Ега ти случката! Набихме си децата. При това без да са виновни. Сблъскаха се някакви страшни реалности. Всичко си има граници. Граници които определят досегашната форма. Ако тези граници се преминат, формата се разчупва и преминаваме в ново качество.
Сутринта отивайки на работа видях децата пред „Шератон“ трепетно да чакат любимия ни премиер и да му поискат оставката с.... песни. Усмихнати и красиви. За разлика от теб, станишка, вързан на каишка.
Аз съм на 53 години и никога не съм виждал любимия си град така заграден и труден за придвижване. Не съм вярвал, че няма да мога да стигна до най-големия храм в България, за да запаля свещичка. Но... повярвах. Май ще излезе вярна тезата на другаря Ленин, че първо трябва да се индивидуализираме, за да се социализираме :)
На вас, деца, ще кажа: Давайте смело. Водата побеждава камъка и мекото винаги побеждава твърдото! Аз съм зад вас!
Тия дето ви плашат, че не се знае какво ще дойде след тях, всъщност действително не знаят и от това са уплашени самите те.
