КОЛКО СА 70 ГОДИНИ?

През 487 година преди Христа гръцкият архонт Клистен въвежда реформа в Атинската държава, която продължила до 417 година. Сиреч 70 години. Това е изключително кратък период от гледна точка на Историята, а колко глупости могат да сътворят хората, не е истина.

Та Клистен въвел реформата "остракизъм". Същността й била проста. Всяка пролет народното събрание на Атина по кворум не по-малко от 6000 души трябвало да гласува с написано на остракони (глинени чирепи) името на атински гражданин, който е забогатял неприлично и това го правело потенциален тиранин. Който събере най-много остракони бива изпъден от Атина и не можел да се връща поне 10 години под страх от смъртно наказание.Така били изгонени Милтиад, спечелил битката при Маратон, Темистокъл, спечелил битката срещу персите и много други. Абе няма човек, няма проблем. Да живее популизмът и борбата срещу чорбаджиите изедници.

Само че има една особеност. При разкопките на атинския некропол "Керамикос" били намерени хиляди остраки с написани едни и същи имена с един и същи почерк. Дали е имало купуване на гласове не мога да кажа. Оставам го на компетентните органи. В резултат на това "Златният век" на атинската класическа култура трае по-малко от 50 години. Абе една система гърми в най-слабото си звено. Установено е.

Сега ще ви разкажа за един друг период вече от Българската история. Периодът е от 737 до 803 година. Интересно е. Това е периодът след последния наследник на Аспарух - Север. Пак около 70 години.

737-754 Хан Кормисош. Губи битка под стените на Цариград и болярите го свалят.

756-761 Хан Винех. Искал е да сключи мир с Византия. Водил две битки с Константин V Погонат и резултата е 1:1. За това, че иска мир с византийците боилите го обезглавили заедно с рода му.

761-764 Хан Телец. Като станал хан бил на 30 години. Константин Погонат си рекъл, че сега е време да свети маслото на българите и тръгнал с 800 кораба и не знам колко си пешаци. Телец взел 20000 запасняци славяни и вместо кротко да изчака ромеите в засада по проходите, дал бой при Анхиало. Славяните набързо минали на страната на византийците и битката била загубена. Болярите го убили заедно с рода му.

764-766 Хан Сабин. Тоя извадил малко по-голям късмет. Започнал да води тайни преговори с Константин Погонат за мир, но болярите му спретнали народен събор и той бил принуден да дебаркира в Цариград. След Сабин дошъл един Умор, ама царувал само 40 дни, та не могъл да се разгърне.

766-767 Хан Токту. И тоя започнал провизантийска политика, та се наложило да бяга.

767-768 Хан Паган. Е тоя се докопал до мирен договор с Константин Погонат, ама оня само печелел време. Нападнал славяните севери, които по традиция пазели проходите, пленил княза им Славун, убил го и влязъл в северна България и.... до тук. Върнал се обратно без решителен бой. Паган загинал убит от слугите си някъде край Варна.

768-777 Хан Телериг. Тоя решил да играе с византийски номера. Първо сключил мирен договор с Константин, та лекинко да го приспи. После се завтекъл към Берзития в днешна Македония, но Константин разбрал от шпионите си в Плиска и го причакал. Тогава Телериг се направил на "умряла лисица" и изпратил писмо на Константин, че иска да присъедни България но му трябват доверени (на Константин) хора в Плиска, та да се опре на тях и да направи преврата. Константин, на когото акълът явно извирал от ушите, изпратил подробен списък на агентурата си и Телериг какво да прави, обезглавил ги. Тогава Константин се ядосал и пратил към България огромен флот, но както неговият хронист меко се изказва, северните ветрове спрели флота му при Месембрия и ромеите се върнали. Абе в чуждо село и дуварите бият :)

В крайна сметка заради мирния договор Телериг също бил принуден да бяга в Цариград. Там станал християнин.

За да стигнем до Кардам. Той матирал Константин VI в два хода и след втората битка се сключил дълготраен мирен договор и византийците плащали данък дълго и щастливо. Докато не дошъл Крум Страшни.

