Е, ще се ходи в отпуск. Гледам полека лека да свалям темпото, макар, че в момента не ми се удава особено. Това е добре. Като се имат предвид дългите години на принудително бездействие. Радостно ми е, че разбиранията ми за нещата, колкото и да са ограничени се потвърждават.
Та мисля си за нашите общи български работи. Много изтече за една година. Всеки си гледа от неговата камбанария. Мисля си ако сложа няколко неща в един буркан и ги раздрусам, като изчакам да се утаи какво ли ще видя? Нищо не се случва случайно или хаотично. Защото хаосът е ред, само че в друг порядък, който можем да прозрем когато му дойде времето. Както и всяко нещо се случва когато му дойде времето.
В главата ми нахлуват събития. Преврата срещу ГЕРБ, Костинбродската афера, избори, правителство, Пеевски, обезлесяване на България, Южен поток, Украйна, Корпоративна търговска банка, битка между Олигарси, оставка, пари, пари, пари...
Слагам всичко това и здраво раздрусвам. Толкова здраво, че шаблонните връзки да се разкъсат. Да видим какво може да се получи.
Въпросът е не как се е случило, а какво.
Протестите. Показаха, че хората са събудени. Показаха, че евтината назидателна пропаганда в стил "дружинен ръководител" не минава. Хората все по-ясно знаят какво искат. И въпреки че се опитаха и то донякъде успешно да ни разделят, все повече хора осъзнават, че като се допрем, първото което трябва да помислим е какво е общото между нас. После е по-лесно да търсим компромис за различията. Както каза един приятел, у нас Интернет тече като из ведро. При тая скорост на информацията не можеш да спреш хората да мислят.
Импотентното правителство. Заченато в лъжа, управлявало в лъжа, бягайки през задните входове, срамно си замина. Кула върху пясък не се гради. Следващите да го знаят!
Изборите за европейски парламент. Тези които пожелахме да гласуваме го казахме ясно и категорично: Ние в Евразия не щем да ходим. Ние сме в Европа!
КТБ. Колкото и да твърдят, че е катастрофа, аз си мисля, че просто се спука един цирей. И така се спука, че запушване няма. И причината не е кавгата между Пеевски и Цветан Василев. Тази кавга е следствие. Има нарушени Вселенски закони. Това сякаш трябва да прозрем. И да приложим Закона. Който поел риск, поел. Да си плаща, както аз си плащам за мойте си простотии.
До тук добре. А какво следва? Избори. Изборите са за гласуване. Оправдания от типа на "няма за кого" вече мисля че не важат. Месия няма да дойде. Месията е всеки от нас. Да отиде до урната и да пусне бюлетината която разумът и душата му кажат.
А после да запретнем ръкави и да разтребим и подредим. Домовете си, дворовете си, бизнеса и душите си. Така си мисля.
