Все се опитвам доколкото ми е възможно да погледна зад причината която виждам и която на пръв поглед е породила определено събитие. Причината на причините където всички по някакъв начин сме свързани. Не мога да го докажа, не мога да го пипна, но го усещам. Така както не мога да пипна електрическия ток, ама ако барна голата жица...
Та ходи напоследък един човек с торбички под очите по телевизиите и размахва един камък. Недоволни хора го били замеряли с него. И не се усеща, че замерянето с камъни е библейско действие не на отричане, а на тотално разграждане на едно разбиране за сметка на друго което вече го е заместило. Най-често торбичките под очите се явяват когато човек има проблеми с отделителната система или когато има проблеми с алкохола. Според холистичните учения проблемите с отделителната система се явяват когато човекът не е в състояние да преодолее промените и живее с убежденията от миналото. А то за това е минало, защото към него можеш само да добавиш и нищо не можеш да извадиш. Нито безсмисления атентат от 1925, нито после Белене и Скравена - също напълно безсмислено натрупана отрицателна карма от партията, която тоя човек олицетворява. И в двата случая противниците на тази партия не бяха нито уплашени, нито унищожени. Защото се възпроизведоха в резултат на естественото развитие на света. Злоупотребата с алкохол също е опит да избягаш от настоящия момент. Само че след това разплатата е такъв жесток махмурлук с главоболие и повръщане, че по-добре да са те пребили с камъни. Обикновено след такива оргии ако някой ме попита от какво имам нужда, отговорът е еднозначен: От личния ми гробар :)
Каква му е диагнозата на тоя човек не знам, но вчера по бТВ като му предложиха да говори с един от протестиращите, той каза че се е явявал и е печелил различни избори и не може да говори с такъв обикновен човек. Той, НАРОДНИЯТ ПРЕДСТАВИТЕЛ, избран от моя НАРОД, не можел да разговаря с човек от същия тоя народ. Трябва ли тогава да се учудваме от неадекватните решения на неговата партия и правителството което тя е излъчила?
Аз съм търговец човек и основният ми бизнес е свързан с преговори и сделки. Много добре знам, че всички преговори се правят на базата на компромис и от двете страни. Но това значи на първо място двете страни да се признаят като страни на преговорите. И второ, което е много важно: Всяка страна си има така наречената „най-ниска алтернатива на сключено споразумение“. То ест ако нещата слязат под определен минимум, който съответната страна си е поставила, преговорите просто стават безсмислени.
Дали правителството трябва да признае протестите? Безспорен факт е, че ако едно твърдение обагрено емоционално бъде повторено повече от девет пъти, то започва да работи като програма в подсъзнанието на човека. А сега си представете мощната енергия на десетки хиляди хора, насочена в един вектор, обагрена емоционално, колко мощно е внедрила определена програма в общественото съзнание. Това съзнание управлява всички нас искаме, или не искаме. И техните хора добре го знаят. Прави ми впечатление, че напоследък техни авторитетни представители правят лапсуси и искайки да кажат нещо друго, казват, че в момента имат последен шанс. Последният подобен лапсус беше на Нешка Робева по една от телевизиите вчера сутринта.
И тъй като заговорихме за преговори, аз съм сигурен, че хората са напълно съгласни с взаимоизгодните руски, американски, европейски, азиатски и каквито искате други проекти. Стига да не се прекрачва точно тази най-ниска алтернатива на сключено споразумение, за която вече ви казах. На едни преговори хората не сядат да се обичат, а да се договорят за взаимни ползи.
Няма коментари:
Публикуване на коментар