И си мисля, че в тези 67 раздрани от междуособици  години Константин Погонат е имал желанието и прекрасната възможност да ликвидира България. Но не успял. Някаква друга спойка различна от монархическата е държала болярските родове  в пътя. И някакъв друг дух ги е водел. Какъв е тоя дух, не знам. Но си струва всеки да помисли.

ПОЖЕЛАНИЕ ЗА СЕДМИЦАТА

През далечната 1968 американският доктор от канадски произход Лорънс Питър формулирал прословутия си "Принцип на Питър", че в една йерархична система всеки се издига до своето ниво на некомпетентност.

За това ще пиша по-късно.

Пожелавам на всички през тази седмица да са в нивото си на компетентност!

Ето ви някои негови изводи:

• В една йерархия, всеки служител се издига до нивото на своята некомпетентност. — Принцип на Питър

  In a hierarchy every employee tends to rise to his level of incompetence.

• Армейското правило: „Да командва умее само този, който умее да се подчинява.“ - означава все едно да кажеш: „Да плува умее само този, който умее да потъва."

• Бракът е основната причина за разводите.

• Бюрократичният способ за разчистване на ненужните хартии е да ги унищожиш, запазвайки копие на всяка една от тях.

• Дяволът може да се промени още. Някога той е бил ангел и може би ще продължи да еволюира.

• Изчистването на едно нещо предполага изцапването на друго, но всичко може да се изцапа, без да се изчисти каквото и да е.

• Не можеш да си върнеш изгубеното невежество.

• Страна, в която има само един човек, способен да я спаси, не си струва да бъде спасена.

• Философът е слепец, който търси черна котка в тъмна стая. А теологът намира тази котка.

• Някога парите се заклели тържествено, че никой, който не ги обича, не трябва да ги има.

ЗА ПСУВНЯТА И ДВИЖЕНИЕТО

"Първият човек, който е хвърлил псувня вместо камък е творецът на цивилизацията"

Да не си мислите, че съм го казал аз? Лично го е протоколирал Зигмунд Фройд.

Казал е още "Единственият човек, с когото трябва да се сравнявате сте вие самият в миналото".

А аз се чудя защо съм толкова творчески настроен. Мога и по-творчески, ама Маргето не ми дава. Докарвам го до 8 минути без да се повторя. Иначе там, в моя край - Видинския, това си беше истински спорт. Помня, през 1966 като ме докараха в София аз български не знам (в нашето село се говореше повече сръбски), а те немски ме пратиха да уча. Ама децата ме гледаха със зяпнали уста като запопържах като баба ми. Дядо сигурно е бил по-творец, ама понеже е ял много бой и преди, и след 9 септември, та умрял два месеца преди да се родя, без да събира родата за петдесет годишнина.

И понеже Фройд е казал, че трябва да се сравнявам единствено със себе си в миналото, замислям се за моя северозападен край миналото му. И защо там толкова творчески се псува.

В началото е бил Рациария. Стоял е до сегашното село Арчар на 20 км от Видин. През моето градче Димово минава стар римски път, който минава през реката и основите му още стоят. Дали са им звучното име "Тумбаците". 

Та Рациария е основан през 69 година от император Веспасиян. Казвал се е Тит Флавий Цезар Веспасиян Август - последният да затвори вратата и има скромен селски произход, а баща му бил бирник. Та кариерата на тоя тръгнала много добре. По времето на Калигула служил като градски Едил и отговарял за разрешенията за строеж и чистотата в Рим. Сега, дали Веспасиян е бъркал в кацата с меда, без да се отчете не знам, ама един ден Калигула се ядосал и заповядал да му напълнят тогата с лайна.

По времето на Клавдий се издигнал толкова, че станал консул и управител на Африка, ама после обеднял и се препитавал с търговия с мулета, та го кръстили Мулетаря.

Най-гадно било по времето на Нерон, щото заспивал по време на неговите представления и изпаднал здраво в немилост. Бе то и аз си подремвам като ида на театър, ама като си до Маргето не можеш много, щото тя с нежния си лакът...

