За 1400 години какво ли не минава през главата на един народ. Величие и слава и градска канализация в столицата, когато в Европа си изхвърляли гърнетата през прозореца.
Но и това да си дадеш държавата на турците без нито един сериозен бой. Защо ли? Просто е. Царете и болярите мразели народа си. Народът мразел царете и болярите. Голямата държава била разделена на малки парчета, които станали лесна плячка заради продажните владетели.
И после... После първата работа на турците била да осигури държавни постове на васалите. Гърците успели да запазят патриаршията и нашата църква била изтласкана далеч на запад като скромна епископия в Охрид, която била ликвидирана през 1767 година. Не ги виня гърците. Те си имали мечта - да възстановят старата Византия върху всички православни области и там да си говорят на гръцки. И си работели упорито и търпеливо по тая тема.
На нас много ни говореха в училище за хайдушкото движение като форма на съпротива от страна на българите. Оказва се, че това е само едната страна на монетата. Имало и една друга порода хора, чието влияние било много по-значимо. Това са българските монаси таксидоти.
Думата е гръцка, но нека това не ни подвежда. Значението е друмник, но и изповедник и учител. Основната мисия на тези монаси била да обикаля българската земя и да събира спомоществувания за манастирите. Всяка църква си имала такива монаси. Турските странници се наричали "тарикати". Само че аз ще ви разкажа за българските.
По данни на Климент Рилец таксидиот можел да бъде монах във физическа и духовна зрялост. Изисквало се духовен сан поне архимандрит. Подготовката им била нечовешка и всеобхватна. Включително турският султан ги уважавал и им било разрешено да носят оръжие.
Физическата им подготовка ги правела силни и издръжливи. Били обучавани на техники за бързо катерене по дърво, преодоляване на физически и водни прегради, бързо преодоляване на дълги разстояния. Напомня ли ви за левския скок на Дякона?
Бойната им подготовка се основавала на старото българско бойно изкуство донесено още от Тибет с неравноделен ритъм, като основно оръжие била дряновата тояга, кръстът и силяхът.
За да изпълняват добре социалните си функции са им давали такива мощни инструменти като обучение по вербуване на агенти, работа в конспирация, срещи в явочна квартира. Били обучавани как да се дегизират и сливат с множеството.
Психическата им подготовка се основавала на аскезата и исихазма, но включвала и въздействие върху хора, опитомяване на животни, отразяване на атака на насъскани кучета и диви зверове. Все практики енерго-информационни, за които в наше време пишат Верещагин, Вадим Зеланд, Александър Свияш и много други.
Девизът им бил "За вяра и свобода"!
Защо ви разказвам всичко това? Защото тези монаси освен да събират помощи за нашите манастири, имали две много по-важни функции:
Навсякъде където отидели, те организирали училища по взаимообучителния метод.
Навсякъде водели религиозни служби на български език.
През ХІХ век основават мощната мрежа от метоси, които освен за богослужение служели като страноприемнци и места за обучение.
Ето някои по-известни таксидиоти за които знаем:
Паисий Хилендарски. Всички знаем за него
Йосиф Брадати. Книжовник, който е превел огромно количество църковна литература.
Неофит Бозвели. Изключително активен деец в църковно освободителните борби през 19 век.
Антим І Видински. Изключително активна личност. Председател на Учередителното събрание.
На 14 ноември 1885 година, по време на сръбско българската война, когато сърбите били на подстъпите на Видин, отказва да бъде евакуиран с думите: "Трупът на пастира трябва да е там където пада народ и войска".
Иларион Макариополски.
Дясната ръка на Апостола - Матей Преображенски Миткалото.
За да стигнем до Васил Левски. Първите си уроци в тази област Дяконът получава като съпровожда вуйчо си - Хаджи Василий в таксидиотска мисия в старозагорско през 1855-1858 година. После минава по реда си като учител в Еникьой и Конгаз.
По-късно мрежата на таксидиотите става основата на която Дяконът изгражда организацията си.
И пак в основата са тези две: просвещението и смелостта. Да имаш сърце, мозък и гръбнак.
Връщам се към началото на този разказ. Царете мразели народа си, а народът мразел царете и Болярите. И държавата и народът били разпарчетисани и раздробени. Нещо познато? И в същото време ми е някак спокойно, защото всяка епоха ражда своите таксидиоти.
Дано да сме поумнели!
Няма коментари:
Публикуване на коментар