ДЕВЕТ ПЪТИ И ПРОГРАМАТА РАБОТИ

Все се опитвам доколкото ми е възможно да погледна зад причината която виждам и която на пръв поглед е породила определено събитие. Причината на причините където всички по някакъв начин сме свързани. Не мога да го докажа, не мога да го пипна, но го усещам. Така както не мога да пипна електрическия ток, ама ако барна голата жица...

Та ходи напоследък един човек с торбички под очите по телевизиите и размахва един камък. Недоволни хора го били замеряли с него. И не се усеща, че замерянето с камъни е библейско действие не на отричане, а на тотално разграждане на едно разбиране за сметка на друго което вече го е заместило. Най-често торбичките под очите се явяват когато човек има проблеми с отделителната система или когато има проблеми с алкохола. Според холистичните учения проблемите с отделителната система се явяват когато човекът не е в състояние да преодолее промените и живее с убежденията от миналото. А то за това е минало, защото към него можеш само да добавиш и нищо не можеш да извадиш. Нито безсмисления атентат от 1925, нито после Белене и Скравена - също напълно безсмислено натрупана отрицателна карма от партията, която тоя човек олицетворява. И в двата случая противниците на тази партия не бяха нито уплашени, нито унищожени. Защото се възпроизведоха в резултат на естественото развитие на света. Злоупотребата с алкохол също е опит да избягаш от настоящия момент. Само че след това разплатата е такъв жесток махмурлук с главоболие и повръщане, че по-добре да са те пребили с камъни. Обикновено след такива оргии ако някой ме попита от какво имам нужда, отговорът е еднозначен: От личния ми гробар :)

Каква му е диагнозата на тоя човек не знам, но вчера по бТВ като му предложиха да говори с един от протестиращите, той каза че се е явявал и е печелил различни избори и не може да говори с такъв обикновен човек. Той, НАРОДНИЯТ ПРЕДСТАВИТЕЛ, избран от моя  НАРОД, не можел да разговаря с човек от същия тоя народ. Трябва ли тогава да се учудваме от неадекватните решения на неговата партия и правителството което тя е излъчила?

Аз съм търговец човек и основният ми бизнес е свързан с преговори и сделки. Много добре знам, че всички преговори се правят на базата на компромис и от двете страни. Но това значи на първо място двете страни да се признаят като страни на преговорите. И второ, което е много важно: Всяка страна си има така наречената „най-ниска алтернатива на сключено споразумение“. То ест ако нещата слязат под определен минимум, който съответната страна си е поставила, преговорите просто стават безсмислени. 

Дали правителството трябва да признае протестите? Безспорен факт е, че ако едно твърдение обагрено емоционално бъде повторено повече от девет пъти, то започва да работи като програма в подсъзнанието на човека. А сега си представете мощната енергия на десетки хиляди хора, насочена в един вектор, обагрена емоционално, колко мощно е внедрила определена програма в общественото съзнание. Това съзнание управлява всички нас искаме, или не искаме. И техните хора добре го знаят. Прави ми впечатление, че напоследък техни авторитетни представители правят лапсуси и искайки да кажат нещо друго, казват, че в момента имат последен шанс. Последният подобен лапсус беше на Нешка Робева по една от телевизиите вчера сутринта.

И тъй като заговорихме за преговори, аз съм сигурен, че хората са напълно съгласни с взаимоизгодните руски, американски, европейски, азиатски и каквито искате други проекти. Стига да не се прекрачва точно тази най-ниска алтернатива на сключено споразумение, за която вече ви казах. На едни преговори хората не сядат да се обичат, а да се договорят за взаимни ползи.

КРЪВ ИЛИ ИЗБОРИ - ИЗБЕРЕТЕ САМИ

Попитали един мъдрец каква е тайната на успеха. Отговорът бил прост: „Не обръщам внимание на това което се случва около мен и оставям животът да се развива в своето разюздано великолепие". Къде е уловката ли? Смисълът е колкото и да е трудно да се опитваме да възприемаме нещата, без да им придаваме важност повече, отколкото е нужно. Просто нищо не е по-важно от другото и идва абсолютно закономерно в живота ни. Случайности няма.

Защо ви занимавам с всичко това? Вчера в предаването на Драго Симеонов по Дарик радио една госпожа се обади и каза, че кадрите по телевизията показвали не окървавени хора, а хора, които са се залели с червена боя. В същност това говори много. Толкова много се е разцепило общественото съзнание, че сме спрели да си говорим и да възприемаме нормално нещата. Живеем в реалности които все по-малко се докосват.