Пак се отплеснах. Последвало друго раздаване и тоя път Веспасиян хванал ръка. Станал император, де. Започнал да събира пари. Синът му бил малко несъгласен с част от методите му, ама той му натикал в носа шепа жълтици и му казал, че парите не миришат. Та от тогава... От начало бил скръндза, та хората му се подигравали. Бе то ако имаше ЕРП-та и референдум за АЕЦ е можело и бунт да му скроят, ама. После развързал кесията и започнал да строи колизеума.

Такъв човек е основал главния град на Дунавска Дакия. Ако в живота си не е имал основания да псува, здраве му кажи.

Та Рациария е просъществувала до 586 година, когато аварите взели отношение. Сигурно е бил много богат град, щом като и сега циганите с булдозери копаят и предават антики на иманярите, а те захранват световните пазари.

Римляните основали Видин на мястото на старото келтско селище Дунония. Кръстили крепостта Бонония. С идването на Аспарух станал Бдин. През второто българско царство си знаем - процес на разпокъсване. Въстания и разправии.

През 1280 Шишман І се обявил за цар на Видин и земите му се простирали от Железни врата до днешните Враца и Оряхово. През 1292 татарският Хан Ногай насъскал Шишман срещу сърбите, ама тук нашите ударили греда, та се наложило Шишман да се крие при татарина, а после да признае властта на Стефан Милутин и да се ожени за Ана-Неда Сръбска. Абе добре, че наложниците са били официално разрешени.

Цар Теодор Светослав Тертер е бил по-хитър, та дал деспотска титла на сина на Шишман и го оставил да си тичка наоколо, ама да дава данъци на Търново.

През 1323 Михаил Шишман е избарн за български цар, но през 1330 загива при един бой, та се наложило цар да стане племенникът му Иван Александър.

Както знаем Иван Александър изпратил във Видин сина си Иван Срацимир. И пак беля. Сега пък унгарският Лайош І дошъл и превзел града. Тоя път било сериозно. Накарали насила Срацимир да стане католик, заточили го и и принудили населението да приеме католическата вяра. Все основания за яко псуване.

През 1369 къде с добро, къде с лошо Иван Александър отпратил хората на Лайош І, а населението изпъдило францисканските монаси. Може от там да идва беднотията на този край, щото както знаем францисканците се издържали с просия.

И после почва великата простотия. Иван Шишман и Добротица дават Търново и Карвуна без нито един бой. Срацимир не помагал. Остави това, ами станал васал на турците. После изменил и на турците и те го удушили някъде по Бурса. Или го оставили в тъмница, което е по-лошо като знам турските нрави по "обиждането".

Константин, синът на Срацимир, заедно с братовчед си Фружин, син на Иван Шишман били по-ербап и вдигнали въстание, като се смята, че Константин е контролирал български територии до 1422. 

За да стигнем до Осман Пазвантоглу. Тоя бил кърджалия бошняк. С две думи разбойник. Откупил събирането на данъците за султана. Бил много вироглав и султанът два пъти издавал ферман да му резнат главата. Ама все не ставало, щото бил много близък с еничарите и си вдигал въстания, когато си поиска. Тогава му пратили на проверка Колчак паша и той казал, че Пазвантоглу е добър и трябва да му се опростят нарушенията.

Самият Осман в началото бил като бясно куче. Най-гаден е бил при потушаване на въстанията. Изключително свиреп срещу раята. После сменил политиката и привлякъл българите срещу войските дето му ги пратил султанът. На джамията вместо полумесец сложил сърце. Докарал във Видин и Софроний Врачански.

През 1865 Пазвантоглу заедно с френския консул Кличиян основават масонска ложа. Започнали да назначават българи от смесените ложи в селските и градски управи, читалища, дружества, училища. Такива са "Млада България", "Българско книжовно дружество", читалище "Зора" в Русе, читалище "Селски труд" в Бяла Черква и много други.

В тази група е бил привлечен и Митхад Паша.

