ще се случи. От време на време, докато не се вайках на ум за състоянието и нещастието си, не знам защо си представях, че работя в банка. И това ми доставяше голямо удоволствие. През 1994 действително получих предложение за работа в една от големите тогава банки. За малко да се съглася, но информацията за този, който ми предложи беше такава, че... отказах. И после се оказа, че съм бил прав.
После през 1995 получих ново предложение, само че от застрахователна компания. Тоя път се съгласих и това се оказа един приказен период от живота ми.

През 2003 и 2004 нещата  пак се бяха изкофтили. Започнах в друга застрахователна компания подмамен от предложението за висока заплата. Усещах, че ходя на работа, ама не съм аз. И скъсах синджира. И пак през цялото време в главата ми пробягваше представата че искам да работя самостоятелно. И „скочих“ в недвижимите имоти, без да имам изобщо представа как се прави този бизнес. То пък взе, че стана и отново настъпи един прекрасен период от живота ми. После дойде кризата...

Замислям се какво преминава сега в главата ми. Само няколко думи: намерение, желание, вяра, воля. В същност, мисля си, от какво има нужда човек, ако изпадне в беда? Бедният няма нужда от друг беден да си плачат на раменете. Струва ми се, че изпадналият в беда човек по-скоро има нужда от пример и от... вдъхновение. Вдъхновение, мечта, безумна вяра и воля. Тогава и приятелите и животът помагат.

Когато си тръгвах от семейство Петрови жената ми каза, че много отдавна не е срещала човек, от когото да получи надежда. А аз само им разказах приказката да дервиша.

И РИБАР СЪМ, И ЛОВЕЦ СЪМ...

На връх Димитровден. А аз си седя в къщи и чакам личния ми вирус да разбере, че съм достатъчно кисел и не ставам за ядене. Мой си е и за това го оставям сам да хване пътя.

През това време гледам National Geographic. Не знам дали така се пишеше, та да ме прощавате за невежеството. Обичам да гледам как природата се е самоорганизирала. Първо имаше филмче за един леопард. Беше много гладен, горкия. Но има късмет. Попадна на стадо импали (едни такива малки антилопи). Има и слука и набързо удуши една. „Оха, викам си, тоя изкара за вечерята!“ Ама не би. Дойде банда хиени и му отмъкнаха плячката. Гледам, нашият не се вайка, а и май много гладен беше, а имаплите глупави - стоят си на едно място, та леопардът си хвана нова. Хитрец! Хукна да се катери на едно дърво с антилопата, но не щеш ли една лъвица го последва и му я отмъкна от третия етаж... Леопардът не може да се справи с лъвица, та за това нашият се токаза и замина да си търси нещо друго.

Още не бях разбрал защо точно сега и защо точно това филмче привлече вниманието ми, когато започна ново. За вълците. Студ та сакати. Сибир. А те гладни си обикалят района. Отдавна хвърлили око на стадо лосове. И по-точно на един. Вълците трудно могат да удавят лос, щото онова хем боде, хем рита. Слушам и коментара. Правят компютърна инсценировка на възприятията на водача на глутницата. По едно време той помирисал гной по тревата,която лосът похапвал. Това водело до усещането във вълка, че лосът не може да се храни добре и отслабва, щото има парадонтоза, сигурно. Усетили и миризма на кръв от едната следа на лоса, което водело до усещането, че не може да бяга добре. После гониха лоса няколко километра и го повалиха. Коментарът беше, че атаката нямало да се състои, ако слабостта на лоса не съвпада точно с представата на водача на глутницата за слабата жертва. И тъй като бяха влезли в чужда територия дойдоха едни други вълци, ама по-малко и тия нашите им дръпнаха един бой и ония избягаха. После настана пир.

И пак онова гадно въпросче: Защо точно сега попаднах на тези филмчета?

В главата ми започна да изплува настойчиво една единствена дума: Компромат.

Замислям се за започналата компроматна война през последните дни. Едни и същи номера от двайсет години. На мене лично започна да ми омръзва до втръсване. Ама пък нямаше да се правят тия номерца, ако нямаше кой да ги чуе.

