Когато детето се ражда, то е толкова зависимо, че ако го оставиш за малко, вече няма да го има на този свят. За това благословени да са майките. Не говоря за тия, които си изхвърлят децата в кофите за боклук. Те не са майки. Та от момента на раждането си, човекът започва люта битка за свобода. Разбирай независимост. Някои успяват да разберат докато бродят по друма си, че щастието идва чак когато разбереш, че истинската независимост идва, когато прозреш и се поставиш във взаимозависимост от Света. Като в оная приказка за Конфуций, дето един човек преминал през два мощни водовъртежа изцяло оставяйки се на стихията им и по този начин дал един от най ценните уроци на учениците му да са в синхрон със Светаи да се отпуснат по течението му.
Говорил съм ви за гроба на Яне Сандански. Там пише, че робът се бори за свобода, а свободният за съвършенство. Това не ми стига. Да, вярно е че робът се бори да упражни свободната си воля. А слугата? Той има свободна воля, но е стигнал до разбирането, че неговата свобода стига до там да си каже, че може да избира между няколко възможности. И с това спира. Ако не е спрял по-рано оставяйки друг да взема решенията и после да го псува. Щото онзи, другият, бил длъжен да се грижи за бедните и онеправданите. Ега ти илюзията. Нека някой ме остави аз да вземам решенията, пък да видим дали няма да ги вземам в моя полза. Вярно е, че част от тези решения ще бъдат и в негов интерес, щото иначе системата ще се разпадне, но като цяло ще са в моя полза. Не ли?
Тогава какво прави свободният човек? Мисля си, не му остава нищо друго освен да нанизва възможност след възможност докато сътвори своята си реалност. Може да се сътворява във всяка ситуация, защото свободният е ТВОРЕЦ. Така поне си мисля.
Чудя се с какво може да помогнат тия разсъждения на хората на Евромайдана в Киев?
Бог да прости загиналите!