Е, това е. Псувнята се появява при противоречията. Но и движението става там, където има различни потенциали.

ВСЯКАКВА ПРИЛИКА СЪС СЪВРЕМЕННИ ЛИЦА И СЪБИТИЯ Е СЛУЧАЙНА

Ако някой си мисли, че сегашните ни времена са бурни, лъже се. Имало е и по-бурни в историята ни. И пак някак си сме се оправяли. Ще ми се да ви разкажа за Тертеровата династия и времената в които е трябвало да оперират.

Тертерите са от кумански произход. Ама тия били по-особени кумани. От руските степи те първом наминали към маджарската пуста. Там, обаче, май не искали да спазват дисциплината - биели се по сватби, селски събори и погребения, пиели вино, ама не искали да копаят и все такива неща, та се наложило предците на австро-унгарските аристократи да убият хана им Котян. Тогава куманите се разбунтували и сърдити отишли на няколко вълни към България. Георги Тертер и брат му Алтимир били наследници на тоя кумански хан. Поне им останало европейското обучение.

У нас нещата по това време били неспокойни. От една страна татарите със златната орда на Ногай. От друга страна Византийците, които по дефиниция в повечето време точели зъби да ни премахнат. От трета страна Ивайло Бърдоквата (това значи маруля, ако не знаете), а цар бил един Иван Асен Трети, който пък бил византийско протеже. Сиреч на царе и мераклии за власт сме го докарвали, ама за владетели имало дефицит. Нищо подходящо на сергията.

Та Георги Тертер бил влиятелен болярин и Михаил VII Палеолог, като изпитвал основателни съмнения, че този ще поиска короната, побързал да го ожени за сестрата на третия Асеневец, а досегашната жена на Георги - българка заедно със сина й Теодор Светослав били дадени като заложници в Никея. Така започнало обучението на Светослав.

Баща му Георги се усетил и започнал да крои заговор срещу Иван Асен Трети, и оня като видял зор, бил си камшика и заминал за Цариград. Излишно е да казвам, че е задигнал и дворцовата хазна. Щото като няма Южен поток, АЕЦ Белене и шистов газ от какво ще крадеш.

По това време Ивайло на два пъти набил византийците и нашата аристокрация, макар и без царска хазна бързо се обединила около цар Георги, без оглед на това дали са реформатори, патриоти или възрожденци. Така спрели Ивайло и той заминал да чете лекции на руснаците в татарските университети на Ногай. Михаил Палеолог обладан от научна завист също изпратил Цар Асен Трети и той да чете лекции при Ногай, а византиецът помолил татарина да възкачи на престола отново Асен. Отначало Ногай бил благосклонен, ама имал лошо пиянство, та по време на един пир заклал Ивайло, а Асен едва спасил кожата с бягство подпомогнато от жената на Ногай Ефросина.

По това време един световно неизвестен неаполитански крал - Карл Анжуйски дебаркирал на полуострова да ходи да натрупа първоначален капитал от византийската хазна. Цар Георги, нали си е европеец по произход, в миг се включил в коалицията срещу Византия. Добре де, ама Михаил Палеолог им извъртял най-тривиалния византийски номер. Вдигнал въстание в Сицилия и насъскал татарите срещу България. Изглежда насъскването ще да е било доста щедро, щото същата година 40000  татари опустошили северна България. Така пак сме се оказали на страната на губещите. Извинете, обърках словореда. Не "пак". После няколко пъти сме си играли тоя номер. Звучи ли ви познато?

Та цар Георги първом отстъпил на татарите, даже им дал дъщеря си за заложник, после избягал (абдикирал) при византийците, а те го пратили на заточение. Ама като правиш самоотлъчки от работа, така става. Уволняват те, даже и да си цар.

А синът Светослав Тертер само си сменил похитителите. От заложник в Никея станал заложник на Ногай. Нищо де, поне обучението му продължило.

Ще бъде справедливо, ако кажа, че през този период активна роля е имал и братът на цар Георги - Алтимир. Той първо се разходил надлъж и шир из полуострова, като погостувал къде доброволно, къде не, и на византийците и на татарите.