И пак мисълта ми се връща на вълците. И, разбира се, чука въпросът - а какъв е моят профил за моя си живот сега?
Естествено, ако някой е сгазил лука, да си отива. Омръзнаха ми двойните стандарти.
Но в същото време предпочитам нещо да се прави срещу престъпността. И натискът да е толкова свиреп, че да бъде снижена до поносимите за обществото граници. Ега ти клишето. В същност кои са допустимите за обществото граници? Какво сме готови да допуснем ние като граница за търпимост? И толкова ли е лесно да бъдем манипулирани? Отпор, разбира се ще има. Толкова време се трупаше влияние и пари, че лично аз очаквам трудна битка. Но важно е какво ще бъде поведението не само на водачите, но и на глутницата. Мисълта на отделните хора формира общественото съзнание. А общественото съзнание въздейства върху подсъзнанието на всеки човек. И така създава нашите реалности.

И друг въпрос ме вълнува. Кое ми е по-приятно да слушам? За съзидание, или за разрушение.

Ако бях на мястото на Цветанов, нямаше да се оправдавам, а да действам. Освен ако...

Накарай мързеливия на работа....

Седя, слушам „Челюсти“ на Дана Найденова и по-точно коментарите на хората за протестите на докторите и полицаите и си мисля. Ега ти гледната точка - протестират тия, дето вземат най-много рушвети - докторите, полицаите и държавните университети.

Седя и мисля, седя и мисля, по едно време май само си седя. И така, но и не точно така.

Отворил съм сайт на Националния статистически институт. Обичам от време на време да наблюдавам гледните точки на числата. Та попаднал съм на сравнителните таблици на Евростат. Цените в България били 43% от средната база на Европа. Гледам къде сме по трасето. Само в Албания цените са по-ниски. Това е хубаво, мисля си, привлекателно е сигурно за инвеститорите...

После гледам друга таблица - тази на брутен вътрешен продукт на глава от населението спрямо средната за Европа. България има 46% от средния за Европа. След нас отново е само Албания. Е това вече никак не е добре. Мисля си за моя сектор. Не се занимавам с производство, така че инвестициите в машини не са решаващ фактор. Компютрите струват еднакво и тук и в Германия. Тогава какво? Остават три елемента: качество на пакета от услуги, организацията и активността.

Отварям файла с анализа, който сме разглеждали вчера. Интересни съотношения. Като брой сделки сме го докарали на нива от 2007 година. Като приходи - какво да обяснявам - повече от 10 пъти по-малко. За сметка на това повече от 60% от операциите ни са с клиенти които са дошли при нас по препоръка на други клиенти. Просто се е засилило качеството на бизнес мрежата, която постоянно се стремим да създадем. И това е освободило ресурс от скъпо струващите портали за имоти.

Интересна е и друга гледна точка. Многократно се е увеличило времето за осъществяване на сделките. За сметка на това сме дали много по-качествени проучвания на обектите и сме реализирали много повече допълнителни съпътстващи услуги. Чрез нас са спечелили и повече наши партньори.

Гледам и една друга гледна точка. Рязко се е съкратило времето за обикаляне по институции. За сметка на интернет услугите - безплатни и платени. Но и тези разходи са в нормата.
Много време сме спестили и с отдалечения достъп до сървъра. Така всеки може да си свърши работа където и да се намира ползвайки целия ресурс от информация.

Хмм... Кризата май ни е научила на някои неща. И първото е да харчим толкова колкото изкараме разчитайки на себе си и партньорите колкото и да не стига. И нещо много важно - да се опитваме да движим това под шапките си, за да се изпълни един силен духовен закон - Законът за най-малкото усилие. Добре го е формулирал Дийпак Чопра в книжката си "Седемте духовни закона на успеха“. Той е простичък: Днес ще приемам всичко без да критикувам никого и нищо, ще мисля как да се възползвам от всяка ситация, която ми поднася Животът и ще правя нещата които най-много искам и биха станали най-лесно.

Май ще получим толкова колкото даваме. И другите не са ни виновни за това.

Абе накарай мързеливия на работа... :)

ЗНАЕ ЛИ ЧОВЕК?

Не знам дали щях да пиша на тая тема, но в рамките на една седмица като по някакъв план се случиха разни, на пръв поглед несвързани случки, които ме карат да си размърдам това под шапката.

