Седя си в този първи декемврийски ден в къщи щото съм болен. Грипът ми взе преднина и сега се налага да го изчакам да премине. Малко ме е яд, щото днес брат ми и снаха ми си празнуват рожденните дни а аз пропускам веселбата. Всяко зло за добро. Такива мрачни есенно зимни дни не знам защо, предизвикват у мен по-скоро спомени за миналото. Може би за това в съзнанието ми изплува спомен от преди известно време. Циганка. Не много мургава, ама циганка. Стоеше на спирката на Руски паметник. Не бях я виждал повече от 15 години. Докато бях в МВР до 1993 година тя беше един от най-силните ми агенти по отношение на стоковата контрабанда. После в наркотиците се наложи да вербуваме друг тип хора. Тия бяха перфектни по отношение на контрабандата и пласмента, но моралът не им позволяваше да се занимават с хероин. Тогава кокаинът беше екзотика.
Псевдонимът й беше Валя. Така ще я наричам и сега. Седнахме да пием по кафе. Интересно ми беше от перспективата на времето дали отношението й към мен се беше променило. С нея бяхме изминали доста път.От контрабандата до предотвратен терористичен акт в Разград през 1986 година. Жените са добри разузнавачи. Само дето много емоционално участват и бързо се износват. В началото на 1989 й издействахме пенсия през министерството на финансите. Имаше такава възможност за агенти с изключителни заслуги.
Псевдонимът й беше Валя. Така ще я наричам и сега. Седнахме да пием по кафе. Интересно ми беше от перспективата на времето дали отношението й към мен се беше променило. С нея бяхме изминали доста път.От контрабандата до предотвратен терористичен акт в Разград през 1986 година. Жените са добри разузнавачи. Само дето много емоционално участват и бързо се износват. В началото на 1989 й издействахме пенсия през министерството на финансите. Имаше такава възможност за агенти с изключителни заслуги.
Споменът ме води към първата ни голяма разработка. Годината е 1985. Таман са ми прочели заповедта за старши разузнавач. Вече бях започнал да осъзнавам силата, но и голямата отговорност на агентурната работа. Усещах, че това е една от силните ми страни и интуитивно я развивах. Та по това време ме вика шефът и ми дава сведение от един негов агент. Ставаше въпрос за циганката Фида. Разполагала с над 300000 лева и наскоро получила по неин новоизграден канал 4 кг контрабандно злато и 4000 електронни часовника. Говорила с човека на шефа за бартер с оръжие. Можело да се продаде в Югославия. Там събитията тъкмо се задаваха. „Провери го“, казва ми, „срокът е един месец“. Бях чувал за Фида, но само толкова. Проверих в архивите - доста информация, ама нищо за което да се захвана.
Тръгнах по лесния начин. По това време контрабандният внос на дънки, злато и електронни часовници се заплащаше със сребро и платинени термодвойки, които беше много лесно да се намерят - думата е точна, защото в Кремиковци изхвърляха контакторите си по табаните, а кражбата от заводите беше детинска играчка, а КЛАСОВИЯТ ВРАГ в лицето на загниващия империализъм ги изкупуваше от всички точки на света като стратегическа суровина. Та викам на шефа малко да конкретизираме информацията с неговия източник. Оказа се, че не става, защото агентът вече е зад граница и няма смисъл да ровя в обкръжението му.Бях достатъчно опитен да се сетя, че вече и той няма власт над него и са му взели човека от по-високо ниво.
Продължих да си мисля, че ще стане лесно. Започнах да поставям задачки за Фида на различни мои сътрудници. Интересно, че при всеки разговор страхът във всеки у тях надделяваше. и винаги се прокрадваше неизменното опасение, че тя ще ги омагьоса. Брех да му се не види. Май няма да стане мързеливата. А срокът започваше да ме притиска. Явно трябваше да я карам по другия начин.
