НАЙ-БЕЗОТТГОВОРНО

Много мразя някой да ми казва какво да мисля. За това ще кажа какво обичам.

ОБИЧАМ да правя каквото си искам. Или поне да правя това, което става най-лесно и ми е най-малко неприятано.

ОБИЧАМ да имам много пари и всички красиви неща които мога да си купя с тях. А най-много обичам да ги раздавам за свършена работа.

ОБИЧАМ когато ми е кофти да си представям, че качвам стръмен баир и горе ме чака благоденствие.

ОБИЧАМ нещата ми да се случват от само себе си и с радост да бера плодовете, ако може без труд и максимално повече.

ОБИЧАМ  ако спечеля, да взема всичко, а ако загубя да ми се размине.

МНОГО ОБИЧАМ да плучавам подаръци. А и да ги раздавам, защото се чувствам важен така.

ОБИЧАМ да нарушавам правилата, в същност майната им. По-добре е да бъдеш хулиган, от колкото да кротуваш. Е, налага се да си имаш и дупе да си платиш, ако те пипнат. В тоя дух на мисли предпочитам и жената на ближния ми и осела му, ако не е взел мерки да си ги оварди. При това много добре знам, че каквото правя на другите, това ще ме и последва.

ОБИЧАМ да съм добър, когато ми падне възможност, но

ОБИЧАМ да съм най-големия злодей, ако това се налага (става въпрос за лична преценка и избор).

А най-обичам да знам, че това което обичам се изявява в живота ми когато му дойде времето. Просто обичам себе си.

ТРИМА ДОБРИ ЧОВЕКА?

Сутринта се събудих и реших, че няма да стана докато не си помисля за поне трима добри човека. Отпуснах се и спомените сами дойдоха.

Дядо Стоян, мир на праха му. Един ивънредно благ човек, който като дете винаги ме изненадваше я с ябълка, я с малка любеничка. Винаги имаше два коня, с които много обичах да се занимавам. Той веднъж ме попита: "Какво ще направиш, ако конят ти избяга и после се върне сам в къщи?"
"Ще му дръпна един бой", викам му. "Не, дай му захарче, та ако избяга друг път, пак да се прибере." :)

Данчо и Ангел. Помня човещината и вярата с която преведоха компанията в едно друго време на криза през 95-96. Помня и грижата с която се отнасяха към хората си.

Пламен Щерев. Един чудесен приятел, който винаги е готов да помогне.

Кои са вашите трима добри човеци?
Пожелавам ви успешен ден!

ЗА КРИЗАТА И ВЯРАТА

Спомням си онова стихотворение на Вапцаров, дето работиме много, работим от сутрин до мрак, а хлябът е малко, хлябът не стига деца. И като няма хляб, единственият начин е да ви нахраним с "ВЯРА".

И ще бъде според вярата ви! е написано в Книгата на книгите.

Та в какво вярвам, питам се?

Криза е. Дали така трябва да го приема, или по-вярно е да кажа, че тече криза. Защото вярвам, че всичко е процес. И всяко нещо си има начало, добива мощна сила, а после силата отслабва и то се превръща в противното му. В това вече по-вярвам.

И за това не знам защо сме се научили да наричаме движението притеснение, а застоя -спокойствие. Сега какво е? Парите не се движат. Стоят като 13 милиардни спестовни депозити в банките и свито потребление. А партие са материален израз на енергия в нашия свят. И тя не се движи. По-спокойни ли сме?

В същност вярвам, че единственото абсолютно сигурно нещо е несигурността.

Вярвам, че мога да въздействам на реалността с мислите си. И много силно вярвам, че мога да създавам тази реалност. Мога да изброя десетки случаи в живота си, когато моите реалности са се променяли в желаната посока, ако съм намирал съмишленици и сме попадали в подходящата среда. И повечето такива промени са се случвали абсолютно от самосебе си.

Вярвам, че всичко се случва е според избора ми, когато му дойде времето, ако съм усещал вътрешно, че съм действал по закона на вселената. Вярвам, че усещанията на тялото ми са най-добрата навигация. Защото ако се случва нещо което за мен има значение, мога да постъпя поне по два начина:

Само да реагирам, или да се опитам да го променя с мисъл слово или действие. Никой не може да ми отнеме свободата да мисля и да се радвам на мечтите си.

Вярвам, че между любовта и страха са всички останали чувства. Както и че мислите съпроводени с Любов, са много по-мощни от мислите парализирани от страх. И за това вярвам в хората с които хванати за ръце ще изкачим и този баир, ще отпием глътка благоденствие, за да се захванем със следващия.

Вярвам, че абсолютно нищо не се случва случайно. За това, приятелю, нека повярваме в хората, да си подадем ръце и да вървим!

И нека бъде според вярата ни!

Защото, не се подвеждай по очевидното! Всичко отминава, казал дервишът

Приказка за дервиша

Нещичко от "Тайната"

Майка Тереза не е участвала в нито едно движение срещу войната. И знаете ли защо? Зашото е знаела за Тайната. А тя е проста: Това за което мислиш в образи и картини, това се и случва в живота ти.

Ако аз мисля срещу кризата, то несъмнено ще я усещам в живота си. Но ако мисля за благоденствие, за близките си, то протичащата през мен енергия захранва съвсем други реалности. И тогава моето подсъзнание ще търси възможностите да ме доведе до това състояние.

За това днес реших: Поне една минута днес ще мисля за благоденствието на моите близки. И ще се опитам да бъда извора на това благоденствие.

НЯКАКВИ МИСЛИ В СРЯДА

Голям вой, голямо чудо. В началото на годината винаги има дефицит. Поне при повечето фирми. В условията на криза графиката става по-екстремна. Моят основен принцип е първо да платя на себе си и на хората си, а тогава останалото. Нямам случай да не съм се издължил, макар понякога със закъснение. Но по-добре е да живея в Екстремистан, отколкото в Средностатистна, както казва Насим Никълъс Халеб в "Черния лебед".

За мен по-лошо е дурго. Какво огромно количество обществена енергия се похабява като вниманието е приковано върху безумието дали Първанов е милиардер. Де да беше! Тогава поне щяхме да видим как се прави. Само че за съжаление махленското мислене не е за милиардери. Кажи ми какви са ти приятелите, та да ти кажа какъв си. Кои са приятелите на Първанов извън България? А и ако се обиждаш от това че си милиардер, никога няма да станеш такъв.

Спирам да говоря за това, защото вярвайте, всяка мисъл е носител на енергия и нямам никакво намерение да я подарявам за тъпи каузи. Обичам да говоря за успели хора и за това как, дори и сега да продължим напред.

Обичам да си мечтая за моята бизнес мрежа и за това какво да сторим заедно, за да бъде бизнесът процес, а не епизодика, дори и в този момент.

Пак се връщам на една любима за мен мисъл: "Няма лош случай, има лошо използван случай". С други думи, "За бога братя, да работим!" И нека работата да бъде с мисъл, слово и действие. Това е всичко.