В понеделник се видях с Данчо, комшията, и го питам как е баща му - бай Киро. Беше се разболял човекът та го вкараха в болница. „Хем пари им дадох, вика ми, и пак нищо не правят“. В същност един от докторите му казал, че трябва да се направи операция, но със специални материали, та Данчо до се обади на един телефон на една фирма и да ги купи. Обадил се Данчо, но човекът, който вдигнал казал, че е в чужбина и не може да помогне. Притеснен комшията се обадил на доктора и той му казал да остави в джобчето на пижамата на Бай Киро 500 лева и той ще свърши работа. Така и станало. Само дето доктора взел парите, а съвсем други хора направили операцията и Данчо си платил наново консумативите.
Мародерска история. Нищо ново под слънцето. Така преди три години един мародер се опита да изработи мой близък в Окръжна болница, но той му дал моя телефон, аз съответно му обещах, че ще го одера и ще си направя тъпан от кожата му ако стане нещо кофти и операцията мина успешно.

В сряда при мен дойде една позната. Занимава се с консултации по европейски проекти, но се вре насам натам измежду политиците. Иначе върши работа. „До март ще има служебно правителство. Бойко си го знае, ама няма къде да ходи", казва ми тя убедено. Зададох един - два уточняващи въпроса, на сами се сещате, че отговор не получих.
Вчера при мен идва Иван. Занимавам се с имотите му, а той замина да живее в Германия. „Имах среща с важен банкер и той ми каза, че те искат да дават кредити, но правителството под сурдинка ги блокирало", разказва ми той. И на тоя му задавам уточняващи въпроси, но и от него отговор не получих. Но за Германия ми разказва охотно. как хората са спокойни и дисциплинирано чакат да светне зелено. Освен това си плащат данъците и банките отпускат кредити на нови фирми, без да им искат кредитна история. С тая малка подрпобност, че кредитират дейността, а не дават пари за харчене, дето после няма как  да ги върнеш.

Върха на сладоледа беше вечерта като се прибирах и слушах Татяна Дончева по радиото как компетентно обяснавяше за мутренското поведение на правителството и на Алексей Петров. Обясни убедено, че нищо не е наред.

Тая сутрин пък една ми загуби десет минути да ме пита ако сега им избори за кого ще гласувам.
И тъй като аз лично винаги гласувам, за да имам после какво да псувам, верно се замислих какво имам на масата.

БСП. Тия говорят хубаво и крадат професионално. В същност май не крадат много добре, щото викат че оставили голям резерв. Повтарят го като зомбирани. Е срутиха се разни магистрали, дето ги строиха, ама то за тая работа са виновни и труците. И са съзидатели. Що не погледнем на хубавите снимки от хеликоптера на авиоотряда и да видим какви хубави сгради са построени и какъв стандарт е постигнат. Като гледаш от високо, няма значение кого обслужва този стандарт.

ГЕРБ. Е тия вече се оляха. Арестуват наред. Разни Нагли, Килъри, Октоподи и един брат на прокурор дето викат че е лихвар. Снимали го по гащи. Абе само се заяждат с хората.
А тия от НАП да вземат да прочетат за Андрешко, че никой не е вечен.
Всичко им е Пи Ар. Всеки ден откриват разни обекти. Не знам от къде ги вадят като фокусници от ръкава.

ДПС. За тия е ясно.

СДС и Атака. Нарочно ги слагам заедно, та да мога да видя представителството им. Иначе особено първите вдигат голям шум.

Стигнахме и до "новите". Гоце Първанов прави партия, разправят хората. Ама май още е от типа на "Тука има тука нема", а за Таня Дончева няма и какво да говорим... Как се прави „нов бардак“ всички знаем.

Замислям се. Май важният въпрос е не "За кого искам да гласувам днес?“ А по-скоро "Как искам да живея днес???" И ако знам отговора, тогава „Какво да науча и какво да направя, за да се случи?“ Май пак опряхме до съюзниците. И до това с което разполагаме.

