Днес нещо не ми връзва. Като не ми връзва спирам. Щото няма нищо случайно и като не става това е знак. Не знам точно какъв, но при всички случаи сигналът е "Спри, огледай се ослушай се...." Знаете какво пише на прелезите. Та зачетох се в коментарите за Украйна. Ега ти псувните. Който е чел и чул това което съм казал, е убеден че аз съм последният човек, който може да бъде заподозрян като фен на Станишковците. Но Вигенин направи нещо правилно и с посещението в Украйна и в изразената позиция от вчера.
Защо ли? Ами нека си представим, че прецедентът Крим е факт и:
Руснаците със собственост в Поморие, дето и сега искат места в местния парламент по право, а не чрез избори, решат че им трябва помощ и повикат Путин да им помогне;
Банатските българи пък повикат нас да им помогнем;
Хората с турско самосъзнание в Разградско, Шуменско и Кърджалийско повикат Турция да им помогне;
Българите от западните покрайнини повикат нас да им помогнем;
Власите от Видин до Силистра повикат Румъния да им помогне;
Българите от великата македонска държава, дето сега си "пренаписва" историята ни повикат да им помогнем;
Можете да допълните списъка. Такава взаимопомощ ще настъпи, че...
Нещо не ми се връзва. Руският народ е мъдър народ. И много е изтърпял. Мъдрецът за това е мъдрец, защото внимателно и търпеливо вкарва "съзнание" в света като го пренарежда по Неговите закони. Дано и Путин, и Обама и Европа се окажат на висота, че иначе СВЕТЪТ ще ни саморегулира, а цената на такава саморегулация е по дефиниция много болезнена и дълготрайна спрямо нашите човешки измерения. Справка мъката от войните.
Толкова за Украйна. От мен зависи да кажа каквото мисля. Пък то ще стане каквото си иска.
Напоследък пак ми навират разни класации в които ние сме най-зле. Бедни, нещастни, корумпирани. Довършете списъка. И проблемът не е в това дали е вярно. Може и да е вярно. Проблемът е, че този начин на живот е в резултат на нашето общо мислене, както животът на всеки отделен човек е в резултат на неговите мисли, слова и действия в миналото.
Емоциите на човека на биологично ниво се регулират от два основни хормона. Ендорфини и енкефалини. Когато човек е в добро настроение ендорфините му са в повече. В такива моменти действията са забавени. Стремим се да задържим това блажено състояние. Само че природата ни е устроила по малко по-различен начин. Щом ендорфините са ни в повече, започва активно производство на другия хормон. И когато той премине критчната точка идва тревожността. Но и забележете, желанието за действие. Установено е, че човекът е по-активен именно в тази ситуация. Нормално. Казвам всичко това, защото действието му е майката. Като нещо не ми е на кеф, представям си какво искам да бъде и внимателно наблюдавам ситуацията и падне ли ми на сгода, действам.
Почти винаги Светът ни изпраща подходящите сигнали. Сега ще ви разкажа нещо шантаво. Преди 15 години бях решил, че вече е време да живея в къща. Бях "разтворил" тая мисъл в себе си. Изпитвах удоволствието от това. Само че не знаех още как да стане. Един ден на излизане от метрото в един магазин видях една интересна синя ваза. Тогава я подминах. Но колкото пъти се замислех за къщата в която искам да живея, толкова пъти се сещах за тая ваза. До края на деня отидох и я купих. Усещах, че така трябва. След около месец вече живеех в самостоятелна къща с дворче, морава и две круши и много приличен наем съобразно възможностите ми.
Вероятно случайно. Но в живота случайни неща няма. Има МИСЪЛ-СЛОВО-ДЕЙСТВИЕ. За това тези които псуват правителството, първото условие е да отидат и да гласуват. Ако ще това да е и за най-малкото зло. Пък знае ли човек, след време може да поумнеем и да усетим, че станишковците ни будалкат с 4,50 увеличение на пенсиите.
Едно време баща ми ми казваше: Когато ти е най-зле, не се затваряй. Иди в кръчмата и седни на първата маса. Все ще се намери кой да ти помогне.
Животът ни е в собствените ни ръце. Нека си свършим работата. Пък който иска да си стои в гадните класации и да се вайка.
Толкова за Украйна. От мен зависи да кажа каквото мисля. Пък то ще стане каквото си иска.
Напоследък пак ми навират разни класации в които ние сме най-зле. Бедни, нещастни, корумпирани. Довършете списъка. И проблемът не е в това дали е вярно. Може и да е вярно. Проблемът е, че този начин на живот е в резултат на нашето общо мислене, както животът на всеки отделен човек е в резултат на неговите мисли, слова и действия в миналото.
Емоциите на човека на биологично ниво се регулират от два основни хормона. Ендорфини и енкефалини. Когато човек е в добро настроение ендорфините му са в повече. В такива моменти действията са забавени. Стремим се да задържим това блажено състояние. Само че природата ни е устроила по малко по-различен начин. Щом ендорфините са ни в повече, започва активно производство на другия хормон. И когато той премине критчната точка идва тревожността. Но и забележете, желанието за действие. Установено е, че човекът е по-активен именно в тази ситуация. Нормално. Казвам всичко това, защото действието му е майката. Като нещо не ми е на кеф, представям си какво искам да бъде и внимателно наблюдавам ситуацията и падне ли ми на сгода, действам.
Почти винаги Светът ни изпраща подходящите сигнали. Сега ще ви разкажа нещо шантаво. Преди 15 години бях решил, че вече е време да живея в къща. Бях "разтворил" тая мисъл в себе си. Изпитвах удоволствието от това. Само че не знаех още как да стане. Един ден на излизане от метрото в един магазин видях една интересна синя ваза. Тогава я подминах. Но колкото пъти се замислех за къщата в която искам да живея, толкова пъти се сещах за тая ваза. До края на деня отидох и я купих. Усещах, че така трябва. След около месец вече живеех в самостоятелна къща с дворче, морава и две круши и много приличен наем съобразно възможностите ми.
Вероятно случайно. Но в живота случайни неща няма. Има МИСЪЛ-СЛОВО-ДЕЙСТВИЕ. За това тези които псуват правителството, първото условие е да отидат и да гласуват. Ако ще това да е и за най-малкото зло. Пък знае ли човек, след време може да поумнеем и да усетим, че станишковците ни будалкат с 4,50 увеличение на пенсиите.
Едно време баща ми ми казваше: Когато ти е най-зле, не се затваряй. Иди в кръчмата и седни на първата маса. Все ще се намери кой да ти помогне.
Животът ни е в собствените ни ръце. Нека си свършим работата. Пък който иска да си стои в гадните класации и да се вайка.
