"Хубава огърлица"
Казал
Тодор войвода: “Дружина, оттук ще станем и ще идем при Русчова гьол. И ще
завардим пътя, за да хванем Мерджана арапина. Станали и отишли и завардили
пътя. Колко дена се стоели и вардили пътя, не останали излъгани.
Листото
изсвири, скоро на крака, а шишанета в ръце, пайтоните идат. Пайтоните пристигат
с 20 конници вардачи. Ето и Тодор войвода излиза с гол ятаган в ръка: „Стойте,
долу оръжие сваляйте!“, юнаците с шишанетата отстрана мерят и викат: „Не
мърдайте, избити сте!“ Ханъмките жално пищят, та плачат, атове скачат, вардачи
се молят и пушки, пищове, големи ятагани на земя свалят. Юнаците като прибрали
всичкото оружие, казал Тодор войвода на ханъмките: „Стойте, не плачете, аз съм
Тодор войвода, с жени юнашество нямам, вашта чест никой не може да докачи.
Снемете арап Мерджана!" - казал Тодор войвода и арапинът като хвърковат се
намерил между юнаците.
Накъсо
да разкажем, всички се събрали и Вълчо Колев дошел. Казал Тодор войвода на
аретликя(приятеля си -б.р.) си Вълча: „Аретлик, ето вашия наместник Марджан,
който взе вашата любовница Жела за жена, та я потурчи. Мерджан е сега наш
другар, а Жела ще оттурчим, ако я искаш ще ти я дадем за жена. Аретлик, ако
Жела се е запасла от наш Мерджана, като я вземеш за жена, какво ли катърче ще
се окончи? Мерджане, даваш ли любимата си ханъмка на Вълча Колев, за която се
бихме, кога ви пристана?“
„На
драго сърце давам я, не ми се свиди.“
„Мерджане,
излез и ти та си вземи ептеза(религиозно измиване -б.р.) и си направи
намаза(прочети си молитвата, която се изпълнява 5 пъти в денонощието чрез
извършване на определени действия и произнасяния на части от Корана-б.р.)“-
казал воеводата.
И
Мердаж не знае какво се вий над главата му, послушал войводата , отпретнал се
до лактите и взел една кратуна, която била пълна с вода, умил се, та си взел
ептеза и направил намаза. „Ха сега Мерджане седни на колене – и Мерджан
седнал-неседнал и арапската му глава се търкулнала на зелената трева. Теглете
му трупа в храсталака, да не мърси с кръвта си хубавата ни зелена трува, а
главата да седи, тя ще ни трябва.“, рече Тодор войвода.
Трупът
дръпнали в храсталака. „Идете сега та ми отсечете дива бяла асма(лозница-б.р.)
и донесете ми тука.“
Отсекли
асма и я подали. Взима войводата асмата и пробива на арапската мерджанова глава
дупки през очите и провира преуз дупките дивата асма, та я направи на клуп,
издига я нагоре и казва: „Ха ма хубава огърлица! Таман за Желина врат, да я
окачи и носи, защото тя сега е млада ханъмка и какво ще й прилича на бялото
лице и шарените гащи. Тази глава тая нощ ще я занесем и ще я окачим навън на
капъчийските порти (на вратата на началника на пазачите, които обикновено пазят
най-важните сгради в османската империя-б.р.)на село Ахиево, чи имаме и друга
работа в Топрак хисар, с жаджи Садула тюфекчи алия Чулак Осман и хаджи Аптия.
Хайде взимайте черната мръсна Мерджанова глава, че скоро ще се съмне, не щем да
завтаса преди да я окачим на вратата.
За
скоро стигнали село Ахиево, таман всички заспали, придебват и закачат
мерджановата арапска глава на портата. На ти, Жело, огърлица, а на Гяур алия
пата(спалня-б.р.)“ и се връщат със смях в гората."
Това е цитат от книгата на поп Минчо Кънчев Стоянов - "Видрица". Интересна е историята на поп Минчо. Роден е през 1836 година в ескизаарското село Арабаджиево. Буден и буен. С това впечатление останах, като четох за него. Както виждате той е една година по-голям от Левски, и тъй като съдбата си знае работата, точно в лудата им възраст събрала поп Минчо с Дякона, който по това време придружавал вуйчо си хаджи Василий в таксидиотската му мисия в Стара Загора. Двамата били съученици и неразделни приятели.
За попа разказват, че обичал гуляите и други неща и като нищо след цяла нощ запой бил способен да извади сабята и да води хорото. И тъй като аз вярвам на поговорката "кажи ми кои са ти приятелите, та да ти кажа кой си ти", косвено и спокойно мога да си направя извод и за нрава на Васил Кунчев. Той и поп Минчо разказва за случка, дето Левски видял в гората двама турци които искали да оберат един човек, ама на него му паднало на сгода та ги пребил до смърт с една тояга.
Та поп Минчо бил назначен на висока длъжност в революционния комитет и поръчението било да събира пари за въстанието. Сега, как точно са събирани парите не можем да кажем, ама като се сетя за оная крилата фраза "со кротце со благо и со малце кютек", чиито автор е от другата страна на България, все си мисля че...
През 1871 година Атанас Узунов, Стоян Заимов, поп Минчо и други дейци взели решение да осъдят на смърт хаджи Ставри Примо от Хасково, щото считали, че е предател. Лошото е, че Стоян Заимов не успял да го ликвидира и после ги заловили. Това ние сега знаем като хасковското съзаклятие. Найден Геров, който по това време бил руски вицеконсул в Пловдив се опитал да ги освободи, или да намали присъдите им, ама турците през 1873 ги пратили в Диарбекир.
На поп Минчо хич не му харесала обстановката в Диарбекир. Жега било. А и той бил учил за поп, не за копач. още повече че си имал направо магистърска степен по революционно дело и финансиране и управление на революционни проекти. Сигурно е установил, че там местните хич не знаели, че и те са под робство и веднага започнал да ги организира в комитети и да управлява финансирането им. Добре че свършила руско-турската война и едно от условията на договора било да се освободят политзатворниците. Иначе ако се потвърди тая хипотеза, нямало да му се размине.
Та докато бил в Диарбекир написал и 2073 страници - книгата "Видрица". Просто описание на случки. Това я прави и автентична.
Като чета от тази книга си мисля, че е имало и по-тежки времена. И хората са се справили благодарение на невероятната си съпротивителна сила. Но си мисля и това, че трябва да знаем миналото си, но съдбата е отредила да живеем много народи на Балканите и трябва да намерим пътя на съграждането, не на разделението.
