МАЙ НЯКОЙ ТРЯБВА ДА ВЗЕМЕ ГЬОСТЕРИЦАТА

Спомням си датата 23 октомври 1993 година. Тъкмо по средата съм на двадесет и третата си обиколка около слънцето. Вече съм офицер - лейтенант от милицията на длъжност разузнавач в отделението по залута и контрабанда на Софийско градско. Как ви звучи, а? Аз човек не съм станал, а те ми възлагат с човешки съдби да се разправям. Макар и не точно. Системата си имаше достатъчно контроли. Та в началото на кариерата ми ме вика Мишо Ядков, мир на праха му, и ми казва, че аз ще обслужвам циганската линия по отношение на контрабандата и търговията със злато и контрабандни стоки. Така беше тогава разделена работата - по националности. Полска линия, иранска линия, турска линия, малко гръцка линия и циганска линия. 

Та като ми казаха, че ще се разправям с индианците, първоначално се ядосах. Бе за това ли учих 5 години, аз, отличникът от гимназията със златен медал! Да ме насадят на тези пачи яйца? Млад бях и глупав и не разбирах. Не разбирах каква услуга ми се прави. Защото можеш да станеш добър, ако работиш. А циганите бяха като фокус. Без тях не минаваше нито контрабнаден внос, нито контрабанден износ. Кардарашите начело с Киро от Катуница държеха износа на сребърни контактори и търговията със злато. Нали го знаете Киро - тоя дето после журналистите го назначиха за цар, та още не можем да го уволним. Дънките ги държаха един Рачо от Факултета, Байрам и Сабри от омуртажките цигани и неколко видни кокаларски фамилии. Санджето го държеха един Киро, дето няма нищо общо с Япония, брат му Кекето и неколко такива банди. И така мога да ви разправям до утре за тях. По това време нямаше Хелсингски комитет, Цветелин Кънчев и бат Сали, та с Венци ходехме във Факултето и си ги задържахме сами. Даже понякога си забравях пистолета, ама това не е добър пример, та няма да ви разправям за него. 

Защо ви казвам всичко това, ще разберете след малко. Искам само да припомня, че по същото това време тия цигани си плащаха рушвети на началниците в чистотата да ги водят на работа, защото иначе ги грозеше един член 40а от ЗНМ, който казваше, че ако 4 месеца от една година не работиш, ще те пратят на принудително заселване. Не дай си боже да посегнат на полицай, или на доктор. Жална им майка.

По същото това време в моето градче Димово имаше един Косто циганина, който беше по-българин от някои българи. На всичкото отгоре беше и тракторист. После се засели и фамилията на Бухалите, та нещата се поусложниха. Един ден в кръчмата питам младия Бухал чие е това сополивото цигане, дето му иска стотинки, а той вика: "Отгде да знам, я пра`им, тато пра`и..." Само че ако влезете в страницата на Читалище Димово във Фейсбук ще видите, че там хората се занимават и с циганските и с българските деца. По снимките ще ги познаете.

Даа. Сега дойде друго време. като в оня виц дето цигането попитало баща си какво е това демокрация. Гордо старият циганин казал, че демокрация е да имаш седем деца, да вземаш социални помощи за тях, да не си плащаш тока и водата, а българите да работят. Тогава цигането попитало дали българите няма да се сърдят от тая работа. "Ако се сърдят, казал бащата, това вече е расизъм."

От дъщеря си знам, че в Мюнстер, Германия, е ходила зад цигани, които по телефона са посочвали къщи, които да ограбят, а полцаите които са викали студенти като преводачи, не са вярвали, че студентите не знаят цигански език.

Та затова според мен и Петър Москов и Валери Симеонов си казаха истината, която повечето от нас си я мислят. 

Това до тук само посочва проблема, ще каже някой. Какво е решението?

Каза го не друг, а бат` Сали вчера в едно интервю. Изречението му беше в смисъл: Нашите хора са страхливи. Ако им се покаже, че ЗАКОНЪТ трябва да се спазва, щат не щат, ще го спазват. С други думи някой трябва да вземе гьостерицата!

Така че, господа политици, поемете си отговорността! Иначе верно ще стане като във вица.

НЕЩО ЗА БОЯН МАГЕСНИК

Чудя се понякога защо му трябва на човек да знае историята. Хайде, аз малко клюкар си падам от младите години. Щото к`во прави един полицейски разузнавач. Клюкарства и плете интриги на почтените наркотрафиканти и контрабандисти и някой като се оплете, хоп спретват му наказателно дело. Остави това, ама ако се докопат, вземат му и парите в полза на държавата. По-късно разбрах, че някои са вземали пари и не в полза на държавата, но това е друга тема. 

Не знам защо, но часовете по история лично аз много обичах. Както и вдъхновените разкази на двете ми учителки по тоя предмет Георгиева и Димитрова. Поклон пред тях! От позицията на белите ми коси си мисля, че като съм понаучил нещо по история, сега това ми помага да усетя какви кодове съдържат гените ми и управляват сегашното ми поведение. Моето и на народа ми. Защото общественото съзнание е енерго-информационна структура, но физическата му проява е чрез точно тези кодове и словата, мислите и действията, които сътворява всеки един от нас.

