вторник, 2 юли 2013 г.

ЗАРАЗАТА Е ЯСНА. ВЪПРОСЪТ Е КАКВО Е ЛЕКАРСТВОТО

Първо те отсвириха ГЕРБ след изборите. Отказаха да си говорят. ГЕРБ също ги отсвири - напусна парламента.

После те направиха такива идиотщини с които показаха, че вълкът си мени козината, но не и нрава и дадоха толкова нагли знаци, че народът излезе на улицата. Те отсвириха народа. Отказаха да слушат и си завряха главата в пясъка. Предпочетоха високомерно да нарекат хората интернет лумпени, пияници, наркомани, терористи и каквото там искате. Пътьом заявиха, че водят класова борба, та на мен ми прозвуча като в оня стих дето агентът просъскал „Не човек, а желязо“, а мъртвият тихо му казал „...не комунист...“ И както един талантлив полицай ги е въртял на малкия си пръст с цялата им конспирация когато са били в нелегалност, така сега един един дегенерат ги е натъртил, а те сладострастно мъркат надявайки се хората да забравят.

Не пропуснаха обаче в миг да променят закона за хазарта, Делян Пеевски още не положил клетва, да поиска разработките в ДАНС, та да види кои са агентите под прикритие в групировките и още много и много простотии. Сега последното е да актуализират бюджета, та да вземем парички на заем и с радост да ги похарчат с наши хора, а ние и децата ни да ги върнем.

Това ясно и категорично значи едно: Колкото по-рано си отидат, толкова по-добре. Няма как да е за винаги, защото има хора, които им вярват.

Заразата е ясна. Въпросът е какво е лекарството. Лично аз не предпочитам друг начин освен изборите. Така че считам, че са ми нужни избори и то веднага. И тук стигаме до важния въпрос: „Кого да избера?“ Лесно е да съм „срещу“. Въпросът е по кой въпрос съм „За“. „В момента няма качествени хора и партии“, казват някои. „Не се припознавам в никого“, казват други. Вярно е.

Но нека ви предложа една друга гледна точка. Какво ще стане ако лекарите отсвирят пациентите си? А какво ще стане ако учителите отсвирят учениците си? Какво би станало ако работодателите отсвирят работниците си? Разбирате ме нали? Всички тези категории са противоположности, но са две форми на едно и също съдържание. Това се нарича единство и борба на противоположностите. Бих го нарекъл единство и взаимодействие на противоположностите. Следователно наред с всички други критерии, аз ще следя за партиите които дават сигнали, че ще си взаимодействат. Не да се съгласяват едни с други, защото това е невъзможно, а да си взаимодействат.

Няма смисъл да храним илюзии. И в Америка се подслушват и то яко. Тия са го подкарали в световен мащаб. И в Германия „Сименс“ здраво ги тресоха корупционни скандали. И в Италия Берлускони се „разболя“ от правосъдни проблеми. Но това не пречи на хората в тези държави да принуждават политиците си на поведение в допустими за тях - хората граници. Вероятно за това живеят по-добре от нас.

Няма коментари:

Публикуване на коментар