СЕДИМ И МИСЛИМ, А ПО ЕДНО ВРЕМЕ....

Днес трябваше да има вот на недоверие внесен от опозицията. Сам по себе си този вот беше знак. Знак беше и това, че сидеровата дружинка се вдигна и дружно замина на посещение в Европа. Може би не е за сметка на субсидиите, които са от нашите данъци. 

ГЕРБ също дадоха знак за нестабилността на парламента. Въобще ден на знаците.

До тук добре. Наблюдаваме как политическият ни живот се самосътворява на фона на уволненията на Еми Барух, Иван Бедров, Виктор и Ани, Диана Найденова, Миролюба Бенатова и още много други. Няма как да се сърдим на управляващите. Имат възможност да го правят и го правят. В състояние са да си купят количество гласове и го правят. Естествено с пари, които могат да откраднат от нас и го правят. Значи тук няма начин за бърза промяна.

Протестите продължават повече от сто дни. И започват да се „разцепват“. Ония това и чакат. Протестиращите имат две „за“. Оставка и нови избори. Само че не искат да ни управлява никой до сега. Обаче от тук нататък почват нещата „против“. Против всички партии. Против всичко до сега. Това почва да ми прилича на оная стара мома дето все чакала златния принц, та чак хванала паяжина на онова място. А другите народили челяд от селските ергени и продължили напред. Мъчително ама напред.

Искам да кажа, че в момента с това разполагаме. И ако искаме оставка и избори веднага, което считам че е правилно, трябва да избираме от това, с което разполагаме. Докато не падне сгода и не се появи нещо ново, което дано не е с характеристиките на месия.

Но има нещо, което е в наша власт. И дано хората с които ходихме на протестите да са го разбрали. И то е много просто: Единственият начин да преодолеем тая пасмина е да гласуваме колкото се може повече хора. В Германия избирателна активност от 70% се счита ниска. Нека всеки сам си направи сравнението. И да се съгласим и стъпим върху това, което е достигнато до сега. Иначе ще продължим да се противопоставяме. А Станишката, Доган и оня с диагнозата това и чакат.

ЗА ПТИЦАТА С ЕДНО КРИЛО

Едно време в школата в Симеоново изучавахме една наука Логика. Наблягаха на формалната логика, но имаше едни млади асистенти, дето леко „повдигаха завесата“ и ни говореха за диалектическата логика като начин за добиване на малко зрънце истина от друг порядък. Също както по психология подобни асистенти ни говореха и ни учеха на „автогенния тренинг“, а то си беше чиста медитация по книгите на Владимир Леви.

Но нека за сега се върнем към формалната логика. В основата й стоят два взаимосвързани метода - анализ и после синтез. По-късно усетих, че анализът се прави от разума на човека, но синтезът се извършва от душата му. Та анализът се прави като се отговори на няколко прости въпроса:

1. Какво се е случило? Избягал през задния вход.

2. Кога се е случило? В петък - 13 септември 2013 година.

3. Къде се е случило? В сградата на БНТ.

4. Как се е случило? Под прикритието на гардовете на НСО и полицейски кордон. Дъждът е помогнал.

5. Кой го е направил? Министър председателят на Република България след интервю в най-гледаното коментарно предаване на Българската национална телевизия - „Панорама“, в което той отговаряше на въпросите или нагло със заучени мантри, или гледаше гузно наоколо, но не в камерата или в очите на водещия.

6. Защо го е направил? За да се скрие от шайка платени протестиращи, които искат оставката му. Или за да ги спаси като не насъска полицията срещу тях, или защото....

И тук формалната логика започва да „издиша“. Може да ми помогне да разкрия някое убийство от ревност или алчност ама... Щото шестият въпрос изисква синтез от малко по-друг порядък. 

В същност защо трябва да ме интересува защо е избягал Орешарски през задния вход? Дребен факт, ама знак. (Думите знак и значение имат общ корен. Има и други думи с този корен.) Щото напоследък имам гадното усещане, че обществото ни е птица с едно крило. А птица с едно крило не лети. И като не знам, започвам да търся някъде в дълбокото. Някъде към тила. Сещам се, че Сократ е рекъл, че най-добрият изход от един спор е да няма спор. Сещам се и че Сун Дзъ е казал, че не може да има война там, където има съгласие. За това си мисля по какво можем да бъдем съгласни всички?

В правото има един израз от латинския, който звучи като „ноторно известно“. Това значи, че има факт, който се приема от всички и не се нуждае от доказателства.

Ето няколко ноторно известни факта:

• Европейското субсидиране на България беше спряно по времето на управлението на една тройна коалиция, която управляваше по формулата 3-5-8, „батко и братко“ и братя Галеви. Тия последните избягаха зад граница след като ги осъдиха, като оставиха една несретна сестра Галева и тя като нямаше какво да прави прие партизанското име „Общата“ и отиде на някаква длъжност в парламента.
• После европейското финансиране беше възстановено и тази година ходих до Поморие по магистрала.
• Станиш хатун направи референдум за Белене, народът каза „НЕ“  като отказа да отиде да гласува, както го изисква законът.
• Веднага след това стана революция и хората поискаха оставката на ББ. Злите медии и разни в Интернет разправят, че тия протести били финансирани от Корпоративна търговска банка, а тая банка била собственост на руското разузнаване и техните агенти били Цветан Василев и Дилянчо Пеевски.
• Бойко Борисов даде оставка и рече да се измериме чрез избори. (Това последното не е много демократично). Критикуваха го, че зибягал от отговорност.
• После един директор на телевизия собственост на Дилянчо Пеевски, използва логика и откри бая голяма надпечатка от бюлетини в Костинброд в деня за размисъл. Тоя директор беше наречен от хората „дудук“, „капут“ и „курва“. Той пък обяви, че ще става политик със собствена партия. Все още - четири месеца след изборите нямаме отговор на шестте въпроса от началото на това писание и коя точно партия е трябвало да обслужат тези бюлетини.
• Ноторно известен факт е, че парламентът беше конструиран от социалисти, обръчи от фирми и националисти и се получи една сбирщина от националсоциалисти. В резултат на този факт Дилянчо Пеевски изживя катарзис, парламентът го назначи за шеф на най-силовата структура ДАНС, народът излезе на улицата и той достойно оттегли кандидатурата си. Купонът на тия от улицата продължава вече деветдесет и шести ден.

Всеки от нас може да посочи още и още факти които са приети като доказани и по които сме съгласни. Въпросът е как да продължим напред толкова разделени стъпили върху неща с които сме съгласни. Те и крилата на птицата гледат в различни посоки, ама тя за това и лети, ако командният център й е в ред, обаче. И понеже тоя разговор го започнахме с формалната логика, то нека се опрем на нея. А тя казва, че винаги трябва да се тръгва от известното и да се върви към неизвестното. Известното е едно: ИЗБОРИ и нов команден център. 

А за другото... Има толкова взаимоизгодни проекти, които можем да реализираме и с руснаците, и с американците, и с Европа, а и с Китай. С ограничено участие на лешояди. От нас зависи.

Та, Орешарски, опитах се да вляза в обувките ти, докато бягаше от телевизията и да ти кажа, беше ми срамно.