Ега ти случката! Излезе филмът за Дякон Левски и настъпи олелия до възбог. Бил Дяконът напсувал заптието. Това излизало извън нашите идеализирани представи.
Какво, Дяконе. Сигур ни гледаш от това, своето си измерение и ни се присмиваш от сърце. Позволи ми, Дяконе и аз да се посмея на глас на цялата тая суматоха. Допусни ме до теб да се опитам да почувствам човещината ти. Да усетя таксидиотските ти умения. Че тогава с любов да погледна сънародниците си. Защото и аз като тебе, Дяконе, като ми дойде време да се новопредставя, СЪЗДАТЕЛЯТ бая ще се почуди на къде да ме насочи. В рая или в ада. Верно е, че на мен не ми се е налагало да опея по записки в тефтера си само главата на най-добрия си приятел Иван Капетан. Главата която твоите другари отделиха от тялото и погребаха отделно, та турците да се не гаврят ако го намерят. Такъв е бил адетът тогава. Но и аз, Дяконе, в друма си срещнах много добри хора. И им казвам "сполай"!
Тебе, Дяконе, те предадоха близки. Но и мен ме предаваха. И много пъти чувство за мъст ми е давало сила. Ти си правил много грешки. И аз съм правил много грешки. Ти си здраво попържал, ама и на мен това се отдава. Назначихме те за светец. А ти просто си бил истински човек.
За това, Дяконе, нека дружно се посмеем на бурята в чаша вода. Да погледнем състардателно на глупофилите и глопофобите, защото те още невежо не знаят, че който ги е освободил, той ще ги и пороби. Не знаят, милите, че истински щастливият живот е в собствените им ръце и собствените им избори.
Ще ми се бай Василе, заедно да си простим, щото в неделя прошка иде, дружно да помислим за България и да продължим по пътя. Защото и ти и аз го знаем: животът е прекрасен!
Ако написаното ви е свършило работа, моля кликнете върху някоя от рекламите на сайта.
Ако написаното ви е свършило работа, моля кликнете върху някоя от рекламите на сайта.
Няма коментари:
Публикуване на коментар