ДА ПОСЪВЕТВАМ ОБЩИНАРИТЕ, ЩОТО НИ НАЛАЗИХА ПРОСЯЦИ

Налазиха ни просяци. Безконтролно. Аз към тях имам по-специално отношение. Преди време едно цигане ми поиска пари за хляб. И тъй като бяхме пред една закусвалня, аз го вкарах вътре и му купих пилешка чорба. А то вместо да се наяде ме напсува и избяга. От тогава преосмислих мнението си за даряването. Дарявам когато и както мога съзиданието, не безнадеждното. Дарявал съм за Тео, учителя. Дарявал съм за хората на отец Иван, щото знам, че той ги кара да работят, а децата да ходят на училище. Дарявал съм и за пострадалите от бедствията, но винаги съм поставял условието парите да се дадат на хора, които имат застраховка на имота си. Така на имащия ще се умножи, а на нямащия ще се отнеме. Не ща да помагам някому, който сам не ще да си помогне.

Тоя е на площад "Света неделя". Тук имаше един живописен уличен музикант, ама може да са го изгонили, щото не си е платил.

Тоя е до Богословския факултет.

Тоя е на ъгъла на "Позитано" и "Витошка"

А тая госпожа направо си е организирала гарсониера до Президентството на "Съборна".

Знаете ли какво е общото между тях? Вонят. А поведението им е като на силно злоупотребили с алкохол, или наркотици. Та в тая връзка да посъветвам общинарите:

1.Съберете ги всички.

2.Закарайте ги в отрезвителя и ги изкъпете по възможност с по-гореща вода и по-корава четка за кирта. Санитарите да си сложат ръкавици. Струват 9 ст. бройката.

3.Обезпарзитете ги. С възможно по-миризливи препарати. 

Не звучи много либерално, ама съм сигурен, че ще подейства и няма скоро да се върнат. За комисията по дискриминация - не им съчувствам.

ЩЕ МИ СЕ, БАЙ ВАСИЛЕ....

Ега ти случката! Излезе филмът за Дякон Левски и настъпи олелия до възбог. Бил Дяконът напсувал заптието. Това излизало извън нашите идеализирани представи.

Какво, Дяконе. Сигур ни гледаш от това, своето си измерение и ни се присмиваш от сърце. Позволи ми, Дяконе и аз да се посмея на глас на цялата тая суматоха. Допусни ме до теб да се опитам да почувствам човещината ти. Да усетя таксидиотските ти умения. Че тогава с любов да погледна сънародниците си. Защото и аз като тебе, Дяконе, като ми дойде време да се новопредставя, СЪЗДАТЕЛЯТ бая ще се почуди на къде да ме насочи. В рая или в ада. Верно е, че на мен не ми се е налагало да опея по записки в тефтера си само главата на най-добрия си приятел Иван Капетан. Главата която твоите другари отделиха от тялото и погребаха отделно, та турците да се не гаврят ако го намерят. Такъв е бил адетът тогава. Но и аз, Дяконе, в друма си срещнах много добри хора. И им казвам "сполай"!

Тебе, Дяконе, те предадоха близки. Но и мен ме предаваха. И много пъти чувство за мъст ми е давало сила. Ти си правил много грешки. И аз съм правил много грешки. Ти си здраво попържал, ама и на мен това се отдава. Назначихме те за светец. А ти просто си бил истински човек.

За това, Дяконе, нека дружно се посмеем на бурята в чаша вода. Да погледнем състардателно на глупофилите и глопофобите, защото те още невежо не знаят, че който ги е освободил, той ще ги и пороби. Не знаят, милите, че истински щастливият живот е в собствените им ръце и собствените им избори.

Ще ми се бай Василе, заедно да си простим, щото в неделя прошка иде, дружно да помислим за България и да продължим по пътя. Защото и ти и аз го знаем: животът е прекрасен!

Ако написаното ви е свършило работа, моля кликнете върху някоя от рекламите на сайта.

ТИ ГО ТАКОВАШ, ОНО ТЕ ЦЕЛИВА...

Това което търсиш, търси теб. А най-прекият път да намериш това, което търсиш е да го пожелаеш.

Казал го е един мюсулманин - суфист... Абе забравих му името, ама е умен човек, щото мисли като мен. Какво, не е ли умен? Да оставим това, че първите две изречения са един чудесен начин да дешифрираш защо човек е постъпил така или инак.

Живеем във време, в което империите се неместват, а хората спорят на кого богът е по-праведен и кой по-смъртоносни оръжия има и забравят на какво ги учат религиите им и че животът е по-силен от смъртта. 

Лично моите убеждения за Създателя са надрелигиозни, та трудно ще се хвана в такъв капан, ама найсе. Избрал съм си да усещам изречението АЗ СЪМ ВСИЧКО КОЕТО Е. ВСИЧКО КОЕТО Е - СЪМ. Признавам, че не съм го измислил аз. Това е древното знание за света наречено ОРЕНДА, което са владеели прабългарите. 

И за да стане още по-объркано, ще ви разкажа за трима човека, които народът ни е назначил за герои още през осемнайсти век.

