Днес трябваше да има вот на недоверие внесен от опозицията. Сам по себе си този вот беше знак. Знак беше и това, че сидеровата дружинка се вдигна и дружно замина на посещение в Европа. Може би не е за сметка на субсидиите, които са от нашите данъци.
ГЕРБ също дадоха знак за нестабилността на парламента. Въобще ден на знаците.
До тук добре. Наблюдаваме как политическият ни живот се самосътворява на фона на уволненията на Еми Барух, Иван Бедров, Виктор и Ани, Диана Найденова, Миролюба Бенатова и още много други. Няма как да се сърдим на управляващите. Имат възможност да го правят и го правят. В състояние са да си купят количество гласове и го правят. Естествено с пари, които могат да откраднат от нас и го правят. Значи тук няма начин за бърза промяна.
Протестите продължават повече от сто дни. И започват да се „разцепват“. Ония това и чакат. Протестиращите имат две „за“. Оставка и нови избори. Само че не искат да ни управлява никой до сега. Обаче от тук нататък почват нещата „против“. Против всички партии. Против всичко до сега. Това почва да ми прилича на оная стара мома дето все чакала златния принц, та чак хванала паяжина на онова място. А другите народили челяд от селските ергени и продължили напред. Мъчително ама напред.
Искам да кажа, че в момента с това разполагаме. И ако искаме оставка и избори веднага, което считам че е правилно, трябва да избираме от това, с което разполагаме. Докато не падне сгода и не се появи нещо ново, което дано не е с характеристиките на месия.
Но има нещо, което е в наша власт. И дано хората с които ходихме на протестите да са го разбрали. И то е много просто: Единственият начин да преодолеем тая пасмина е да гласуваме колкото се може повече хора. В Германия избирателна активност от 70% се счита ниска. Нека всеки сам си направи сравнението. И да се съгласим и стъпим върху това, което е достигнато до сега. Иначе ще продължим да се противопоставяме. А Станишката, Доган и оня с диагнозата това и чакат.
Няма коментари:
Публикуване на коментар