Та като в странство с брат си, в България за година две се наместил да се пробва като цар един Смилец. Бил болярин на цялото Средногорие. Жена му хората наричали Смилецовица. Византийците я записали в аналите като Смилцена. По-интелигентно е.

Хан Ногай насъскал Смилец срещу византийците, а ония взели че го убили в едни бой две години преди настъпването на новото столетие. Можели са да почакат човекът да се порадва на зарята за новата 1300 година, ама...

Та през 1298 Алтимир дошъл в Търново и Смилцена в миг го харесала за зет. Оженила го за дъщеря си Мария и му дала обширни земи в подбалканските полета и крепостта Крън. Да не си помислите, че са били нейни. Взела ги от деверите си Радослав и Войсил, които не знам защо избягали във Византия. Сега какви ги е правил Алтимир с тъщата не можем точно да кажем. Много време е минало и няма очевидци, а това са тънки работи и не можем да виним хората като бабите по сокаците. 

Има нещо друго за което е воден протокол. През 1299 византийците пратили мисия в Сърбия - делегация начело с първия министър Теодор Метохит да уговорят династичен брак с престолонаследника Стефан Урош Трети. Тук решително са намесил Алтимир и с една-две интриги оженил дъщерята на Смилцена - Теодора за Стефан Урош. И като има да става, то си става - родил се Стефан Душан - най-великия сръбски крал за всички времена. Е, братя сърби, кво ще кажете? 

Чакайте че се отплеснах. Думата ми беше за Теодор Светослав. Той по принуда следвал "публична администрация" и при византийците, и при татарите. Това е като в наше време да завършиш в Москва и Вашингтон едновременно. После се наложило да завърши и финанси, щото тъстът му бил един от най-влиятелните търговци при татарите.

После Ногай минал в други измерения и наследниците взели да се боричкат за кокала. Синът му Чака не могъл да се пребори с Токтай и заедно с жена си - доведена сестра на Теодор Светослав и самият Светослав отишли да си поцаруват  в Търново. Там Светослав не се сдържал и му резнал зелката и я изпратил в една торба на завзелия вече трона при татарите Токтай. Веднага присъединил Бесарабия чак до Маврокастро - (Белград на Днепър). Нищо лично.

По това време патриархът Йоаким ІІІ се взел на сериозно и открито започнал да работи срещи Георгиевия син. Наложило се Светослав да го бутне от "Лобната скала" в Търново. Бе тя поговорката е по-мека - "Вържи попа да е мирно селото", ама след тая татарска школа...

После Радослав - деверът на Смилцена и той решил да лови риба в мътна вода, та отишъл да си взема взетите земи в старозагорско, но Светослав ги пленил с още 12 архонта и ги сменил срещу баща си. Но тъй като цар Георги бил прекален авантюрист за цар, Теодор го изпратил в един далечен офис да си управлява секретарките и да не пречи.

Византийците приели всички тези събития лично и решили, че трябва да приключат с Тертер. Нещата били с променлив успех, докато се стигнало до боя на река Скафида край Бургас. Там нашите играли с неравноделен такт. Първо нападнали, после отстъпили, византийците ги последвали, нещо нещата се объркали и мостът над реката паднал "случайно" и битката била спечелена от българите. 

Последвали още няколко дипломатически интриги и като не станало, през 1307 се сключил мир. Сърбите и Шишман І от Видин също кротували. 

През 1322 година Теодор Светослав Тертер предал Богу дух от естествена смърт. Мир на праха му!

ТОВА Е ЗАБРАНЕНО ЗА НЕПЪЛНОЛЕТНИ И ТАКИВА, КОИТО НЕ ИСКАТ ДА ИМАТ ДЕЦА

Нямаше да ви занимавам с този случай по-скоро абсурден отколкото реален, но ако човек го свърже с още няколко неща вероятно ще реши, че си струва да се замисли.