Започнах. Казват му проучване. В крайна сметка май трябваше да знам с кого си имам работа. Взеха да излизат интересни неща. Първо, оказа се че тя е човек, който те допуска да знаеш само толкова, колкото да свършиш работа. И нито грам повече. Основен принцип беше да те вкара в схема и да държи доказателствата за това. Направи ми впечатление, че се движи винаги със зет си и поне една кола им правеше контранаблюдение, та ако има проследяване да го засекат. Нямаше да им е лесно на колегите от Външното наблюдение. В дома й винаги имаше човек, което правеше вкарването на техника там почти невъзможно. Да оставим това, че за момента нямах и основания да поискам такива мероприятия.
Започна да ми става предизвикателно. По едно време се натъкнах на две интересни случки. Оказа се, че преди време брат й бил убит. Осъдили убиеца и го вкарали в затвора. Тя не се примирила. След две години успяла да уговори един от отделението на извършителя, който бил в отпуска да сложи в кафето на убиеца на брат й и още двама отрова. Организирала и вкарването на отровата в затвора. Единствено това, че на тоя затворник на му издържали нервите в последния момент, не позволило да се случи по-голяма пакост. Неизвестно как Фида се отървала.
Другото обстоятелство също беше много интересно. Няколко години преди времето на тоя разказ, Фида, заедно с дъщеря си и зет си направили измама със злато на двама араби. Побегнали с колата и катастрофирали. Дъщеря й загинала. Тя била в кома дълго време. Оцелял само зет й. По едно време Фида се давръндисала. Като станала в състояние, я завели на гроба на дъщеря й, и там, на гробището, веднага след помена продала на двама кардараши стотина златни синджира. Ега ти тарантулата. Кръстих разработката „Паяците“.
Да, ама всичко това хич не ми помагаше. По това време четях „Алкивиад малки, Алкивиад велики“ на Вера Мутафчиева. Интересна ми беше буквално диалектическата връзка между Алкивиад и Сократ. „Прекалено лошият е злодей“, мислех си, „а прекалено добрият какъв е? Може би глупак?“ Ако си безкрайно лош, или безкрайно добър, ще се саморазрушиш, освен ако нямаш кози крака, рога и опашка, или пък крилца на раменете. Лично аз нямах честта да се познавам нито със Сатаната, нито с някой светец.
Трябваше да има нещо, което да я балансира. Отговорът дойде неочаквано. Даде ми го Валя, за която ви казах в началото на този разказ. В същност Фида била изключително привързана към децата на дъщеря си. Оказа се още нещо много интересно. Валя е била много добра приятелка с дъщеря й.
Хрумването дойде внезапно на една от срещите ми с Валя. Сякаш някой друг вместо мен й каза: „Защо не кажеш на Фида, че си сънувала дъщеря й и тя на сън ти се е скарала, че не се грижиш за децата й?“ И отново тази страх. Самата тя не можа да ми обясни защо мисли, че Фида ще я омагьоса. Не бързах. Усещах, че вече имам някакъв ключ. След около месец тя беше готова. Отиде и разказа за съновидението. За всеки случай без тя да знае бяхме сложили в чантата й миниатюрен подслушвател. Реакцията беше мигновена. Отидоха на гробищата, направиха помен, а Валя получи предложението граничещо със заповед да живее в тях, а Фида поема пълната издръжка на децата й. Е, внедряването се случи и то по лесния начин. Контролът и провреката на Валя правех с едно друго доверено лице - Златка, която беше нейна приятелка и Валя й се доверяваше.
Започна да постъпва по-ритмична информация. Мерките за сигурност на Фида работеха и въпреки доброто обучение на Валя, долавяхме основно информация за пласьорите. Главно омуртажки цигани и част от клана на Кирил Рашков. Тогава си го знаехме като Киро от Катуница. По-късно медиите и политиците го назначиха за цар, та още не можеме да го уволниме от тази длъжност.