Тогава времената били страшни. През 1789 година султан Селим след няколко опустошителни войни с Австрия и Русия установил, че феодалната турската армия е непригодна да се противопостави на модерните европейци, та започнал реформа. Реформа, реформа, ама като става въпрос за пари, работата отива на зле. А Селим се засилил да облага финансово и чифлиците дето ги управлявали отоманци, сиреч муслимани. До тогава отоманците данъци не плащали. Това си било приоритет на раята. А сега какво, все едно да си плащат за Фейсбук. Хич не е постигнал лайкове с тая операция.

Така Селим изправил срещу себе си цялата социална мрежа, не само хакерите. От една страна еничарите, щото усещали че ще ги разформироват, самовластните паши, земевладелците - бейове и най-накрая обикновените потребители, които щели да платят основната сметка. Явили се и разни тролове в лицето на висшето духовенство - улемите, които открито проповядвали към бунт. Въобще, настъпило едно хейтърство, чиито ярки представители са кърджалиите. Грабеж и клане. И с това описанието им свършва.

Та един от първите дето вдигнал бунт е бошнакът - потурнак - еничарин от Видинския гарнизон Осман Пазвантоглу. Какво е бошнак, можем да се сетим. Роден е някъде в Босна, но за потурнаците, трябваше да се поинтересувам. Потурнаци наричали тия славянски велможи, които приемали исляма за своя религия. И ставали по-светци от папата. От към нож и грабеж, де. 

И понеже парите нямат значение, Осман първо си отворил акаунт при султана и той го назначил за администратор на данъчната мрежа във Видинския вилает. Откупил, то ест това право. И започнал такъв грабеж на свои и чужди, та се наложило да му пратят първо хора от ДАНС, а на края и жандармата. Обаче се получила "греда". Осман отхлабил примката на раята, събрал де що има разбойници и турците от Цариград яли бой. Няколко пъти. После му изпратили един Колчак паша и тоя след като престоял малко при Пазвантоглу, направил бърз чат със султана и обявили в социалната мрежа, че Осман е съвестен и добър. А бошнякът продължил да се бие или със султанските войски или с пашата на русенския вилает - както дойде. По дифолт грабежите на местното население били изведени пред скоби и в двата случая.

За тези заслуги Осман Пазвантоглу се радва на положително отношение от сънародниците ни. През 1807 година, Пазвантоглу внезапно се пренесъл... абе де да знам, може в рая, а може и в ада. Като ми дойде и на мен времето, щото и аз съм и за двете места ще го потърся да си поговорим,  и ако технологиите тогава позволяват, ще ви пиша. Не бързам за тоя разговор, де.

Другият за когото искам да ви разкажа е хайдут Велко.

За него българи и сърби още спорят чий е. Велко Петрович е роден през 1780 в Леновац Зайчарско. През 1803 започва като прост хайдутин, ама бързо напредва в кариерата в съучастие с Осман Пазвантоглу и скоро водел вече 3000 души. Сега какво точно е правил заедно с Осман, историята мълчи, защото е неприлично за един народен герой да се говори наляво и надясно за мутренските му години, когато е бил в период на начално натрупване на капитала.

После историците намират документи след 1807 и там се пише, че активно участвал в сръбското въстание и руско-турската война. Имал доста акции с дружината си и се самоиздържали с плячка грабена в района от Видин до София и пътя за Ниш.

Цитат: "Следващата 1808 г. е особено показателна. Географията на въстаническа Сърбия е доста променена: цели села изчезват от картата и се появяват нови. Велко командва от извора на Тимок чак до Ниш и с разбойническите си действия гради имидж, донесъл му прякора “Големия крадец”.¹¹

По-късно, през юли, е сформирана по заповед на руския главнокомандващ специална руско-турско-сръбска комисия, за да разследва “золумаджиите” от двете страни и тя педантично установява нанесените щети. Документите сочат, че войводата Велко, командващ над 6000 души, е отговорен за самоволно нападение и за отнемане насила на пари и добитък от 14 български села, половината от които днес са в България. Велко дори временно е отстранен от командването.^13"

За тия заслуги Велко е назначен за войвода на Неготинската нахия и си купил за развлечение пристанището и митниците в Крайна. После турците при превземането на Неготин намерили много документи за несметните му богатства, ама не знам дали е имало международно разследване за пране на пари. Тия разследвания не са популярни по нашите ширини и днес. А и френският посланик тогава е бил по-пасивен та не е опищял справедливата съдебна система с някое измислено БЕЛВЕДЕРЕ.

Въпреки всичко народът го счита за свой герой.

Да ви звучи познато?

А ето в кратце и историята на поп Стойко от Елена. Турците го наричали уважително Гяур Имам.

През 1800 година банда кърджалии се насочили към Елена. Поп Стойко оказал със своите 300 момчета яростна съпротива, ама като не могли да устоят на напора, отстъпили в Балкана. Там явно поп Стойко се е отдал на размисъл и решил, че като не можеш да плуваш срещу течението, по-добре е да му отпуснеш края и да се носиш по вълните. Та малко след това, хоп, дружината на поп Стойко се озовала в редиците на хората на Осман Пазвантоглу. Какво са правили там, можем само да гадаем, но като знаем вече за нрава на Пазвантоглу...

