Преди 57 години в едно малко балкански градче се родило едно момче. Е, малко кривоглед бил, това е по разкази на майка му, но той и не подозирал за това. Отраснал щастливо и волно на село при баба си. Като станал на 6 години го докарали в София. Бе той български не знаел, защото в това село се говорело повече на сръбски, а те го изпратили на немска забавачка. Е, не тенденциозно, просто нямало места в нормалната детска градина :)
И въртележката започнала. Заредили се в живота му щастливи до небесата мигове, но и страшно лоши моменти. Един ден момчето попаднало на книгата "Черния лебед" на Насим Никълас Халеб. Там то прочело, че едни хора са от страната Средностатистан, а други директно пристигат от Екстремистан. Момчето още не знаело, че има споразумение с Онзи да научи някои неща в живота и тъй като инатът му бил като на един истински Овен, Великите Сили от Светлия план имали решение да му приложат тая болезнена терапия. Пък каквото стане.
Пътят били дълъг. Момчето се научило да лети, но и не по негово желание да се сгромолясва от високо. Изпитвал великото щастие на полета, но се срещал понякога, по-точно два пъти, и с куршумите - ония истинските. Карал едни хора да бъдат на седмото небе от щастие, но същите тези хора понякога запращал направо в пъкъла, без особени угризения.
Веднъж дошло време, когато силите се изчерпали. Момчето притихнало. И усетило: Единственият ключ към изхода и щастието са Вярата и Благодарността.
За това, мили мои приятели, в началото на петдесет и седмата ми обиколка около слънцето, аз искам да благодаря!
Благодаря на прекрасните ми родители, че ме отгледаха и ми дадоха пример за трудолюбие и честност.
Благодаря на всички мои роднини, че ги има.
Благодаря на Маги, че се появи в живота ми и роди нашите прекрасни деца.
Благодаря и на децата си за това, че станаха прекрасни успели хора, понякога не заради нас с майка им, а въпреки нас. Както неведнъж съм им казвал, аз съм прекрасен пример и за това, което трябва да се прави, но и за това, което изобщо не трябва да се прави.
Благодаря на сина си и Христинка, че ни дариха с тези страшни малки мъже - моите внуци.
Благодаря на колегите си от полицията и другите професионални поприща с които минахме заедно през трънаците и успяхме да сътворим приказни неща.
Благодаря на Съдбата, че ни срещна с Маргето, която вече осемнадесета година ми доказва че хората могат да се обичат безусловно и да даряват другите с щастие.
Благодаря на всички които се опитаха да сторят зло в живота ми и ясно казвам, че им прощавам.
Благодаря и на вас, мили приятели които днес ме поздравихате.
Поклон!
