Спомням си онова стихотворение на Вапцаров, дето работиме много, работим от сутрин до мрак, а хлябът е малко, хлябът не стига деца. И като няма хляб, единственият начин е да ви нахраним с "ВЯРА".
И ще бъде според вярата ви! е написано в Книгата на книгите.
Та в какво вярвам, питам се?
Криза е. Дали така трябва да го приема, или по-вярно е да кажа, че тече криза. Защото вярвам, че всичко е процес. И всяко нещо си има начало, добива мощна сила, а после силата отслабва и то се превръща в противното му. В това вече по-вярвам.
И за това не знам защо сме се научили да наричаме движението притеснение, а застоя -спокойствие. Сега какво е? Парите не се движат. Стоят като 13 милиардни спестовни депозити в банките и свито потребление. А партие са материален израз на енергия в нашия свят. И тя не се движи. По-спокойни ли сме?
В същност вярвам, че единственото абсолютно сигурно нещо е несигурността.
Вярвам, че мога да въздействам на реалността с мислите си. И много силно вярвам, че мога да създавам тази реалност. Мога да изброя десетки случаи в живота си, когато моите реалности са се променяли в желаната посока, ако съм намирал съмишленици и сме попадали в подходящата среда. И повечето такива промени са се случвали абсолютно от самосебе си.
Вярвам, че всичко се случва е според избора ми, когато му дойде времето, ако съм усещал вътрешно, че съм действал по закона на вселената. Вярвам, че усещанията на тялото ми са най-добрата навигация. Защото ако се случва нещо което за мен има значение, мога да постъпя поне по два начина:
Само да реагирам, или да се опитам да го променя с мисъл слово или действие. Никой не може да ми отнеме свободата да мисля и да се радвам на мечтите си.
Вярвам, че между любовта и страха са всички останали чувства. Както и че мислите съпроводени с Любов, са много по-мощни от мислите парализирани от страх. И за това вярвам в хората с които хванати за ръце ще изкачим и този баир, ще отпием глътка благоденствие, за да се захванем със следващия.
Вярвам, че абсолютно нищо не се случва случайно. За това, приятелю, нека повярваме в хората, да си подадем ръце и да вървим!
И нека бъде според вярата ни!
Защото, не се подвеждай по очевидното! Всичко отминава, казал дервишът
Приказка за дервиша
Няма коментари:
Публикуване на коментар