Да бе, истина е. Хем ме водиха с автобус. Аз на такова не се бях качвал откакто с Ани пътувахме в Германия през 2001 година. Или в годината когато еврото смени марката. Тогава станах на седалка - 30 часа нататък и 30 часа на обратно. Бях се зарекъл, че на такова съоръжение няма да се кача, ама на...
За Румъния спомените ми датираха от 1994 когато внасях коли втора употреба и гуми втора употреба. По това време хората там се возеха на талиги теглени от трактори и митничарите и полицаите бях корумпирани повече от нашите.
Като стигнахме до "Александър Невски", имаше към 100 автобуса. Леле мале, мислех, че лудите сме по-малко. Както и да е - насадихме се, преброиха ни и хайдее, бихме си камшиците.
Малко ми беше притеснено. Рейсът хубав, ама като ми се допуши или там, друго нещо. Аз откъде да знам, че те на всеки час и половина - два спират на големи бензиностанции.
На всичкото отгоре екскурзоводката ни разказа интересни неща за историята на Правец, Ябланица, Луковит, Плевен, Бяла и Русе.
И така до Дунав - мост
За нула време цопнахме в Букурещ. Нищо общо с това, което ми беше останало като спомени отпреди 20 години. То и у нас много неща се промениха за това време. Май че и аз, ама това не е тема на сегашния разговор. Пуснаха на да разгледаме музея на румънското село. Те румънците много много не обичат да им казват че са балканци, за това деликатно ще замълча.
И привечер хайдее - в Синая. Синая е в Карпатите и е нещо като нашия Боровец, ама не точно, щото няма толкова писти. Иначе хотелът хубав, четири звезди. И ресторантът екстра.
На другия ден - замъкът Пелеш. Построен от румънския крал преди повече от сто години.
Докато дойде време да влезем вътре...
Това са българските туристи. Румънските ги пускаха през другия вход. Аа, не. Аз в такива неща не участвам. Оттеглих се организирано и без паника и заедно с две български турчета от Измир си пихме арменски коняк с кафе. Беше много хубаво. И си снимах статуи, щото си правя колекция от снимки на статуи.
После по разкази на очевидци разбрах, че имало и батални сцени, щото една водачка на група от Пловдив искала да предреди всичките, ама получила отпор. До кръвопускане не се е стигнало.
Като свърши това, на рейса, и - в крепостта Бран. Така се е казвал замъкът на Дракула. Градът който му е бил столица се казвал Търговище, а проходът който крепостта отбранявала се казвал Предел. Не че нещо, ама...
Иначе Влад Цепеш Дракула докато бил малък бил в плен на турците заедно с баща си и брат си Мирчо. После турците нещо се ядосали и убили баща му и брат му. Влад избягал, но поради тежкото си детство получил фиксацията да набива хората на кол. Като взел властта това му било доста интензивно занимание. Първо набил на кол всички боляри, дето не искали да признаят избора му и сигурно са искали ръчно преброяване на бюлетините. Ама вие да не си мислите че набиването на кол е донесено от Азия? Нищо подобно. Това откритие е направено в Европа. Турците го приели после по линия на културния обмен. И тъй като влиянието на маджари и саксонци в тези земи било равнопоставено, мисля че трябва да им зачетем заслугите.
Сега, Дракула не е бил чак такъв дивак. Саксонците съдел по тяхното право. Простолюдието бесел, а на благородниците режел главите. Интересите му били насочени главно в областта на търговското право. Тоест на негова територия трябвало да се спазват неговите търговски правила. Е, и той си имал слабости. Хич не обичал просяците и безделниците. За това веднъж събрал множество от тях в една голяма сграда и я запалил. После останалите просяци и безделници не искали да просят и безделничат.
Външнополитическата му дейност също не била скучна. Вражеската пропаганда разправя, че веднъж султанът го нападнал неудържимо и Дракула заповядал да набият на кол 40000 турски пленници и султанът като ги видял, отстъпил и започнал да мисли други начини да превземе властта на Влад. Сигурно се е обърнал към екологични организации, щото изсичането на толкова дървета за колове....
Оказал и активна не само дипломатическа помощ и на Владислав Ягело - Варненчик и Ян Хуниади в похода им срещу турците, ама тоя път нямали слука. То и без това Константинопол и Белград били паднали след 1456 - та, та османците си имали цял полуостров да си робовладеят, извинете, да си присъстват.
Тази колона стои на входа на крепостта и е изписана с български букви. Ще разчетете и българските думи.
Тая карпатска мечка сигурно сама си е съблекла кожуха, като е разбрала чии кабинет ще краси :)
Таен проход вътре в замъка
И така полека лека стигнахме и до Брашов. Аз до този момент не знаех, че този град е построен от саксонците и до ден днешен носи името Кронщадт.
Виждате ли тази порта? През нея румънците са влизали в града, но... само след като си платят мито...
Следва заслужен отдих
И после към Букурещ.
Оказа се, че това е втората по големина сграда в света след Пентагона.
А това зад нас е румънската Шанз Елизе. Добрата новина е, че при строителството на парламента е реконструирана 1/5 от града. Е, щом ги влече...
А сега внимание:
Това са снимки от катадралния храм на Букурещ носещ името на закрилника на Букурещ ... Свети Димитър Бесарбовски Български. Светецът е живял в пролома на Русенски Лом.
При нас влиянието е било основно югоизточно и североизточно. При тях е имало и западни ветрове.
Мисля, че казах, че там всички поля бяха засети и по пасищата имаше стада. Нарочно гледах като влязохме в България. И нашите поля са засети. И по нашите пасища има стада.
Е, това беше.