А на мен ми трябваше информация за доставчиците. Валя беше доловила в един разговор, че става въпрос за Ниш, но нищо повече. Ама това значеше реката да тече на обратно. Златото на „Мексико плац“ във Виена беше по-скъпо от това на „Капалъ чарши“ в Инстанбул. А и тука ги делеше една граница и транспортните разходи бяха по-ниски. Телефонът не даваше особен резултат. Освен... Освен като няма риба, и ракът да се окаже риба. В телефонните разговори имаше един особен ритъм - активни договорки за количества, малко тишина и после активни иносказателни договорки за срещи. През цялото това време нито Фида, нито Валя излизаха от апартамента в Хаджи Димитър. Това си беше практика на Фида. Държеше всички под око от началото на доставката до пласирането на стоката.
Имаше и още една информация, на която тогава не обърнах особено внимание. Една от стаите в апартамента била постоянно заключена и никой друг освен Фида, при каквито и да било обстоятелства не можел да влезе в нея. Веднъж Валя успяла да надзърне през рамото на Фидана, но не видяла нищо интересно.
Е, тая тишина на телефона между договорките ме интересуваше. Тогава нямаше мобифони и GSM-и, та нямаше как хем да говориш по телефона, хем да действаш извън къщи. Само дето още не ми идваше на акъла какво да се направи. Не ми идваше докато един ден се бях качил на петия етаж при началника на сръбското отделение на Втори отдел - Орлин да пием по кафе и да пообменим малко информация. По едно време гледам на един от шкафовете от горе топове с листинги от първите матрични принтери. Не знам защо се заинтересувах и го попитах какво е това. Оказа се, че от около месец била внедрена нова компютърна система за контрол и регистрация на чужденците - СКРЕЧ и им изпращали разпечатки за преминаващите през Калотина по дата и час. До тогава работехме с телеграми които ние изпращахме, ако искаме да бъдем уведомявани когато някой влезе в страната. И тогава ми хрумна да проверя има ли хора, които се повтарят с влизане в страната и съвпадат с това телефонно мълчание, за което ви казах. Беше натрупан достатъчно материал, защото аз бях заорал в тая разработка вече шести месец. И се получи нещо интересно. Винаги когато настъпваше телефонната тишина, един час по-рано на Калотина с автобус в страната влизаха по един или двама от петима нишки цигани. Спомням си имената на двама - Лиманович Ашим и Ибишевич Раса.
Май беше дошло време за действие. При следващия цикъл дойдоха тия двамата - Ашим и Раса. Поехме си ги от границата и по тях, по тях, та в София. И после пак след тях до... блока където живееше Фида. Само че влязоха в съседния вход и в апартамента, който беше огледален на тоя на Фида. И то огледален със стаята, в която никой нямаше достъп. Камък ми падна от сърцето. Таман бях започнал да си мисля, че Валя ме запържва с лук.
Апартаментът се оказа собственост на друга циганка от кокаларите, която не живееше в София. Падна ни сгода да влезем там, защото на етажа в другите два апартамента живееха наши служители. Оказа се, че тайната стая на Фидана и огледалната стая от този апартамент са свързани с врата, която беше маскирана с гардероба от към Фиданината стая. Сложихме си микрофоните и си заминахме. В същност когато идват от Сърбия, тя им даваше поръчките, местата на предаване на златото, среброто и платината. Златото си идваше от Турция както предполагахме, а среброто и платината чрез двама италианци - Карло Балдини и Аугустино Меори заминаваше за Америка. Останалото беше игра на жмичка.
Делото приключи с доказана щета на държавата за 3128000 лева на ония пари и 21 обвиняеми. Когато задържахме Фида, разбрах защо всички се притесняваха, че ще ги омагьоса. Интересно излъчване имаше тази жена. През цялото време вярваше, че причината за ареста й е една друга силна тарторка от кардаршите - Радка. И разказа доста неща с които после си имах работа още две години.
Пия кафе и търся нещо зад погледа на Валя. „Каквото можахме, свършихме. Не съжалявам", каза тя. Погледна ме и си тръгна.
Продължих да си мисля, че ще стане лесно. Започнах да поставям задачки за Фида на различни мои сътрудници. Интересно, че при всеки разговор страхът във всеки у тях надделяваше. и винаги се прокрадваше неизменното опасение, че тя ще ги омагьоса. Брех да му се не види. Май няма да стане мързеливата. А срокът започваше да ме притиска. Явно трябваше да я карам по другия начин.