Преди време един приятел ми каза, че като бил в Амстердам, ходил в музея на инквизицията. Лично аз в Амстердам повече от параходи, които сякаш вървят срещу тебе по улиците не можах да видя, щото бях по работа, ама тоя приятел ми разказа страхотии за видяното в тоя музей. Та през инквизицията, катарите, албигойците и розенкройцерите, мисълта ми огъна времето и има няма 2500 километра и погледът ми спря на Боян Магесник. Кой е този човек?

Боян в същност е... син на цар Симеон, брат на Петър Първи. Сега няма да ви обърквам много, щото Симеон освен България на три морета, златен век на книжнината, Велики Преслав с градска канализация ни е оставил и доста синове, както и двама братя за нуждите на този скромен разказ. Та Боян е учен в Магнаурската школа. Там наред с другите знания се сдобил и с учението на Йоан Мистик, който го държал лично под крилото си, а също така и с любовта на императорската дъщеря, която го преследвала цял живот, щото после станала жена на брат му Петър. А да пренебрегнеш чувствата на една дъщеря, още повече императорска, не е нито умно, нито здравословно, ама за това по-късно. 

Та като се завърнал в България Боян завършил аспирантура при единия си чичо - Гавраил, който до съвършенство владеел тайното учение на българските жреци - коловри, което като знание за света и законите които го управляват е преинтересно. За Боян народът говорел с любов и страхопочитание. Носели се легенди, че можел да приеме образа на всякакво животно. Умеел да лекува с полагане на ръце и да сътворява чудеса.

Преди да ви разкажа за богомилите, важно е да кажем, че Боян е стоял плътно до брат си Петър като цар. Отказал е да участва в два заговора срещу него, включително е отклонил предложението на другия си чичо Георги Сурсувул, след преврат да бъде коронясан.

Та през 929 година в манастира света Параскева се събрали 12 човека сред които Боян Магесник, патриарх Стефан, презвитер Богомил, както и двама сирийци - представители на бялото братство. Положили са клетва пред Евангелието на Йоан. Така било поставено началото на Богомилското движение.

В същност основният принцип на богомилството е принципът на общочовешкото братство, което се опира на принципите на любовта, мъдростта и истината. Философията им се изграждала на принципа на непротивене на злото. 

В крайна сметка тяхното учение е окултно учение, като те са практикували и такива ритуали. Приемали са, както е посочено в Евангелието на Йоан, че словото е творческа сила на Вселената. Имали са представа за това, че човекът освен физическо има и ментално и астрално тяло и с тези светове може да се взаимодейства. Вярвали са в прераждането. Владеели са творческата сила на концентрираната молитва и медитацията. И най-важното: Вярвали са, че Вселената е разумно същество, което реагира на всяка мисъл. И всяка мисъл може да бъде проявена в настоящето "сега", ако за това има причина и са налице необходимите условия.

Симеон Антипа - един от тях, е записал: "И народът разбрал, че да се живее чисто и разумно, не е мъчно, достатъчно е да се живее естествено".

Същият Симеон Антипа ги описва така: Те говорели уверено, никога не се карали и не спорели, били кротки, но изобличавали всяка неправда, казвали истината всекиму в лицето, проповядвали без да дирят многобройни слушатели, чисто, без корист и умисъл.

Малко изпреварили времето си, та се обявили срещу държавата и църквата като институция. Противопоставяли се на разгулния живот на светската и църковната власт и отричали собствеността. Сега, дали са излизали на протести и са искали да се въведе принципа на случайно разпределение на делата в съдебната система, не може да се каже, но са живеели в отделни общини и не са били мотивирани да плащат данъци и да дават доброволни дарове на църквата. Та веднага след смъртта на цар Петър, чичо му Георги Сурсувул взел отношение и избил всичките основатели от манастира Света Параскева. Единствено Боян Магесник оцелял, та него го убили през 970 година в Цариград. 

Само че за тези 40 години учението им било посято от Мала Азия до Русия и Атлантика. От тази първа вълна се появили катарите в Италия, албигойците във Франция, квакерите в Англия, Чешките братя, Братството на свободния дух в Германия. В Русия не знам как са се наричали. От учението на богомилите по-късно възникнало и учението на Розенкройцерите.

Не знам дали мога да направя извода, че това бързо и устойчиво разпространение в цяла Европа показва, че и тогава хората са получавали киселини като е трябвало да плащат данъци и дарения на църквата, но разпространението е факт. И нито презвитер Козма, нито официалните медии и ментори от онова време от Цариград до Париж са успели да ги спрат.

И едно изречение за окултните практики. Организацията на богомилите се изграждала на три йерархични групи. Най-ниската била оглашени. После следват вярващите. Те били допускани до практики за "очистване" на духа, мисълта и тялото, концентрация и медитация. Последната степен била на съвършените. Само те имали правото да знаят и практикуват така наречената "бяла магия".

Сега разбирате ли защо официалната църква отрича Петър Дънов и Бялото братство?