КОЕ Е ПО-ВАЖНО?

Вчера седим с Маргето, пием кафе и си говорим. Беше една хубава и динамична седмица и разговорът тече в тази посока. По едно време се заговорихме за политика. Това рядко ни се случва, ама сега, на... „Харесват ми Плевналиев, Мирослав Найденов и външния министър“, казва ми тя, „докато  Цветанов, нещо не ми харесва. такова ми е чувството.“

Уважавам интуицията й. В повечето случаи е права. А и в едно предсказание на маите се казва, че след 2012 ще настъпи матриархат. Та си имам едно на ум. Още повече, че през тази година при повече от половината от сделките ни, водещите фигури бяха жени.

Та за Цветанов ми беше мисълта. Ще ми се да имам позиция. В крайна сметка добър или лош, важното е, че се инициираха определени процеси, които ми харесват. И на мен ми се ще да стане по-бързо, но много разнопосочни са силите. Изведено пред скоби ми се струва, че се започна един процес. И той беше провокиран от това, че подгониха старите за пакостите дето са направили. И много добре знаят, че като се „обърне палачинката“, ако правят пакости, ще ги подгонят и тях.

Днес до обяд разчисвах двора от падналата шума и зазимих розите. Водеше ме едно приятно усещане, че нищо не е случайно и всичко е еднакво важно. И вършех работата с голямо удоволствие.

Като влязох в къщи, течеше предаването на Камен Воденичаров на тема „Ъндърграунд“. Различните гости даваха различни интерпретации. Едни рапъри се отнасяха романтично към борческото време. Опитвам се да се отстраня от обстоятелството, че доста майки бяха почернени от тези момчета.

В същност, мисля си, те не са виновни. Имаше подходяща ситуация и степен на обществена търпимост и те се появиха. После политиците ги разпознаха като инструмент, яхнаха ги и ги употребиха. До смърт. Но такъв е животтът. Има от всичко.

Друг гост беше полковник Граматиков. Едно време в Софийско градско му викахме бате Граме. Та той наред с всичко зае една важна за мен позиция, с която съм съгласен. Става дума за полицаите които си хвърляха пагоните. Пагонът е символ на честта. Като не ти харесва, ставаш и си тръгваш с достойнство. И не хленчиш. Така направих аз през 1993 година.

И си мисля дали това съсредоточаване само върху тая страна която повечето от нас наричат лоша помага. Енергията е там, където е съсредоточено вниманието ни. Маргето ще излезе права като харесва повече Мирослав Найденов и Росен Плевнелиев, защото те влияят на дейности свързани със съзиданието. За това през тази седмица имам ясното намерение да се съсредоточа точно върху съзиданието.

Харесва ми една мисъл на Джо Витале - един от създателите на филма „Тайната“. Та той казва, че човек действа или на базата на опита, или на базата на вдъхновението. Ако действа на базата на опита, той се опира на заложените вече у него програми, които често не са негови. Ако действа на базата на вдъхновението, в него гори искрата на вселенския разум, божествената искра, или както всеки го усеща в себе си. И за това си казвам: „Господи, вдъхнови ни през тази седмица да свършим повече добри неща и да живеем в радост и благоденствие!“

ДАЛИ СА СКРИТИ МЕХАНИЗМИ, ИЛИ...?

Седя и си разглеждам бизнес дневника от последните две седмици.  Имам си го тоя навик от младите години да се връщам към станалите събития и да се опитвам да си представя някакво тяхно развитие. В повечето случаи работи добре.

Стигам до къщата на семейство Петрови. Занимавали са се със строителство и нещата потръгнали. После дошла кризата и сривът станал наудържим. Заредила се поредица от лоши случки и загуби. Сега кредитът им станал непоносим. И... се налага да продават новопостроената си къща. А къщата действително е хубава. Скъпа, ама хубава. Дано да се намери купувач...

Докато си припомням разговора с тях, в главата ми пробягват спомени как са се развивали моите лоши ситуации. Всеки си има такива в склада.
Цялата 1993 и 1994 бяха ужасни. Напуснах доброволно полицията - професия която много обичах и това беше като операция без упойка. Проблеми от семейно естество, които тогава трудно разбирах и на висчкото отгоре застреляха две мои момчета осем месеца след като напуснах. Но сега си спомням, че през цялото това лошо време аз имах твърдото намерение това да бъде променено. А и безумно вярвах, че ще се случи. От време на време, докато не се вайках на ум за състоянието и нещастието си, не знам защо си представях, че работя в банка. И това ми доставяше голямо удоволствие. През 1994 действително получих предложение за работа в една от големите тогава банки. За малко да се съглася, но информацията за този, който ми предложи беше такава, че... отказах. И после се оказа, че съм бил прав.
После през 1995 получих ново предложение, само че от застрахователна компания. Тоя път се съгласих и това се оказа един приказен период от живота ми.

През 2003 и 2004 нещата  пак се бяха изкофтили. Започнах в друга застрахователна компания подмамен от предложението за висока заплата. Усещах, че ходя на работа, ама не съм аз. И скъсах синджира. И пак през цялото време в главата ми пробягваше представата че искам да работя самостоятелно. И „скочих“ в недвижимите имоти, без да имам изобщо представа как се прави този бизнес. То пък взе, че стана и отново настъпи един прекрасен период от живота ми. После дойде кризата...

Замислям се какво преминава сега в главата ми. Само няколко думи: намерение, желание, вяра, воля. В същност, мисля си, от какво има нужда човек, ако изпадне в беда? Бедният няма нужда от друг беден да си плачат на раменете. Струва ми се, че изпадналият в беда човек по-скоро има нужда от пример и от... вдъхновение. Вдъхновение, мечта, безумна вяра и воля. Тогава и приятелите и животът помагат.

Когато си тръгвах от семейство Петрови жената ми каза, че много отдавна не е срещала човек, от когото да получи надежда. А аз само им разказах приказката да дервиша.