После през 1806 година Имам Гяур влиза като пръв помощник на Мустафа паша Байрактар.
Целта била да върнат на престола султан Селим Трети, когото еничарите свалили с бунт.
През 1828 - 1829 пък участвал в обсадата на Силистра при руско-турската война.

Гледам историите на тия трима човека и си мисля: Нищо не е случайно. Дали народът е имал рационални основания да ги обича, не мога да кажа, но тази обич се състоява вече повече от 200 години.

Та ми хрумва оня виц за Геле, който се оженил, а Вуте го пита като какво животно е жената. "Знам ли, вика Геле, ти го онождаш, оно те целива. Мен некой да ме оноди, око че му извадим..."

Целива, целива, ама ражда и деца. А ние великите се трепем и сега. Къде на електронни игри, къде на живо. Може би така и трябва. Знам ли?

Каквото търсиш, то само те намира. Най-прекият път е да го пожелаеш.

ЦАР, РАЗБОЙНИК, ДАСКАЛ, РАЗБОЙНИК - КАКВО ГИ ОБЕДИНЯВА?

По едно време друмът ме заведе заедно с Маргето в Банско. Не за да караме ски. Тоя спорт го практикувах до преди 30 години и ми беше направо страст, ама после спрях. Сега да се метна на "Бандеришка поляна" трябваше да дам свят пари за екип и карти, а резултатът сигурно щеше да е някой понатъртен кокал. 

Та тоя път обърнахме посоката и хоп, в къщата на Неофит Рилски. Първото което ме респектира беше информацията, че това е една от многото къщи - крепости в Банско. Да видим. Първо ни посрещна табло с мисълта на Иречек, че Никола Поппетров Бенин - НЕОФИТ РИЛСКИ е патриархът на българските учители. Както и една мисъл на Неофит, че преди да се напишат богослужебни книги, трябва да се напишат учебници. Той така и започнал. Първо написал българска граматика, а после написал превод на Евангелието на съвременен български език. За историята на Неофит няма да ви разказвам. За това се знае много. Достатъчно е да ви кажа, че и той е преминал през сложното обучение на таксидиотството (за него вече съм ви разказвал) и успешно е бил таксидиот няколко години.

Щеше ми се повече да ви разкажа за къщата им.

Здрава постройка със зидове по метър и двайсет. Обикновено долу са били животните, а от горе се живели хората. 

До тук нищо интересно ще кажете. Вярно е. В средата е била всекидневната. От едната страна е мястото за готвене и спалнята, а от другата е бил "кабинетът" на поп Петър. Той е служел и за училище по взаимообучителната метода и за изповедалня.

В най-защитената и закътана стая са разполагали родилките. Силно впечатление ми направи, че всяка врата на стая, достатъчно дебела, можеше да бъде залостена и с малка греда като крепостна врата. 

А най-силно впечатление ми направи това:

Обърнете внимание на тази вдлъбнатина до вратата. Това е една коса амбразура, която е дълга около метър и минава диагонално на дебелината на стената. Така ако злосторник застане пред врата, става твърде уязвим, особено на онова място дето му се събират краката.

Следва и това, че всяка такава къща е имала и своето "скривалище". Това е тайно помещение на първия етаж, от което тръгва подземен проход. От къщата на поп Петър този проход е излизал в черквата на Банско. А тази черква действително си заслужава да бъде видяна.

По този начин са устроени и Вилямовата къща, къщата на Вапцаров, на отец Паисий и много други.

Вилямовата къща е зографисана от собственика си след като му била подарена, щото банскалии не могли да му платят, като им зографисал църквата.

Казаха ми хора, че като правили канализацията на Банско, открили цяла мрежа от такива подземни проходи, които са свързвали къщите в стария град.

"Не им е било лесно на турците, като решат малко да си поробителстват", казвам на една наша приятелка от Банско. "То тука много турци не са идвале", отвръща ми тя. Да не са луди, мисля си. Макар, че с гърци и сърби си е имало достатъчно проблеми.

Чета списък на хората гостували на фамилията Вапцарови. Фердинанд, Евдокия, Цар Борис Трети, но и Гоце Делчев, Яне Сандански, Даме Груев, Тодор Александров, Ванче Михайлов и много други. Абе цар, разбойник, княз, разбойник, даскал, разбойник. Понякога и двете.

И си мисля, какво е общото между възрожденеца и разбойника по онова време? Май че главното което ги обединява е чувството за България. 

Та се питам какво ни е сега чувството за България?

Като ходите до Банско, идете и до Добърско. Там в античната църква има плоча на Цариградската патриаршия с двуглав орел. Такива са няколко в света и обозначават местата с особено силно енергийно излъчване. Ще видите Исус Христос зографисан в космическа капсула. Можете да си измиете очите в аязмото, от което са си мили очите самуиловите войници. Казват, че помага...