Ако някой си мисли, че сегашните ни времена са бурни, лъже се. Имало е и по-бурни в историята ни. И пак някак си сме се оправяли. Ще ми се да ви разкажа за Тертеровата династия и времената в които е трябвало да оперират.
Тертерите са от кумански произход. Ама тия били по-особени кумани. От руските степи те първом наминали към маджарската пуста. Там, обаче, май не искали да спазват дисциплината - биели се по сватби, селски събори и погребения, пиели вино, ама не искали да копаят и все такива неща, та се наложило предците на австро-унгарските аристократи да убият хана им Котян. Тогава куманите се разбунтували и сърдити отишли на няколко вълни към България. Георги Тертер и брат му Алтимир били наследници на тоя кумански хан. Поне им останало европейското обучение.
У нас нещата по това време били неспокойни. От една страна татарите със златната орда на Ногай. От друга страна Византийците, които по дефиниция в повечето време точели зъби да ни премахнат. От трета страна Ивайло Бърдоквата (това значи маруля, ако не знаете), а цар бил един Иван Асен Трети, който пък бил византийско протеже. Сиреч на царе и мераклии за власт сме го докарвали, ама за владетели имало дефицит. Нищо подходящо на сергията.
Та Георги Тертер бил влиятелен болярин и Михаил VII Палеолог, като изпитвал основателни съмнения, че този ще поиска короната, побързал да го ожени за сестрата на третия Асеневец, а досегашната жена на Георги - българка заедно със сина й Теодор Светослав били дадени като заложници в Никея. Така започнало обучението на Светослав.
Баща му Георги се усетил и започнал да крои заговор срещу Иван Асен Трети, и оня като видял зор, бил си камшика и заминал за Цариград. Излишно е да казвам, че е задигнал и дворцовата хазна. Щото като няма Южен поток, АЕЦ Белене и шистов газ от какво ще крадеш.
По това време Ивайло на два пъти набил византийците и нашата аристокрация, макар и без царска хазна бързо се обединила около цар Георги, без оглед на това дали са реформатори, патриоти или възрожденци. Така спрели Ивайло и той заминал да чете лекции на руснаците в татарските университети на Ногай. Михаил Палеолог обладан от научна завист също изпратил Цар Асен Трети и той да чете лекции при Ногай, а византиецът помолил татарина да възкачи на престола отново Асен. Отначало Ногай бил благосклонен, ама имал лошо пиянство, та по време на един пир заклал Ивайло, а Асен едва спасил кожата с бягство подпомогнато от жената на Ногай Ефросина.
По това време един световно неизвестен неаполитански крал - Карл Анжуйски дебаркирал на полуострова да ходи да натрупа първоначален капитал от византийската хазна. Цар Георги, нали си е европеец по произход, в миг се включил в коалицията срещу Византия. Добре де, ама Михаил Палеолог им извъртял най-тривиалния византийски номер. Вдигнал въстание в Сицилия и насъскал татарите срещу България. Изглежда насъскването ще да е било доста щедро, щото същата година 40000 татари опустошили северна България. Така пак сме се оказали на страната на губещите. Извинете, обърках словореда. Не "пак". После няколко пъти сме си играли тоя номер. Звучи ли ви познато?
Та цар Георги първом отстъпил на татарите, даже им дал дъщеря си за заложник, после избягал (абдикирал) при византийците, а те го пратили на заточение. Ама като правиш самоотлъчки от работа, така става. Уволняват те, даже и да си цар.
А синът Светослав Тертер само си сменил похитителите. От заложник в Никея станал заложник на Ногай. Нищо де, поне обучението му продължило.
Ще бъде справедливо, ако кажа, че през този период активна роля е имал и братът на цар Георги - Алтимир. Той първо се разходил надлъж и шир из полуострова, като погостувал къде доброволно, къде не, и на византийците и на татарите.
Та като в странство с брат си, в България за година две се наместил да се пробва като цар един Смилец. Бил болярин на цялото Средногорие. Жена му хората наричали Смилецовица. Византийците я записали в аналите като Смилцена. По-интелигентно е.
Хан Ногай насъскал Смилец срещу византийците, а ония взели че го убили в едни бой две години преди настъпването на новото столетие. Можели са да почакат човекът да се порадва на зарята за новата 1300 година, ама...
Та през 1298 Алтимир дошъл в Търново и Смилцена в миг го харесала за зет. Оженила го за дъщеря си Мария и му дала обширни земи в подбалканските полета и крепостта Крън. Да не си помислите, че са били нейни. Взела ги от деверите си Радослав и Войсил, които не знам защо избягали във Византия. Сега какви ги е правил Алтимир с тъщата не можем точно да кажем. Много време е минало и няма очевидци, а това са тънки работи и не можем да виним хората като бабите по сокаците.
Има нещо друго за което е воден протокол. През 1299 византийците пратили мисия в Сърбия - делегация начело с първия министър Теодор Метохит да уговорят династичен брак с престолонаследника Стефан Урош Трети. Тук решително са намесил Алтимир и с една-две интриги оженил дъщерята на Смилцена - Теодора за Стефан Урош. И като има да става, то си става - родил се Стефан Душан - най-великия сръбски крал за всички времена. Е, братя сърби, кво ще кажете?
Чакайте че се отплеснах. Думата ми беше за Теодор Светослав. Той по принуда следвал "публична администрация" и при византийците, и при татарите. Това е като в наше време да завършиш в Москва и Вашингтон едновременно. После се наложило да завърши и финанси, щото тъстът му бил един от най-влиятелните търговци при татарите.
После Ногай минал в други измерения и наследниците взели да се боричкат за кокала. Синът му Чака не могъл да се пребори с Токтай и заедно с жена си - доведена сестра на Теодор Светослав и самият Светослав отишли да си поцаруват в Търново. Там Светослав не се сдържал и му резнал зелката и я изпратил в една торба на завзелия вече трона при татарите Токтай. Веднага присъединил Бесарабия чак до Маврокастро - (Белград на Днепър). Нищо лично.
По това време патриархът Йоаким ІІІ се взел на сериозно и открито започнал да работи срещи Георгиевия син. Наложило се Светослав да го бутне от "Лобната скала" в Търново. Бе тя поговорката е по-мека - "Вържи попа да е мирно селото", ама след тая татарска школа...
После Радослав - деверът на Смилцена и той решил да лови риба в мътна вода, та отишъл да си взема взетите земи в старозагорско, но Светослав ги пленил с още 12 архонта и ги сменил срещу баща си. Но тъй като цар Георги бил прекален авантюрист за цар, Теодор го изпратил в един далечен офис да си управлява секретарките и да не пречи.
Византийците приели всички тези събития лично и решили, че трябва да приключат с Тертер. Нещата били с променлив успех, докато се стигнало до боя на река Скафида край Бургас. Там нашите играли с неравноделен такт. Първо нападнали, после отстъпили, византийците ги последвали, нещо нещата се объркали и мостът над реката паднал "случайно" и битката била спечелена от българите.
Последвали още няколко дипломатически интриги и като не станало, през 1307 се сключил мир. Сърбите и Шишман І от Видин също кротували.
През 1322 година Теодор Светослав Тертер предал Богу дух от естествена смърт. Мир на праха му!
Няма коментари:
Публикуване на коментар