ЕДНО ОСОБЕНО СЪСТОЯНИЕ

Отдавна не съм писал. Но май е по-добре един път да кажеш нещо от колкото сто пъти да не кажеш нищо.
За състоянието ми беше думата. И то е трайно от около две седмици. Въобще до тук тази година премина в галоп. Първите три месеца - пълен вакуум. После нещо се раздвижи. И се раздвижи добре. Сделките не бяха от лесните. Или с банки от едната и другата страна с просрочени кредити, или с лихвари с предявени вземания към жертвите. Жертви ли казах? Знам ли. Трябва да си много на зор та да заложеш за 10000 лева магазин със сключен договор за наем, парцел дето може да се продаде за 30000 евро и три гаража. Но го видях. Както и да е. Помогнахме им и само с продажбата на парцела оправихме нещата. Въобще нещата се мърдаха. Вече можехме да направим бизнесплан основан поне на вземанията ни. А да управляваш хората, включитебно и себе си, значи да управляваш очакванията.
После дойде август. И пак тишина. И точно сега дойде това състояние. Един особен енергиен подем. Тия моменти ги усещам от вътре. Работи ми се и каквото захвана става от само себе си. Време беше. И това го правят всички около мен. И точно в тия моменти усещам "силата". И изпълнявам заръката на един приятел който премина в друго измерение: "Мечтай със всичка сила - детайлно и истински. После прави каквото можеш и чакай да видиш какво ще направи Вселената".
Май идват добри времена...“

МАЛКО ЗАБАВЛЕНИЕ

http://dl.dropbox.com/u/3805426/Off%20Road%20-%20Mitko.avi

ВЪПРОСИ, ВЪПРОСИ

Това задава въпроси....

Тези също...

СТРАНИЧНИ ЕФЕКТИ

Дянков може да излезе и прав. Има някакво раздвижване. Добрата новина е, че напоследък тръгнаха сделки и с парцели с промишлено отреждане. Вярно е, че върви много по-трудно и мъчително, но върви. Но не за това ми беше думата. По-скоро за човеците.

Стар клиент. Продвач. Тази сделка с него ми е трета. Когато приех имота му за продажба даже не се и срещахме. Договорихме се за условията по телефона. Извадих късмет и намерих купувачи относително бързо - за около два месеца. Парцелът му е ипотекиран, та първата ни работа беше да отидем в банката да видим какво става. Става каквото и очаквах. Просрочени плащания и само крачка от възбраната. Остават му 500 лева да стигне продажната цена на парцела. Не знам дали знаете, ама стигне ли се до съдия-изпълнител началната цена на търга е половината от оценката на имота. Останалото си е проблем на длъжника. Няколко неща от тази среща ми направиха впечатление. От една страна пълното рабиране и желание за сътрудничество от страна на кредитната инспекторка и нейната мениджърка, и от друга страна... продавачът. Познавах го като деен и енергичен човек, за когото думите "няма" и "не може" сякаш не съществуваха и беше способен да се пазари до изнервяне. А сега - очите без енергия. Говоря му за условията на сделката, а той ми вика: "Каквото кажеш, важно е да се отърва от тоя кредит..."

След срещата го поканих да пием по кафе. Започна да говори. Докато нещата му вървели добре, телефонът не млъквал. Имал страшно много приятели. А когато тръгнал "надолу" всички се изпарили. Не искали да се срещат с него. Сякаш започнало да дотяга и на жена му и децата му. "Сигурен ли си в това", викам му. "Не, ама ако аз бях на тяхно място щеше да ми дотегне..." Минавала му и мисълта и за най-лошото.
Млъкна и ме гледа. Аз също мълча. Усещам, че не е свършил. След малко той продължи. В същност седмиците му били кошмарни. През деня се чудел какво да прави, а през нощта ставал да пуши по няколко пъти. Загубил смисъла.
"Ти, вика, как се оправяш?"

Замислям се. В същност как се оправям? В окото на кризата заедно със сина ми направихме нова фирма. С коренно различна философия от тази, която беше в старата. И с малко пари на заем от близки. Без банкови кредити. Хич не ги обичам банките. Винаги съм гледал да ги заобикалям като създавам съдружия. Казвам му, че хич не е лесно да започнеш нещо напук на всичко около теб само с една гола вяра. Но май има и още нещо. Подкрепиха ни всички, ама всички около нас - кой с каквото може. Един ни направи логото, друг свърза компютрите в мрежа, работим в красив офис в идеалния център на София, пак благодарение на мой стар и добър приятел, с когото не се бях срещал от години и сякаш съдбата ни срещна в точното време на точното място. За най-близките няма смисъл да говоря...

Чудя се защо при него е станало така? По едно време отговорът взе да чука по манерката ми. "Я ми кажи", викам му, "за какво мечтаеш?" Той ме погледна едва ли не стреснато. Основната му мечта била да няма дългове!!! После ми върна въпроса. Май "изровихме" кучето.

Аз определено бях недоволен от сегашната ситуация.

Чувствах нуждата от промяна тук и сега. Бях мотивиран.