Имаме повтаряща се ситуация на протести повече от 40 дни. И има нещо интересно. Лично аз съм ходил няколко пъти на протеста. А броят на участниците се увеличава. Това показва, че хората черпят от някъде енергия да мислят, да говорят и да действат. И ако повечето са като мен и са ходили само по няколко пъти, а участващите се увеличават, то не е ли налице ефекта на снежната топка?

Но защо да виним политическата класа? Те са наше отражение и живеят в своята реалност и за това нямат сетива да усетят движението на човешката енергия. И нека не се заблуждаваме. В обществата които се стремим да достигнем по развитие също има олигархия. Помним и корупционните скандали на „Сименс“, и педофилските обвинения срещу Берлускони. Само че, обърнете внимание - действията на техните олигарси са в поносимите за техните общества граници. И това е не защото олигарсите им са по-морални. Просто хората са ги принудили. Спомням си на времето когато правехме националния полицейски синдикат как един френски полицай ни каза: „Всичко което сме постигнали е в резултат на борба. Нищо няма да ви се даде даром“. Е в момента тече борба. Както между впрочем винаги и навсякъде в природата.

Много нови пророци и вехти витии се опитват да кажат, че при тия правила и избори сега щели сме да възпроизведем същото. Може и така да е. Но то е ако приемем, че днес е 11 май. Само че днес е 25 юли. Знаете ли колко неща са се случили от тогава? И знаете ли колко драскотини в умовете на хората са оставили тези случили се неща? Драскотини и в умовете и на тези които се занимават с политика. Пред окървавените лица на хората, аз избирам изборите. До тогава, докато хората се успокоят. Относително, разбира се, защото всичко тече и всичко се променя. Истината и равновесието винаги са относителни.

Е, ЕВРОПО, ТИ СИ НА ХОД

Разговаряме с много близък за мен човек. Обсъждаме ситуацията около новите назначения и бат Сали, който от продавач на гласове и ток от частното си ЧЕЗ израстна до депутатин, дето ще решава съдбините български. Американската мечта репи да яде. Щото още не сме видели другите чудеса. Очаквам килърите и наглите да бъдат произведени в заместник председатели на ДАНС и да отговарят ресорно за НС БОП. Та добре да свършат работа с агентите под прикритие, а после след тях и потоп... В смисъл да си „лапкат“ като братя Галеви.

Вивиян Рейдинг изразила загриженост за ситуацията в България. Твърде свенливо, ама като нема риба и ракът е риба. Трима европейски посланици намериха начин на ръба на дипломатическия език да изявят позиция. А Европа мълчи пред очевадното. Да беше Русия, разбирам - искат да ни заробят за десетилетия с АЕЦ Белене и газопровода, дето те ще го изградят и ще транзитират безплатно няколко поколения, докато решат че сме го изплатили. Да беше Америка, също разбирам. Те искат марионетки за шистовия газ. Те американците не обичат много да дават. За това са и богати. За сметка на останалия свят де. А нищо чудно да са се разбрали американци и руснаци да се върнем под руско влияние за сметка на нещо друго. Малко ирански петрол, например. Единствено протестите не им влизаха в сметките. Да се начудиш откъде тия роби се снабдяват с тая мощна енергия повече от месец.

Някой ще каже: „Какво лошо да сме под руско влияние, ако ще живеем по-добре?“ Може, ама децата ни бягат на запад. Малко са тия дето емигрират в Русия, да не кажа николко.

Та въпросът ми е към теб, ЕВРОПО. Каква ти е ползата от сегашната ситуация и ще защитиш ли ценностите си? БЪДИ ПО-ПЪРГАВА ЕВРОПО!

АКО СИ МНОГО УМЕН, А НЯМАШ ДОСТАТЪЧНО, В СЪЩНОСТ...

Аз винаги гласувам. И знаете ли защо? Та да мога на воля да си псувам Станишката и да викам на Бойко, че е талибан и тиква, когато си го заслужава. За фашизоида нема да ви обяснявам. Там е ясно. Ама това беше до скоро. От февруари започна нещо ново. Прехвърлихме някакъв хребет. И то такъв, че няма назад. То и без това към миналото можеш само да добавиш и нищо не можеш да извадиш, ама найсе. Сетивата ми подсказват, че става нещо друго, дето за сега не мога да го определя. Единствено усещам, че ситуацията отдавна е заорала под нивото на определението „политическа“. Промените текат на много по-основно ниво. 

И в духа на правото ми да псувам, защото съм гласувал, реших да отида и пред НДК и на площад „Независимост“. 

