Аз винаги гласувам. И знаете ли защо? Та да мога на воля да си псувам Станишката и да викам на Бойко, че е талибан и тиква, когато си го заслужава. За фашизоида нема да ви обяснявам. Там е ясно. Ама това беше до скоро. От февруари започна нещо ново. Прехвърлихме някакъв хребет. И то такъв, че няма назад. То и без това към миналото можеш само да добавиш и нищо не можеш да извадиш, ама найсе. Сетивата ми подсказват, че става нещо друго, дето за сега не мога да го определя. Единствено усещам, че ситуацията отдавна е заорала под нивото на определението „политическа“. Промените текат на много по-основно ниво.
И в духа на правото ми да псувам, защото съм гласувал, реших да отида и пред НДК и на площад „Независимост“.
Вижте тези лица. Това са лицата на едно поколение преди мен и моето поколение. Ние бяхме обучавани като щит и меч на партията. Бяхме обучавани, че сме много умни и талантливи. Никой обаче не ни обучи, че ако си много умен и талантлив, а не си богат, или допуснеш да бъдеш ограбен, значи в същност изобщо не си нито толкова умен, нито толкова работлив. Вероятно заради това с изтънели гласчета се вика „Венсеремос“ и по мегафон се четат предварително записани изказвания, както правеха и с мен във времето когато бях комсомолски секретар на гимназията и трябваше да се изказвам на районната конференция на комсомола, а Тодор Модев откачи, че не съм се съобразил с бележките които е направил на изказването ми.
Но това е на повърхността. Дълбоката мисъл е друга. Това е страшната мисъл, че нито тези хора, нито голямата част от хората от моето поколение осъзнахме каква е естествената линия на развитие на нещата и допуснахме всичко това да се случи. В тези две десетилетия преход имаме в сметката си бутнати няколко правителства и един президент. На в нито един от случаите ние, глупаците не се сетихме да видим какво са постигнали предишните и да го надградим, а продължихме да се противопоставяме един на друг, забравили че ако клетката не работи първо за организма, а после за себе си се превръща в ракова и съдбата й е неизбежна. И тъй като Вселената не може да се разболее от рак, налага се раковите клетки да бъдат унищожени. Това е и причината да се въртим в кръг, вместо да вървим по спирала, както правят другите.
А сега вижте тези:
Тук наред с такива като мен са и нашите деца. И техните деца. Те не викат „венсеремос“ и и не четат речи. Само че знаят какво искат точно. И го постигат. И имат чувствителност за естествения ход на нещата. Да ви кажа честно, нямам друг избор. Мисля да ги последвам и да вървя с тях. И да им дам силите си. Колкото са ми останали.
Няма коментари:
Публикуване на коментар