Образно си представях начина по който се осъществяваше промяната.

Буквално физически усещах нашата бизнес мрежа от хора, които се стремят към благоденствие и търсят начин да създават дори и сега, в този момент. Ясно си представях тази енергия се насочва към процеса на нашия бизнес и това беше обусловено от стремежа ни да бъдем полезни в много посоки.

Опитах се да му разкажа всичко това. В същност неговата енергетика е била насочена основно да "няма дългове". В подсъзнанието няма еквивалент на усещането "не" и "няма". И то е възприемало усещането за дългове с всичките гадости следващи от това. И е изпълнявало. Такава му е природата. Хората са усещали несъзнателно тази нагласа и са се отдръпвали.
При мен се е случил обратният процес.

Дали съм му помогнал? Не знам. Ако е имал нужда от тая помощ, вероятно...

ЗА ВОДАЧИТЕ И ВОДЕНИТЕ

Страшен писък нададохме, че един прокурор нарекъл престъпник един, дето всички усещахме че е така. Натъртили го били на земята. Нарушена била презумпцията за невиновност. Може и така да е. Сигурно е така. Но мисълта ме води сякаш от само себе си до някои допълнителни въпроси.

Та с какво ни помогна мекото отношение към престъпниците през последните 20 години?

Дали пък тази реакция е поради липсата на увереност, че не можем да отхвърлим примка, ако някой се опита да ни я надене?

Замислям се за водачите и за водените. Преди време един ми рече: "Тая кола е скъпа, щото съм сменил всичките й части". Хич не може да проумее, че кола - концепция от 60-те години на миналия век ще стане скъпа, само ако е антикварна ценност.

Е, мисля си, каква концепция сме ние като водени? Може ли ученикът да научи и болният да оздравее, ако не искат, колкото и добри да са учителят и лекарят? А може ли воденият да бъде воден, ако не ще да върви?

И на мен ми натежават само новините за арестувани. И на мен ми се иска да говорим повече за съзидание, отколкото за оцеляване. Но изглежда трябва да преминем през това, за да усетим света извън кочината. И да повярваме, че може да се живее нормално. И да изминем път. И коленете ни да се надерат от катерене, а не от коленичене.

Все си мисля, че нашите водачи са функция на самите нас.

НАЙ-БЕЗОТТГОВОРНО

Много мразя някой да ми казва какво да мисля. За това ще кажа какво обичам.

ОБИЧАМ да правя каквото си искам. Или поне да правя това, което става най-лесно и ми е най-малко неприятано.

ОБИЧАМ да имам много пари и всички красиви неща които мога да си купя с тях. А най-много обичам да ги раздавам за свършена работа.

ОБИЧАМ когато ми е кофти да си представям, че качвам стръмен баир и горе ме чака благоденствие.

ОБИЧАМ нещата ми да се случват от само себе си и с радост да бера плодовете, ако може без труд и максимално повече.

ОБИЧАМ  ако спечеля, да взема всичко, а ако загубя да ми се размине.

МНОГО ОБИЧАМ да плучавам подаръци. А и да ги раздавам, защото се чувствам важен така.

ОБИЧАМ да нарушавам правилата, в същност майната им. По-добре е да бъдеш хулиган, от колкото да кротуваш. Е, налага се да си имаш и дупе да си платиш, ако те пипнат. В тоя дух на мисли предпочитам и жената на ближния ми и осела му, ако не е взел мерки да си ги оварди. При това много добре знам, че каквото правя на другите, това ще ме и последва.

ОБИЧАМ да съм добър, когато ми падне възможност, но

ОБИЧАМ да съм най-големия злодей, ако това се налага (става въпрос за лична преценка и избор).

А най-обичам да знам, че това което обичам се изявява в живота ми когато му дойде времето. Просто обичам себе си.

ТРИМА ДОБРИ ЧОВЕКА?

Сутринта се събудих и реших, че няма да стана докато не си помисля за поне трима добри човека. Отпуснах се и спомените сами дойдоха.

Дядо Стоян, мир на праха му. Един ивънредно благ човек, който като дете винаги ме изненадваше я с ябълка, я с малка любеничка. Винаги имаше два коня, с които много обичах да се занимавам. Той веднъж ме попита: "Какво ще направиш, ако конят ти избяга и после се върне сам в къщи?"
"Ще му дръпна един бой", викам му. "Не, дай му захарче, та ако избяга друг път, пак да се прибере." :)

Данчо и Ангел. Помня човещината и вярата с която преведоха компанията в едно друго време на криза през 95-96. Помня и грижата с която се отнасяха към хората си.