Започнах. Казват му проучване. В крайна сметка май трябваше да знам с кого си имам работа. Взеха да излизат интересни неща. Първо, оказа се че тя е човек, който те допуска да знаеш само толкова, колкото да свършиш работа. И нито грам повече. Основен принцип беше да те вкара в схема и да държи доказателствата за това. Направи ми впечатление, че се движи винаги със зет си и поне една кола им правеше контранаблюдение, та ако има проследяване да го засекат. Нямаше да им е лесно на колегите от Външното наблюдение. В дома й винаги имаше човек, което правеше вкарването на техника там почти невъзможно. Да оставим това, че за момента нямах и основания да поискам такива мероприятия.
Започна да ми става предизвикателно. По едно време се натъкнах на две интересни случки. Оказа се, че преди време брат й бил убит. Осъдили убиеца и го вкарали в затвора. Тя не се примирила. След две години успяла да уговори един от отделението на извършителя, който бил в отпуска да сложи в кафето на убиеца на брат й и още двама отрова. Организирала и вкарването на отровата в затвора. Единствено това, че на тоя затворник на му издържали нервите в последния момент, не позволило да се случи по-голяма пакост. Неизвестно как Фида се отървала.
Другото обстоятелство също беше много интересно. Няколко години преди времето на тоя разказ, Фида, заедно с дъщеря си и зет си направили измама със злато на двама араби. Побегнали с колата и катастрофирали. Дъщеря й загинала. Тя била в кома дълго време. Оцелял само зет й. По едно време Фида се давръндисала. Като станала в състояние, я завели на гроба на дъщеря й, и там, на гробището, веднага след помена продала на двама кардараши стотина златни синджира. Ега ти тарантулата. Кръстих разработката „Паяците“.
Да, ама всичко това хич не ми помагаше. По това време четях „Алкивиад малки, Алкивиад велики“ на Вера Мутафчиева. Интересна ми беше буквално диалектическата връзка между Алкивиад и Сократ. „Прекалено лошият е злодей“, мислех си, „а прекалено добрият какъв е? Може би глупак?“ Ако си безкрайно лош, или безкрайно добър, ще се саморазрушиш, освен ако нямаш кози крака, рога и опашка, или пък крилца на раменете. Лично аз нямах честта да се познавам нито със Сатаната, нито с някой светец.
Трябваше да има нещо, което да я балансира. Отговорът дойде неочаквано. Даде ми го Валя, за която ви казах в началото на този разказ. В същност Фида била изключително привързана към децата на дъщеря си. Оказа се още нещо много интересно. Валя е била много добра приятелка с дъщеря й.
Хрумването дойде внезапно на една от срещите ми с Валя. Сякаш някой друг вместо мен й каза: „Защо не кажеш на Фида, че си сънувала дъщеря й и тя на сън ти се е скарала, че не се грижиш за децата й?“ И отново тази страх. Самата тя не можа да ми обясни защо мисли, че Фида ще я омагьоса. Не бързах. Усещах, че вече имам някакъв ключ. След около месец тя беше готова. Отиде и разказа за съновидението. За всеки случай без тя да знае бяхме сложили в чантата й миниатюрен подслушвател. Реакцията беше мигновена. Отидоха на гробищата, направиха помен, а Валя получи предложението граничещо със заповед да живее в тях, а Фида поема пълната издръжка на децата й. Е, внедряването се случи и то по лесния начин. Контролът и провреката на Валя правех с едно друго доверено лице - Златка, която беше нейна приятелка и Валя й се доверяваше.
Започна да постъпва по-ритмична информация. Мерките за сигурност на Фида работеха и въпреки доброто обучение на Валя, долавяхме основно информация за пласьорите. Главно омуртажки цигани и част от клана на Кирил Рашков. Тогава си го знаехме като Киро от Катуница. По-късно медиите и политиците го назначиха за цар, та още не можеме да го уволниме от тази длъжност.
