петък, 16 ноември 2012 г.

ПЛЕМЕ КАТО ПЛЕМЕ

Интересно племе сме. Душата на Максим, Бог да го прости, още между зъбите му, а кучетата безсрамно се заръфаха за кокала. Народът ни е мъдър. „Вържи попа, та да е мирно селото“ е изведено като пословица. Казвам го защото вчера в автобуса гледам един свещеник с кърпени дрехи. Чист е човекът. Погледът му достоен, но си личи, че живее в оскъдица. Докато владиците... за тях си знаем. От линкълна до ролекса. 

Не ми е до поповете. Човек като си има безсловесното знание, наречено вяра, може да си се моли навсякъде. Не е толкова важно дали ще влезе в църквата. Но едновременно с това се случва още едно събитие, което не мога да си обясня. Една жена, съдия с висш сан е предложена за още по-висш съдебен сан - конституционен съдия. Само дето за нея и неин приближен имало преписка в прокуратурата от миналата година за търговия с влияние. Избират я от квотата на парламента по предложение на независими депутати. И подкрепена, забележете от ДПС, част от БСП и ГЕРБ. Сигурно са били подведени хората. Ама ако са били подведени, ега ти тъпите депутати сме си избрали. И ако приемем, че те са наши представители, т.е наше отражение, леле мале, не ми се мисли. Е има една допълнителна възможност - да са били подведени само ББ, да е честито името му, Станишката, да се множат връзките му с такива като Хохегер и хидро колоса на България Доган, Аллах да множи консултациите му като Цанков камък, а ние пък да имаме здраве та да им се радваме като харчат правилно парите ни!

Е, може и да не са подведени, ама тогава защо Бойко Борисов призовава след дъжд качулка тая съдия да се оттегли и то чак след като Брюксел скръцна със зъби. То пък от тия европейци човек една корупционна схемичка не може да си врътне. Що ни требваше на баир лозе, та и ние европейци да ставаме и поне за очи морални да бъдеме. Няма как да си морален само за очи. Или си, или не си. Същото като или си бременен, или не си.

А иначе, бягайте от Окръжна болница, че там за всяко нещо ти искат да черпиш по кафе, ама не точно кафе, а левовата му равностойност. Дано шефовете им не знаят, че сигурно ще се изчервят. 

И тъй като всичко е от Бога дадено, нека Бог да ни благослови, а ние да се научим да правим това, което носи радост в живота ни. Тогава и ще избираме тези, които ще си вършат работата. Така както ние си вършим нашата.