Пламен Щерев. Един чудесен приятел, който винаги е готов да помогне.

Кои са вашите трима добри човеци?
Пожелавам ви успешен ден!

ЗА КРИЗАТА И ВЯРАТА

Спомням си онова стихотворение на Вапцаров, дето работиме много, работим от сутрин до мрак, а хлябът е малко, хлябът не стига деца. И като няма хляб, единственият начин е да ви нахраним с "ВЯРА".

И ще бъде според вярата ви! е написано в Книгата на книгите.

Та в какво вярвам, питам се?

Криза е. Дали така трябва да го приема, или по-вярно е да кажа, че тече криза. Защото вярвам, че всичко е процес. И всяко нещо си има начало, добива мощна сила, а после силата отслабва и то се превръща в противното му. В това вече по-вярвам.

И за това не знам защо сме се научили да наричаме движението притеснение, а застоя -спокойствие. Сега какво е? Парите не се движат. Стоят като 13 милиардни спестовни депозити в банките и свито потребление. А партие са материален израз на енергия в нашия свят. И тя не се движи. По-спокойни ли сме?

В същност вярвам, че единственото абсолютно сигурно нещо е несигурността.

Вярвам, че мога да въздействам на реалността с мислите си. И много силно вярвам, че мога да създавам тази реалност. Мога да изброя десетки случаи в живота си, когато моите реалности са се променяли в желаната посока, ако съм намирал съмишленици и сме попадали в подходящата среда. И повечето такива промени са се случвали абсолютно от самосебе си.

Вярвам, че всичко се случва е според избора ми, когато му дойде времето, ако съм усещал вътрешно, че съм действал по закона на вселената. Вярвам, че усещанията на тялото ми са най-добрата навигация. Защото ако се случва нещо което за мен има значение, мога да постъпя поне по два начина:

Само да реагирам, или да се опитам да го променя с мисъл слово или действие. Никой не може да ми отнеме свободата да мисля и да се радвам на мечтите си.

Вярвам, че между любовта и страха са всички останали чувства. Както и че мислите съпроводени с Любов, са много по-мощни от мислите парализирани от страх. И за това вярвам в хората с които хванати за ръце ще изкачим и този баир, ще отпием глътка благоденствие, за да се захванем със следващия.

Вярвам, че абсолютно нищо не се случва случайно. За това, приятелю, нека повярваме в хората, да си подадем ръце и да вървим!

И нека бъде според вярата ни!

Защото, не се подвеждай по очевидното! Всичко отминава, казал дервишът

Приказка за дервиша

Нещичко от "Тайната"

Майка Тереза не е участвала в нито едно движение срещу войната. И знаете ли защо? Зашото е знаела за Тайната. А тя е проста: Това за което мислиш в образи и картини, това се и случва в живота ти.

Ако аз мисля срещу кризата, то несъмнено ще я усещам в живота си. Но ако мисля за благоденствие, за близките си, то протичащата през мен енергия захранва съвсем други реалности. И тогава моето подсъзнание ще търси възможностите да ме доведе до това състояние.

За това днес реших: Поне една минута днес ще мисля за благоденствието на моите близки. И ще се опитам да бъда извора на това благоденствие.

НЯКАКВИ МИСЛИ В СРЯДА

Голям вой, голямо чудо. В началото на годината винаги има дефицит. Поне при повечето фирми. В условията на криза графиката става по-екстремна. Моят основен принцип е първо да платя на себе си и на хората си, а тогава останалото. Нямам случай да не съм се издължил, макар понякога със закъснение. Но по-добре е да живея в Екстремистан, отколкото в Средностатистна, както казва Насим Никълъс Халеб в "Черния лебед".

За мен по-лошо е дурго. Какво огромно количество обществена енергия се похабява като вниманието е приковано върху безумието дали Първанов е милиардер. Де да беше! Тогава поне щяхме да видим как се прави. Само че за съжаление махленското мислене не е за милиардери. Кажи ми какви са ти приятелите, та да ти кажа какъв си. Кои са приятелите на Първанов извън България? А и ако се обиждаш от това че си милиардер, никога няма да станеш такъв.

