Аз съм Рей. Куче съм, ама двукраките кучета ми викат че съм породист. Имал съм бил родословно дърво и чип. Не знам какво е това. Като бях малък живях с една друга глутница в пещера с три стаи. По едно време решиха да ме изпъдят щото съм бил много космат и космите ми падали. Абе тия двукраките са много интересни. Имат козина предимно по главата и само на женските е по-шарена.
Та доведоха ме при двукракото куче с побелялата глава. И ме вързахааа... Със синджир за врата. Дойде нощта. Започнах да вия и да лая. Побелялото куче излезе и ми хвърли кренвирш. Изядох го и продължих да вия. Не го искам тоя синджир. Побелелият излезе отново и лаеше строго. Застана до мен и нещо ме удари в слабините. Усетих, че с виене няма да стане и се скрих в дупката под стълбите щото знаех, че там никой няма да ме закача.
Двукракият с побелялата глава ми каза, че работата ми била да пазя. Сигурно и той като ходи на работа го връзват със синджир и пази. После се прибира за да ходим на поляната и да играем с другите кучета и след това да ми даде да ям. Много е хубаво това дето ми слага да ям, ама не ми дава да го пипна докато не ми каже „яж“. Е това ме вбесява. Ама няма какво да направя. Разбира се виновна е котката. Нея я пускат в пещерата на двукракия, а мен не. Един път скъсах нашийника и хукнах да я стигна. Тя се мушна под оградата, а аз така се светнах, че и сега като се сетя виждам звездички.
Всеки ден ме водят на голямата поляна. Там има много кучета и на четири и на два крака. Много ми е хубаво, щото тичаме и играем. Веднъж видях едно много голямо куче, дето ядеше трева. Беше вързано до една каруца, а едни други черни двукраки кучета събираха изсъхналата трева и я слагаха в каруцата. Отидох да поканя голямото куче да си поиграем. Първо го подуших отпред, а то се изправи и искаше да ме затисне. Лаенето му беше по-скоро като цвилене. Реших да го подуша отзад. И тогава тоя така ме светна с единия крак, че аз се претърколих. Бе що им дават на тия да си слагат зъби на краката? Вече няма да играя с него. Няма и да го приближавам.
Така преди време голямото побеляло двукрако куче тръгваше на работа. Беше с бяла риза и панталони. Аз естествено му се метнах с четирите лапи на бялата риза, та да разбере че го обичам, щото знам че бърза да се върне та да ми даде да ям. В миг нещо много остро ме сряза в слабините. Двукракият се върна в пещерата и излезе с друга риза. Аз пак се метнах върху него да го целувам, ама нещо толкова силно ме затисна по задната лява лапа, че вече ще го обичам тоя, ама няма да му се мятам.
Като стана дума за двукраките, те са много особени. Не се душат толкова и се разбират като лаят. Често лаят на едни кутийки, които си слагат до ухото. Скоро чух Побелялото голямо куче да псува някаква шайка дето крадяла държавата и някакъв министър бил на социални помощи във Франция и вземал 2000 евро, а тук дошъл да взема заплата от 1500 евро. Е това не мога да го разбера с кучешкия си ум. Тоя може ли да смята? Сигурно е дошъл да си нахрани кучето...
Няма коментари:
Публикуване на коментар