ЕДНА МАЛКА ИСТОРИЯ

Тя не е от София. Циганка е. Запознахме се по повод инцидент с две от децата й, които някакъв сърбин помел с колата. Историята й научих докато пътувахме две спирки с трамвая до офиса на нотариуса.

Изглеждаше млада и силна, а се оказа, че има седем деца и скоро щяла да става баба. Ходила на училище до осми клас. После първият й мъж я откраднал. Спряла да учи. Родила му две деца и после избягал. После се оженила пак. Преди две години мъжът й се хванал охранител с хора на Данчо Пръча от Враца. Кривнал от правия път и си хванал любовница, българка. Нашето момиче било ядоасано, щото и без това нямало пари, а той ги давал на любовницата. Отишла в нейното село, а онази извадила нож. Докато практикувала неизбежна отбрана, любовницата се оказала с отрязано половин ухо, разпрана буза и порязана ръка. Добре, че точно тогава получила накуп парите от пенсионирането си по болест, та платила на адвоката 2000 лева и получила пробация. Сега й остават още 6 месеца. 

Питам я за това ли Иван я пита за всичко. "А, пита ме", вика, "като се напие и ме бие и не ще да работи. А аз си имам градинка и си гледам зеленчуци." 

Питам я като не са образовани нито тя нито Иван, какво могат да работят. Каза, че и двамата били пенсионери по болест. За нея било най-важно да отгледа децата. Като станала катастрофата, взели назаем 1000 лева от лихвар от махалата. И той циганин. За една година му платили повече от 1000 лева лихви и сега оня си искал не 1000 лева, а 2000 лева главница.

Слизаме от трамвая, а тя пита един циганин с метла и лопата дали може да си изхвърли билета при него. Оня първо я погледна стреснато, а после се разля в усмивка и повдигна лопата с боклучетата.

Тук историята свършва. Всеки си отиде в неговия свят. Но...

В моя свят преминаха няколко прости неща, които останаха сякаш незабелязани:

Яне Янев: Олигарсите на контрабандата искат да свалят правителството

Антон Тодоров: Руското посолство е свързано с циганските барони

И може би най важното:

Дайнов: Бруталното говорене води до жестоки действия и брутален живот

Животът си е наш. Държавата също. Какво ще направим от тях, зависи от това как се изживяваме - жертви, или творци.

Ако написаното ви е свършило работа, моля кликнете върху някоя от рекламите на сайта.

ПРЕДИ ВАСИЛИЙ БЪЛГАРОКТОН Е ИМАЛО САМУИЛ РОМЕООКТОН

Не им е било лесно и на византийците с нас. Даже ако са знаели какво ще препатят, за да осъществят мечтата си да ликвидират България, мисля си, хич е нямало да се захващат. Ама...

Какво се е случило ли? Отначало византийците си имали ядове с арабите. Самуил естествено се усетил, пуснал се по крилото и набързо превзел Лариса в Тесалия. Вкарал им гол, така да се каже.

Василий ІІ, когото тогава наричали още Македонец предприел контраатака по другото крило и решил да се поразходи до София та да си го върне на брата на Самуил Аарон, щото му имал зъб. Не за друго, ама Аарон искал да предаде брат си та тайничко преговарял с Василий да сключи династически брак и да мине към Византия. Да де, ама Василий чисто византийски се опитал да му пробута друга невеста, а Аарон като се усетил, отказал брака и работата не станала. И Василий като се снабдил с каквото там трябва - стенобойни машини, кули, катапулти и други играчки, хукнал да превзема България. Както си пишело в бойния устав обградил София, направил укрепен лагер, абе всичко по правилата. Само едно нещо не изчислил. Около София има села - днешните Войнеговци, Подгумер, Локорско, Бистрица, Драгалевци, Бояна. Навсякъде ако отидете там и разпитате местните хора (тия с новите палати, дето разправят, че ще ги погват от НАП не влизат в списъка), ще чуете, че е имало кале. В тези калета останали такива като мен ветерани и едни млади пишлемета, дето не ги взели в редовната войска, а те много искали да дръпнат един бой на византийците. Та като си направили укрепения лагер, хората на Василий започнали да обикалят софийското поле да се сдобиват с храна. Нашите това и чакали. Причаквали ги в засада, и бой. Даже при един пробив българите успели да изгорят и стенобойните инструменти на хората на Василий. При това положение и настъпилия глад ромеите решили да си ходят.