Спирам да говоря за това, защото вярвайте, всяка мисъл е носител на енергия и нямам никакво намерение да я подарявам за тъпи каузи. Обичам да говоря за успели хора и за това как, дори и сега да продължим напред.

Обичам да си мечтая за моята бизнес мрежа и за това какво да сторим заедно, за да бъде бизнесът процес, а не епизодика, дори и в този момент.

Пак се връщам на една любима за мен мисъл: "Няма лош случай, има лошо използван случай". С други думи, "За бога братя, да работим!" И нека работата да бъде с мисъл, слово и действие. Това е всичко.

Аз съм...

"Аз съм Българче!"

Оо, я не се оплаквай!

КАКВО ДА СИ МИСЛЯ?

Е, добре. Злодеите трябва да бъдат наказани. Не че Алексей е измислил нещо ново. В част от действията си е откопирал Джон Едгар Хувър.

Струва ми се, че си заслужава да се замислим по-дълбоко. Алекесей като събирателен образ е представител на група от хора които са в резултат на нашето си обществено съзнание. Така както и Бойко Борисов е продукт на нашето обществено съзнание. Два човека, които са направили различни избори.

Не познавам някой, който като е минал на червено, после да спре при катаджията и до поиска да бъде глобен. Но познавам много хора, които спират на червения светофар, за да живеят по-спокойно и безопасно. Такъв е общественият договор.

Не виня Алексей. Намерил е пробив в системата, обществената енергия го е допуснала и той се е възползвал. Ако знае по какви закони се движи Вселената би следвало да си е поел и риска съзнателно.

Но подкрепям Бойко и хората му за сега, защото вярвам че така и аз и децата ми ще живеем...

Прочитане на целия коментар по-спокойно и безопасно. И много хора го вярват. За сега.

НАЙ-СИЛНОТО В ЧОВЕКА СА НЕГОВИТЕ МИСЛИ

Това е истина. Все повече от нас го знаят и усещат видимите резултати. И защо все пак понякога нещата се случват от само себе си, а понякога колкото и да се опитваме не се получава. Защо мисълта ми понякога създава осезаеми реалности, а понякога всичко върви на опаки и се случва това от което най-много се боя?

Човекът е многопластов и живее едновременно в много измерения. До някои имаме достъп със съзнанието си, а спрямо други сме абсолютно несъзнателни. И бродейки по тези друмища, мисля че научих някои истини. Какво да направим, за да помогнем на мечтите ни да се сбъднат?

Наскоро прочетох, че клетката в човешкия организъм е основният носител на съзнание. Нормално е, защото тя има много по-голяма еволюция от нас като човеци. Но тя е носител и на нещо много важно. Осъзнатите човешки усещания. И това е основният инструмент на човека - усещанията. Всяка мисъл поражда определени усещания. Приятно - неприятно, страх-усещане за мощ, любов - омраза. И точно усещанията на тялото ни ни дават възможност да контролираме мислите си, и разбира се мечтите си. Останалото е работа на посъзнанието, което обработвайки огромния обем от данни които имаме но не осъзнаваме, ако види брод ще ни преведе от зоната на неприатното към зоната на приятното.

А как да усилим импулса? Само и единствено като се свързваме със своите съюзници. Как се играе хоро?

Но има нещо по-важно. Това за което мечтаем трябва да е подчинено на Закона на Вселената. Има няколко простички неща.

Не се опитвай да направиш невъзможното. Вложената енергия може да доведе до непредсказуеми резултати.

Не бива да се променя проявено вече събитие, или такова събитие, за което причините вече са се проявили. Но спокойно с мисълта си можем да се опитаме да въздействаме върху процеса на развитие на събитието. Разбира се колкото по-мащабен е резултатът, толкова повече време ще е необходимо.

Със сигурност трябва да се планира от къде ще се вземе енергията за събитието. С какво съм готов да се разделя аз? Колко хора са заинтересовани да се случи мечтата ми? Какво ще спечелят те от това?

Естествено, най-лесно променящите се части са непроявените още събития. Така както е по-лесно да построиш нов дом, отколкото да преправяш стара къща.

Въобще, много ми харесва една мисъл на Ерхард Фрайтаг в книгата му "Силата на подсъзнанието и мощта на несъзнанието". Та там той казва, че успелият човек има три характеристики: духовен, интуитивен и оставящ всичко да се случи от само себе си.

Ей такива мисли ми минават в петък след обяд.