Преди време пишех в един блог. Бг лог.нет. Там някои хора ме нарекоха мъдър. Абе ако си много мъдър, а нещата не са ти както трябва, май не си толкова мъдър май...
Все пак замислям се за мъдростта. Защото на всички ни се иска като обикновени човеци да ни се случва това което си мислим. В същност да ни се случи това за което което искаме да ни се случи, щото много пъти си мислим за нещата които не искаме, а то ни се случва щото все пак си го мислим... Мисълта създава своите реалности дали го искаме или не.
Та замислям се пак за мъдростта. Интересна категория е тя. И май доста полезна. Преди малко разглеждах снимки. И една от тях е паметникът на София. София, която имала три дъщери. Вяра, Надежда и Любов.
Да повярваш в нещо безумно като малко дете.
Да го заредиш с очаквания и сляпа надежда. Пак като малко дете.
Много, много да обичаш всичко около теб. Пак като децата. Благословени да са!
После да го дадеш на Вселената и да видиш какво ще направи.
София май значеше мъдрост а? И отговорите са около нас...
