ДАЛИ СА СКРИТИ МЕХАНИЗМИ, ИЛИ...?

Седя и си разглеждам бизнес дневника от последните две седмици.  Имам си го тоя навик от младите години да се връщам към станалите събития и да се опитвам да си представя някакво тяхно развитие. В повечето случаи работи добре.

Стигам до къщата на семейство Петрови. Занимавали са се със строителство и нещата потръгнали. После дошла кризата и сривът станал наудържим. Заредила се поредица от лоши случки и загуби. Сега кредитът им станал непоносим. И... се налага да продават новопостроената си къща. А къщата действително е хубава. Скъпа, ама хубава. Дано да се намери купувач...

Докато си припомням разговора с тях, в главата ми пробягват спомени как са се развивали моите лоши ситуации. Всеки си има такива в склада.
Цялата 1993 и 1994 бяха ужасни. Напуснах доброволно полицията - професия която много обичах и това беше като операция без упойка. Проблеми от семейно естество, които тогава трудно разбирах и на висчкото отгоре застреляха две мои момчета осем месеца след като напуснах. Но сега си спомням, че през цялото това лошо време аз имах твърдото намерение това да бъде променено. А и безумно вярвах, че ще се случи. От време на време, докато не се вайках на ум за състоянието и нещастието си, не знам защо си представях, че работя в банка. И това ми доставяше голямо удоволствие. През 1994 действително получих предложение за работа в една от големите тогава банки. За малко да се съглася, но информацията за този, който ми предложи беше такава, че... отказах. И после се оказа, че съм бил прав.
После през 1995 получих ново предложение, само че от застрахователна компания. Тоя път се съгласих и това се оказа един приказен период от живота ми.

През 2003 и 2004 нещата  пак се бяха изкофтили. Започнах в друга застрахователна компания подмамен от предложението за висока заплата. Усещах, че ходя на работа, ама не съм аз. И скъсах синджира. И пак през цялото време в главата ми пробягваше представата че искам да работя самостоятелно. И „скочих“ в недвижимите имоти, без да имам изобщо представа как се прави този бизнес. То пък взе, че стана и отново настъпи един прекрасен период от живота ми. После дойде кризата...

Замислям се какво преминава сега в главата ми. Само няколко думи: намерение, желание, вяра, воля. В същност, мисля си, от какво има нужда човек, ако изпадне в беда? Бедният няма нужда от друг беден да си плачат на раменете. Струва ми се, че изпадналият в беда човек по-скоро има нужда от пример и от... вдъхновение. Вдъхновение, мечта, безумна вяра и воля. Тогава и приятелите и животът помагат.

Когато си тръгвах от семейство Петрови жената ми каза, че много отдавна не е срещала човек, от когото да получи надежда. А аз само им разказах приказката да дервиша.