Вижте тези лица. Това са лицата на едно поколение преди мен и моето поколение. Ние бяхме обучавани като щит и меч на партията. Бяхме обучавани, че сме много умни и талантливи. Никой обаче не ни обучи, че ако си много умен и талантлив, а не си богат, или допуснеш да бъдеш ограбен, значи в същност изобщо не си нито толкова умен, нито толкова работлив. Вероятно заради това с изтънели гласчета се вика „Венсеремос“ и по мегафон се четат предварително записани изказвания, както правеха и с мен във времето когато бях комсомолски секретар на гимназията и трябваше да се изказвам на районната конференция на комсомола, а Тодор Модев откачи, че не съм се съобразил с бележките които е направил на изказването ми.

Но това е на повърхността. Дълбоката мисъл е друга. Това е страшната мисъл, че нито тези хора, нито голямата част от хората от моето поколение осъзнахме каква е естествената линия на развитие на нещата и допуснахме всичко това да се случи. В тези две десетилетия преход имаме в сметката си бутнати няколко правителства и един президент. На в нито един от случаите ние, глупаците не се сетихме да видим какво са постигнали предишните и да го надградим, а продължихме да се противопоставяме един на друг, забравили че ако клетката не работи първо за организма, а после за себе си се превръща в ракова и съдбата й е неизбежна. И тъй като Вселената не може да се разболее от рак, налага се раковите клетки да бъдат унищожени. Това е и причината да се въртим в кръг, вместо да вървим по спирала, както правят другите.

А сега вижте тези:

Тук наред с такива като мен са и нашите деца. И техните деца. Те не викат „венсеремос“ и и не четат речи. Само че знаят какво искат точно. И го постигат. И имат чувствителност за естествения ход на нещата. Да ви кажа честно, нямам друг избор. Мисля да ги последвам и да вървя с тях. И да им дам силите си. Колкото са ми останали.

ЗАРАЗАТА Е ЯСНА. ВЪПРОСЪТ Е КАКВО Е ЛЕКАРСТВОТО

Първо те отсвириха ГЕРБ след изборите. Отказаха да си говорят. ГЕРБ също ги отсвири - напусна парламента.

После те направиха такива идиотщини с които показаха, че вълкът си мени козината, но не и нрава и дадоха толкова нагли знаци, че народът излезе на улицата. Те отсвириха народа. Отказаха да слушат и си завряха главата в пясъка. Предпочетоха високомерно да нарекат хората интернет лумпени, пияници, наркомани, терористи и каквото там искате. Пътьом заявиха, че водят класова борба, та на мен ми прозвуча като в оня стих дето агентът просъскал „Не човек, а желязо“, а мъртвият тихо му казал „...не комунист...“ И както един талантлив полицай ги е въртял на малкия си пръст с цялата им конспирация когато са били в нелегалност, така сега един един дегенерат ги е натъртил, а те сладострастно мъркат надявайки се хората да забравят.

Не пропуснаха обаче в миг да променят закона за хазарта, Делян Пеевски още не положил клетва, да поиска разработките в ДАНС, та да види кои са агентите под прикритие в групировките и още много и много простотии. Сега последното е да актуализират бюджета, та да вземем парички на заем и с радост да ги похарчат с наши хора, а ние и децата ни да ги върнем.

Това ясно и категорично значи едно: Колкото по-рано си отидат, толкова по-добре. Няма как да е за винаги, защото има хора, които им вярват.

Заразата е ясна. Въпросът е какво е лекарството. Лично аз не предпочитам друг начин освен изборите. Така че считам, че са ми нужни избори и то веднага. И тук стигаме до важния въпрос: „Кого да избера?“ Лесно е да съм „срещу“. Въпросът е по кой въпрос съм „За“. „В момента няма качествени хора и партии“, казват някои. „Не се припознавам в никого“, казват други. Вярно е.

Но нека ви предложа една друга гледна точка. Какво ще стане ако лекарите отсвирят пациентите си? А какво ще стане ако учителите отсвирят учениците си? Какво би станало ако работодателите отсвирят работниците си? Разбирате ме нали? Всички тези категории са противоположности, но са две форми на едно и също съдържание. Това се нарича единство и борба на противоположностите. Бих го нарекъл единство и взаимодействие на противоположностите. Следователно наред с всички други критерии, аз ще следя за партиите които дават сигнали, че ще си взаимодействат. Не да се съгласяват едни с други, защото това е невъзможно, а да си взаимодействат.

Няма смисъл да храним илюзии. И в Америка се подслушват и то яко. Тия са го подкарали в световен мащаб. И в Германия „Сименс“ здраво ги тресоха корупционни скандали. И в Италия Берлускони се „разболя“ от правосъдни проблеми. Но това не пречи на хората в тези държави да принуждават политиците си на поведение в допустими за тях - хората граници. Вероятно за това живеят по-добре от нас.