Думата ми е за невинното девойче спряно посред нощ от банда полицаи, за да бъде проверено с невинните си другарчета без полицейски регистрации, които са имали нещастието да пътуват посред нощ, когато е станало тежко престъпление. Мисля си за полицайката какъв формен идиот е била с извратеняшки страсти и без чувство за самосъхранение, за да пребърка вътреутробно и анално невинното момиче в присъствието на няколко колеги и още няколко невинни момчета, които по-късно са били задържани за изясняване на алибито, както подразбирам от взетите интервюта. Изглежда подготовката й е била свръх висока, след като след това успява да "излъже" детектора на лъжата и да "внуши" на колеги - приятели и задържани - недроброжелатели да поддържат версия противоречаща на истината.  

Прокурорската проверка приключи, интервютата бяха взети и въпреки всичко тя и баща й продължават да обикалят студията и се опитват да ни внушат това, което ви казвам.

Мисълта ми е не за момичето. За нея си има член от наказателния кодекс - "набеждаване" и един по-висш съд. Тя би следвало да го усеща, след като е толкова благородна, че е поела вината върху себе си за кражбата на шише уиски.

Мисълта ми е за бащата. Бащата, който вероятно има координатна система, още повече че в едно интервю каза, че е свързан с Църквата. Бащата, който би трябвало да знае, че децата ни повтарят така или иначе, рано или късно. Такива са кодовете на природата.

Мисълта ми е и за тези журналисти, които абсолютно "безпристрастно" и "обективно" отразиха събитието, без да търсят сензацията.

Мисълта ми е и за тези студенти, които продадоха гласовете си на последните избори, видно от журналистическите разследвания. Те със сигурност не бяха цигани.

Това са плодовете на чалга поколението, което израстна в мутренските години. 

Плодове, чиито семена сме посели преди повече от 20 години. Моето поколение.

Добрата новина е, че посяваме всеки ден. Важно е преди това да помислим. Иначе ще страдат децата и внуците ни. 

РЕЧЕНО-СТОРЕНО.

ВСЯКО ВРЕМЕ РАЖДА СВОИТЕ ТАКСИДИОТИ

За 1400 години какво ли не минава през главата на един народ. Величие и слава и градска канализация в столицата, когато в Европа си изхвърляли гърнетата през прозореца.

Но и това да си дадеш държавата на турците без нито един сериозен бой. Защо ли? Просто е. Царете и болярите мразели народа си. Народът мразел царете и болярите. Голямата държава била разделена на малки парчета, които станали лесна плячка заради продажните владетели.

И после... После първата работа на турците била да осигури държавни постове на васалите. Гърците успели да запазят патриаршията и нашата църква била изтласкана далеч на запад като скромна епископия в Охрид, която била ликвидирана през 1767 година. Не ги виня гърците. Те си имали мечта - да възстановят старата Византия върху всички православни области и там да си говорят на гръцки. И си работели упорито и търпеливо по тая тема. 

На нас много ни говореха в училище за хайдушкото движение като форма на съпротива от страна на българите. Оказва се, че това е само едната страна на монетата. Имало и една друга порода хора, чието влияние било много по-значимо. Това са българските монаси таксидоти.

Думата е гръцка, но нека това не ни подвежда. Значението е друмник, но и изповедник и учител. Основната мисия на тези монаси била да обикаля българската земя и да събира спомоществувания за манастирите. Всяка църква си имала такива монаси. Турските странници се наричали "тарикати". Само че аз ще ви разкажа за българските.

По данни на Климент Рилец таксидиот можел да бъде монах във физическа и духовна зрялост. Изисквало се духовен сан поне архимандрит. Подготовката им била нечовешка и всеобхватна. Включително турският султан ги уважавал и им било разрешено да носят оръжие.

Физическата им подготовка ги правела силни и издръжливи. Били обучавани на техники за бързо катерене по дърво, преодоляване на физически и водни прегради, бързо преодоляване на дълги разстояния. Напомня ли ви за левския скок на Дякона?

