ДНЕВЕН АНАЛИЗ НА НЯКОИ ВАЛУТНИ ДВОЙКИ КЪМ 08 ДЕКЕМВРИ 2015

EURUSD

Причините да взема решение за дълга с отложена поръчка снощи към 21 часа бяха следните:

1. Трите пълзящи средни - устните, зъбите и челюстите на Алигатора се подредиха в една посока.

2.Разглеждайки графиката на седмична, виждаме, че контратрендът може да продължи до динамичната зона - полето между бързата и средната пълзящи средни и нивото е 38.2 Фибоначи.

3.Индикаторът АО показва ясна дивергенция в полза на биковете, макар че това не е сигнал за вход.

4.Съотношението Риск - предполагаем профит е 1:2

5.Бях си определил, че не мога да рискувам повече от половината от печалбата от миналия месец. Поетият риск в тази сделка е напълно в нормата - 25% от тази сума.

Естествено има и притеснения. И това е, че входът е прекалено далече от самия алигатор и да не вземе тоя мързеливец предварително да заспи. При първия удобен случай ще сложа стопа на "0". И много чувствително ще преценявам ако фракталът бъде поразен.

AUDNZD

Основания за къса:

1.Хубав мечи бар, който показва края на корекцията и излизане от динамичната зона. Имаме четири затворени бара под червената пълзяща средна.

2.Поразен фрактал.

3.Съотношение риск - предполагаем профит 1:2,5

4.Трите пълзящи средни се подреждат благоприятно.

5.Имаме подкрепата на индикаторите.

Вярно е, че седмичната графика показва забъркана каша, ама аз обичам кашите. Да ги забърквам, де. В повечето случаи после те си се оправят сами.

Има и други благоприятни двойки за вход, ама на мен за сега ми свърши лимитът. Ще изчакам в тези две сделки да изляза на "0" и после ще видим.

Пожелавам ви успех!

Ако написаното ви е свършило работа, моля кликнете върху някоя от рекламите на сайта.

ХЕМ СЛАНИНА, ХЕМ РАКИЯ ХЕМ БЛАГОДАРНОСТ И ЕДНА ХУБАВА ПЕСЕН

Преди много време, може би десет години, с ритници Маргето ме закара на доктор. Намериха ми там разни неща. Та тогава един доктор разтегли едно дълго ЕКГ, гледа го важно и ме пита: "Ти пушиш ли?" Отговарям че пуша по близо две кутии. "А пиеш ли?" Абе ясно е че не съм трезвеник. Та бързам да отговоря и на третия вероятен въпрос. "И тия три неща правя", казвам.

Той ме поглежда и и разпорежда: "От утре никаква ракия, никакви цигари, никакво тлъсто месо и сол, колкото има в сиренето. Не повече..." А на мен в главата ми щрака: Значи мъка. И така до края? А не! Да се мъча, та да удължа времето на тая мъка? Без мен! Сякаш без да искам изрекох: "Ако можеш да ме лекуваш така, лекувай ме. Иначе няма да стане. Аз с терористи не преговарям." После и двамата се разсмяхме. Изписаха ми лекарства. Оказа се че здравната каса ми доплаща за лекарствата много по-малка част от колкото е здравната ми осигуровка. И така.

Та напоследък се изтъпаниха разни вождове и рекоха, че ракията, цигарите и сланината са проблем на здравеопазването. С ракията и цигарите е ясно. Като съм ги купил от магазина съм си платил и акциза и ДДС-то. Не за друго, ама са ме хванали на тясно. Падне ли ми хубава домашна ракия от частен производител купувам я. Просто не искам да преговарям с терористи. 

Все в тоя дух другарят Кадиев сутринта ми обяснява от телевизора, че няма нищо лошо да е депутат и да си има частен бизнес. Неговият бизнес му бил като дете. Веднъж създаден се развивал самостоятелно. Как става тоя номер? 

За някакви две каки в съдебната система, Шиши в Булгартабак и тютюневата кралица няма да ви разправям.

За това, че в болниците се краде безогледно по всякакъв начин се знае по дефиниция.

Та като ви разказвам всичко това имам едно гадно усещане. Има дупка в обществения договор. Някой просто не го изпълнява. И все ми се струва, че аз съм по-малко неизправната страна.

От друга страна нищо не е случайно. Нещата са точно такива каквито са и стават точно както трябва. Няма как да е другояче, щом сами сме си го натворили. Как ли? С мрънкане, с това, че постоянно повтаряме, че сме най-бедни и най-нещастни, с това че не се оглеждаме за успели хора около нас, а ако ги видим не им се радваме. 

Да ви кажа моята рецепта. Сутрин като стана като мантра си казвам тези думички: ПРОСТИ МИ, БЛАГОДАРЯ ТИ, ОБИЧАМ ТЕ! И така през целия ден. Има толкова неща за които да съм благодарен и които да обичам. Узнал съм, че тогава и нещата се нареждат и друмът, макар често трънлив е по-лек.

А и чувството, че съм работен кон на когото гледат зъбите и забраняват да яде сланина изчезва.

Та простете, благодаря ви, обичам ви!
https://www.youtube.com/watch?v=8F3-eZ78ULY

Ако написаното ви е свършило работа, моля кликнете върху някоя от рекламите на сайта.