През това време Аарон успял да се оплаче на батко си Самуил, че тия от горните класове искат да го бият, и Самуил какво да прави, взел разстоянието то Солун до Ихтиман на марш на скок. Много го мразех това упражнение в казармата, ама какво да правиш. Хем е било августовска жега. Набързо заели проходите на Средна гора, включително и Траянови врата. И... зачакали. Византийците били нещо нервни, защото споменът за Крум Страшни бил жив, ама какво да правят, тръгнали през дефилето. Като му дошло времето, на 17 август 986 година... станало каквото станало. Добре че тогава не е имало Хелсинкски комитет, щото е щяло да стане голям скандал за човешките права. Василий с последни сили избягал с една кохорта арменци дето го пазели, ама му пленили царските инсигнии - отличителните белези на император, което поражда основателното предположение, че е избягал по бели гащи. Може и да не са били изцяло бели, щото в такива моменти обикновено покафеняват отзад.

Това създало доста затруднения на Йоан Скилица какво точно да отрази в хрониките си, но ромеите директно нарекли Самуил Ромеооктон.

ТРУДНИ СМЕ ЗА ИЗДЪРЖАНЕ, ДА ЗНАЕТЕ

Трудни сме за издържане, камо ли за управление!

Опищяхме орталъка за това, че в София няма паметник на български цар. Е, сега си имаме паметник на български цар. И не кой да е, а Самуил. Дето е успял да царува повече от 50 години и е оставил диря много по-различна от някой си световно неизвестен Иван Асен Трети, дето откраднал царската хазна и избягал при византийците. Ми какво друго да краде освен хазната, например.

Щели очите на Самуил да святкат като ги осветим с ДжиЕсЕмите си. Ми ще святкат. Вие ако бяхте на негово място нямаше ли да святкат, като ни гледа сеира. То добре, че ако  духовете на Аспарух, Крум Страшни, Симеон Велики, Светослав Тертер, Самуил, Калоян Халата и Иван Асен Втори като влязат в резонанс можеха да правят някои неща в настоящето сега, жална ни майка, честно ви казвам! Дали щяха да ни позволят Андрешко дето прецакал бирника в блатото да бъде национален герой? Хич не си мислете, че аз си плащам редовно данъците. Падне ли ми сгода, тупам топката. Но държавата трябва да се уважава и ЗАКОНЪТ да се налага "со кротце, со благо и со малце кютек". И тогава голяма част от циганите нямаше да ходят "да си крадат", щото това било тяхна етническа особеност. Защото националната особеност на Страшния Крум е била на просяците  да се даде доволно и ако пак просят, да им се секат ръцете, както и на крадците. Е, в наше време не можем да сечем ръце. Не е редно и сапун да произвеждаме от подобна суровина. Но пък се налага да живеем заедно. И с тях, и с турците, и с арменците, както и с други народности по земите ни. Тая работа може да стане само със спазване на ЗАКОНА. И тъй като съм гласувал, на воля мога да си псувам и тия, за които съм гласувал, и тия със или без диагнози дето подмамиха близо милион българи и после станаха чужди подлоги. 

Налага се също така да живеем съседски с Турция, Гърция, Сърбия, Румъния. За Македония нищо не казвам. Има едни шилета, дето им казват, че са въртоглави. Ходят като шантави насам, натам. Ако се върнат в стадото, добре, ако не се върнат, наздраве на вълците.

Та да стигнем до "Време разделно". За сто години произведохме много и стойностни филми. Един от тях е "Време разделно". Само че... Аз понеже си търся мисълта зад мисълта, си мисля какви чувства поражда "Време разделно"? Човешката душа се разполага по линията СТРАХ и ЛЮБОВ. Избрахме този филм вероятно водени от подсъзнателния код на страха, който е женен за омразата. И лекинко забравихме, че да лишиш човека от името е също толкова голям грях, дори и после да му викаш, че си му провел възродителен процес. СЪЗДАТЕЛЯТ, всеки има свещеното право да нарече своя Бог както иска, е създал света на основата на Любовта.

Сега се попитайте защо сме такива мрънкалници и все някой друг ни е виновен.

И така 1300 години. Е не сме ли трудни за издържане, камо ли за управление?

Ако написаното ви е свършило работа, моля кликнете върху някоя от рекламите на сайта.