По едно време друмът ме заведе заедно с Маргето в Банско. Не за да караме ски. Тоя спорт го практикувах до преди 30 години и ми беше направо страст, ама после спрях. Сега да се метна на "Бандеришка поляна" трябваше да дам свят пари за екип и карти, а резултатът сигурно щеше да е някой понатъртен кокал.
Та тоя път обърнахме посоката и хоп, в къщата на Неофит Рилски. Първото което ме респектира беше информацията, че това е една от многото къщи - крепости в Банско. Да видим. Първо ни посрещна табло с мисълта на Иречек, че Никола Поппетров Бенин - НЕОФИТ РИЛСКИ е патриархът на българските учители. Както и една мисъл на Неофит, че преди да се напишат богослужебни книги, трябва да се напишат учебници. Той така и започнал. Първо написал българска граматика, а после написал превод на Евангелието на съвременен български език. За историята на Неофит няма да ви разказвам. За това се знае много. Достатъчно е да ви кажа, че и той е преминал през сложното обучение на таксидиотството (за него вече съм ви разказвал) и успешно е бил таксидиот няколко години.
Щеше ми се повече да ви разкажа за къщата им.
Здрава постройка със зидове по метър и двайсет. Обикновено долу са били животните, а от горе се живели хората.
До тук нищо интересно ще кажете. Вярно е. В средата е била всекидневната. От едната страна е мястото за готвене и спалнята, а от другата е бил "кабинетът" на поп Петър. Той е служел и за училище по взаимообучителната метода и за изповедалня.
В най-защитената и закътана стая са разполагали родилките. Силно впечатление ми направи, че всяка врата на стая, достатъчно дебела, можеше да бъде залостена и с малка греда като крепостна врата.
А най-силно впечатление ми направи това:
Обърнете внимание на тази вдлъбнатина до вратата. Това е една коса амбразура, която е дълга около метър и минава диагонално на дебелината на стената. Така ако злосторник застане пред врата, става твърде уязвим, особено на онова място дето му се събират краката.
Следва и това, че всяка такава къща е имала и своето "скривалище". Това е тайно помещение на първия етаж, от което тръгва подземен проход. От къщата на поп Петър този проход е излизал в черквата на Банско. А тази черква действително си заслужава да бъде видяна.
По този начин са устроени и Вилямовата къща, къщата на Вапцаров, на отец Паисий и много други.
Вилямовата къща е зографисана от собственика си след като му била подарена, щото банскалии не могли да му платят, като им зографисал църквата.
Казаха ми хора, че като правили канализацията на Банско, открили цяла мрежа от такива подземни проходи, които са свързвали къщите в стария град.
"Не им е било лесно на турците, като решат малко да си поробителстват", казвам на една наша приятелка от Банско. "То тука много турци не са идвале", отвръща ми тя. Да не са луди, мисля си. Макар, че с гърци и сърби си е имало достатъчно проблеми.
Чета списък на хората гостували на фамилията Вапцарови. Фердинанд, Евдокия, Цар Борис Трети, но и Гоце Делчев, Яне Сандански, Даме Груев, Тодор Александров, Ванче Михайлов и много други. Абе цар, разбойник, княз, разбойник, даскал, разбойник. Понякога и двете.
И си мисля, какво е общото между възрожденеца и разбойника по онова време? Май че главното което ги обединява е чувството за България.
Та се питам какво ни е сега чувството за България?
Като ходите до Банско, идете и до Добърско. Там в античната църква има плоча на Цариградската патриаршия с двуглав орел. Такива са няколко в света и обозначават местата с особено силно енергийно излъчване. Ще видите Исус Христос зографисан в космическа капсула. Можете да си измиете очите в аязмото, от което са си мили очите самуиловите войници. Казват, че помага...
Няма коментари:
Публикуване на коментар