Бойната им подготовка се основавала на старото българско бойно изкуство донесено още от Тибет с неравноделен ритъм, като основно оръжие била дряновата тояга, кръстът и силяхът. 

За да изпълняват добре социалните си функции са им давали такива мощни инструменти като обучение по вербуване на агенти, работа в конспирация, срещи в явочна квартира. Били обучавани как да се дегизират и сливат с множеството. 

Психическата им подготовка се основавала на аскезата и исихазма, но включвала и въздействие върху хора, опитомяване на животни, отразяване на атака на насъскани кучета и диви зверове. Все практики енерго-информационни, за които в наше време пишат Верещагин, Вадим Зеланд, Александър Свияш и много други.

Девизът им бил "За вяра и свобода"!

Защо ви разказвам всичко това? Защото тези монаси освен да събират помощи за нашите манастири, имали две много по-важни функции:

Навсякъде където отидели, те организирали училища по взаимообучителния метод.

Навсякъде водели религиозни служби на български език.

През ХІХ век основават мощната мрежа от метоси, които освен за богослужение служели като страноприемнци и места за обучение.

Ето някои по-известни таксидиоти за които знаем:

Паисий Хилендарски. Всички знаем за него

Йосиф Брадати. Книжовник, който е превел огромно количество църковна литература.

Неофит Бозвели. Изключително активен деец в църковно освободителните борби през 19 век.

Антим І Видински. Изключително активна личност. Председател на Учередителното събрание. 

На 14 ноември 1885 година, по време на сръбско българската война, когато сърбите били на подстъпите на Видин, отказва да бъде евакуиран с думите: "Трупът на пастира трябва да е там където пада народ и войска".

Иларион Макариополски.

Дясната ръка на Апостола - Матей Преображенски Миткалото.

За да стигнем до Васил Левски. Първите си уроци в тази област Дяконът получава като съпровожда вуйчо си - Хаджи Василий в таксидиотска мисия в старозагорско през 1855-1858 година. После минава по реда си като учител в Еникьой и Конгаз.

По-късно мрежата на таксидиотите става основата на която Дяконът изгражда организацията си. 

И пак в основата са тези две: просвещението и смелостта. Да имаш сърце, мозък и гръбнак.

Връщам се към началото на този разказ. Царете мразели народа си, а народът мразел царете и Болярите. И държавата и народът били разпарчетисани и раздробени. Нещо познато? И в същото време ми е някак спокойно, защото всяка епоха ражда своите таксидиоти.

Дано да сме поумнели!

ЦАЦАРОВ, ВРЕМЕ ТИ Е!

Решихме да спазим Закона по случая КТБ. И какво следва?

Тези с влогове до 100000 евро ще си вземат парите. Това е добро.

Тези с влогове над 100000 евро ще сключат спасителен договор за цесия или ще загубят. Това ще послужи за урок на тях и останалите да внимават и да не слагат всички яйца в една кошница. Това също е добре. Да оставим това, че като си успял веднъж да спечелиш 100000 евро по нормален начин, ще успееш пак. А и като сме десни, нека бъдем до край. Никой не пожали тези които си направиха грешно сметките и загубиха жилищата си по време на кризата.

Ако продължим да спазваме Закона, тези които са получили рушвети под формата на преференциални кредити трябва да ги върнат. Струва ми се, че и това е добре.

Влоговете на държавните предприятия са обезпечени с ДЦК. И това е добре.

Загубата на средства на някои общински предприятия ще е причина да се потърси сметка за лошия мениджмънт, което ще ги оздрави. 

Някой бил извършил престъпление по служба - ми да си носи отговорността.

Някой бил извършил длъжностни присвоявания - също да си носи отговорността. 

Някои предприятия щели да си сменят собствениците. Какво променя това? Важно е дали се продава продуктът, който предприятието произвежда. Пазарът е извънсоциално явление. Така че и това е добре.

Страданията на наредените на корупционната хранилка не ме интересуват. 

Цацаров, време ти е! При спукан цирей не остава нищо друго освен да се реже до здраво! ЗАКОНЪТ ГО ПРЕДПИСВА.