А на мен ми трябваше информация за доставчиците. Валя беше доловила в един разговор, че става въпрос за Ниш, но нищо повече. Ама това значеше реката да тече на обратно. Златото на „Мексико плац“ във Виена беше по-скъпо от това на „Капалъ чарши“ в Инстанбул. А и тука ги делеше една граница и транспортните разходи бяха по-ниски. Телефонът не даваше особен резултат. Освен... Освен като няма риба, и ракът да се окаже риба. В телефонните разговори имаше един особен ритъм - активни договорки за количества, малко тишина и после активни иносказателни договорки за срещи. През цялото това време нито Фида, нито Валя излизаха от апартамента в Хаджи Димитър. Това си беше практика на Фида. Държеше всички под око от началото на доставката до пласирането на стоката.
Имаше и още една информация, на която тогава не обърнах особено внимание. Една от стаите в апартамента била постоянно заключена и никой друг освен Фида, при каквито и да било обстоятелства не можел да влезе в нея. Веднъж Валя успяла да надзърне през рамото на Фидана, но не видяла нищо интересно.
Е, тая тишина на телефона между договорките ме интересуваше. Тогава нямаше мобифони и GSM-и, та нямаше как хем да говориш по телефона, хем да действаш извън къщи. Само дето още не ми идваше на акъла какво да се направи. Не ми идваше докато един ден се бях качил на петия етаж при началника на сръбското отделение на Втори отдел - Орлин да пием по кафе и да пообменим малко информация. По едно време гледам на един от шкафовете от горе топове с листинги от първите матрични принтери. Не знам защо се заинтересувах и го попитах какво е това. Оказа се, че от около месец била внедрена нова компютърна система за контрол и регистрация на чужденците - СКРЕЧ и им изпращали разпечатки за преминаващите през Калотина по дата и час. До тогава работехме с телеграми които ние изпращахме, ако искаме да бъдем уведомявани когато някой влезе в страната. И тогава ми хрумна да проверя има ли хора, които се повтарят с влизане в страната и съвпадат с това телефонно мълчание, за което ви казах. Беше натрупан достатъчно материал, защото аз бях заорал в тая разработка вече шести месец. И се получи нещо интересно. Винаги когато настъпваше телефонната тишина, един час по-рано на Калотина с автобус в страната влизаха по един или двама от петима нишки цигани. Спомням си имената на двама - Лиманович Ашим и Ибишевич Раса.
Май беше дошло време за действие. При следващия цикъл дойдоха тия двамата - Ашим и Раса. Поехме си ги от границата и по тях, по тях, та в София. И после пак след тях до... блока където живееше Фида. Само че влязоха в съседния вход и в апартамента, който беше огледален на тоя на Фида. И то огледален със стаята, в която никой нямаше достъп. Камък ми падна от сърцето. Таман бях започнал да си мисля, че Валя ме запържва с лук.
Апартаментът се оказа собственост на друга циганка от кокаларите, която не живееше в София. Падна ни сгода да влезем там, защото на етажа в другите два апартамента живееха наши служители. Оказа се, че тайната стая на Фидана и огледалната стая от този апартамент са свързани с врата, която беше маскирана с гардероба от към Фиданината стая. Сложихме си микрофоните и си заминахме. В същност когато идват от Сърбия, тя им даваше поръчките, местата на предаване на златото, среброто и платината. Златото си идваше от Турция както предполагахме, а среброто и платината чрез двама италианци - Карло Балдини и Аугустино Меори заминаваше за Америка. Останалото беше игра на жмичка.
Делото приключи с доказана щета на държавата за 3128000 лева на ония пари и 21 обвиняеми. Когато задържахме Фида, разбрах защо всички се притесняваха, че ще ги омагьоса. Интересно излъчване имаше тази жена. През цялото време вярваше, че причината за ареста й е една друга силна тарторка от кардаршите - Радка. И разказа доста неща с които после си имах работа още две години.
Пия кафе и търся нещо зад погледа на Валя. „Каквото можахме, свършихме. Не съжалявам", каза тя. Погледна ме и си тръгна.
