Аз имам доста голяма социална мрежа. Не, не говоря за FB. Говоря за над 1500 човека с които съм бил в по-тесни връзки, вършили сме някаква работа във времето, общували сме и сме останали с добри впечатления един за друг. И без това си събирам на едно място цялата стара информация та събрах и всичките си телефонни указатели. Направих една извадка от 50 човека и ги прозвъних през изтеклата седмица. С някои не се бях чувал от години. Хем да разбера как са, хем да проверя кои сме останали от правилната страна на тревата. Щото на моята възраст човек понякога си мисли и за Прехода и сутрин трябва да благодари, че е от правилната страна на тревата. Та в разговорите си с тези хора между другото задавах и въпроса: Има ли в тяхното обкръжение човек заболял от тази инфекция? Същия въпрос зададох и на приятели които ми се обадиха през седмицата - включително от Испания, Германия и Австрия. Така се получи цифрата от около 100 човека на които зададох този въпрос. И знаете ли какъв отговор получих? НУЛА! ZERO!
Не ме разбирайте погрешно! Не отричам, че пандемия има! Не отричам, че този вирус е много опасен! Напълно съм наясно, че смъртта на отделния човек е трагедия, но смъртта на много хора вече си е чиста статистика. Предпазните мерки трябва да се спазват! И хич не ме интересува дали това е умишлено предизвикано, дошло е от извънземните, или каквото там конспиративно някой си измисли. Имаме си налице ситуация и трябва да реагираме съобразно нея.
В момента се опитвам да размишлявам за другите поражения, които тази пандемия ни нанесе. И то е в сърцата и душите ни. Един от нашите работници ми каза, че в момента в който обявили, че "Факултета" е огнище на заразата работодателят на съпругата му се обадил и й казал да не идва повече на работа. Ние не направихме така. Даже ще призная, че лично аз, возя колегите от Факултета и Филиповци до обектите. И по цял ден съм с тях.
При проведените телефонни разговори един приятел ми каза, че приятелката му го помолила да се разделят въпреки планираната сватба да се разделят временно, за да не се заразят тя и майка й. Сега момчето обмисля дали да отмени сватбата. Казах му да слуша сърцето си, макар че ако аз съм на негово място със сигурност щях си потърся друга жена. Онова "Заедно в радост и болка, здраве и болест" в този случай май не е сработило като код.
В тези моменти на големи амплитуди на емоциите виждам реализацията на едно знание което имам отдавна, а то е че в себе си носим програми кодирани от хилядолетия. Това са кодовете на нашите предци. Повечето от тях спят. Изявяват се само при обстоятелства като тези и ни управляват в голяма част от случаите вън и независимо от нас. И добрата новина е, че точно в такива моменти можем да оценим отношенията си с близки хора и дали можем да разчитаме на тях. Без да им се сърдим, разбира се. Те не са виновни за това.
По-важното е да се научим и да продължим да живеем въпреки заразата. Да продължим да съзидаваме. В името на себе си, децата и внуците си. Защото в тях ще останат и нашите кодове.
Замислям се кои са програмите които управляват мен? Сякаш най-точно го е казал един голям българин и военачалник - полковник Борис Дрангов:
Две смърти няма, без една не може!
Животът не се мери по дължина, а по съдържание.
Е, момчета и момичета, чака ни работа. Да вървим!
