ДА ВИДИМ СЕГА КОН БОБ ЯДЕ ЛИ?

Ега ти седмицата. И ега ти случките. Получихме мощни информационни бомбардировки с младо момиче назначено в НЕК на заплата от 3000 лева, а тя се снимала гола в еротично списание. Истината е, че снимките въздействат добре на нормалния мъж. Бравос на тая дето й публикува снимките в Интернет, че и аз не знаех за това списание. Голяма приятелка ще да е. А  на тия дето я съдят ще кажа: „Нека пръв срещу нея хвърли камък тоя, който не е правил грех, или тая дето не и е минавало през главата да се изтипоса дибидюс в подобно списание." Мога да оправдая само тия дами дето се бръснат всеки втори четвъртак. 

По същото време едно цигане обиколи света по мрежата. Свързаха го с България. Журналята надуха балона до пръсване. Нема лошо. Нека името ни е на първа страница на световните медии, пък отдолу да пише каквото си искат.

Пак през тая седмица журналистите видяха зор да стоят като Гюро Михайлов на поста пред апартамента на Гълъбин Боевски, та дано разберат защо бразилците са го пуснали, а нашите не знаели. Еми така. Да питат и да не знаят. Като е толкова важно за народа ни да стоят.

Пътьом студентите се събудиха. Остави това, ама събудиха и едни други студенти с бръснати кратуни, които предвождани от един депутат от БСП се опитаха да направят контрапротест. И айдее, пак познати муцуни по телевизора.

Покрай всичко това да ви кажа как сега в България чужденец може да си купи земеделска земя:

1. Чужденецът регистрира фирма с капитал 2 лева. Ако се действа мързеливо трае 15 дни.

2.Ако земята е дадена под аренда, предлага се първо на арендатора с условия, които са неизгодни за него.

3.Сделката се изповядва пред нотариус. 

Знаете ли кое е най-трудното в случая? Да се организират многото съсобственици, често четири поколения, с натрупани сложни взаимоотношения, ама има фирми специализирани и в това. Аз на дедо ми нивите по настояване на лелите ми, Бог да ги прости, ги продадох още преди 5-6 години на един пълномощник.

Та по тая тема през седмицата станахме свидетели на нещо невероятно. Тоя парламент с мнозинство почти достигащо квалифицираното, гласува решение, което се оказа... импотентно, или както го определиха самите гласували налудно. Сиреч в разединение произвеждат сума ти простотии, но като се обединят.... 

Много обичам да готвя. Да ви кажа моята тайна на вкусно сготвения боб. Нужни са ви боб, вода, сол, чушки, лук, моркови, чесън, чубрица, девесил, джоджен, пушени кокали и телешки бульон. Смесвате тия неща по определен начин, варите и става божествена яхния. Ако бъдат смесени по различен начин, става помия, дето и кучето не ще да я яде. 

Е, тия в тоя парламент така ги смесихме, че... Май трябва да изхвърлим това гърне в канала и да го заредим в други пропорции. Няма нужда някой да чака продукти различни от посочените.

ДА СТЕ ВИДЕЛИ ВЪЛК ДА УЧАСТВА В ЦИРКОВО ПРЕДСТАВЛЕНИЕ?

Банда фенове преди два дни съблече новия треньор на Левски. Не съм запалянко, не ме интересува кой ще е треньор на този отбор, но това ми направи впечатление от друга гледна точка.

По тоя въпрос Наско Сираков тази сутрин даде интервю. Направи ми впечатление едно негово изречение. Той каза, че и мечките и лъвовете и слоновете са по-силни от вълците, но да сте видели вълци да участват в цирково представление? А вълците са много интелигентни и социално ориентирани животни. И категорично подлежат на опитомяване. Иначе нямаше кучето да е най-добрият приятел на човека. Само дето не участват в циркове. 

Пак през тази седмица група протестиращи загащиха премиера Орешарски в колата му и го заградиха с кофи за боклук. К'во ли му е било под лъжичката на тоя човек като е стоял свит на топка в колата си. 

И всичко това щеше да буди у мен непринуден смях, защото това са събития, които не зависят пряко от мислите, словата и действията ми. Само че усещам онова гадно свиване на стомаха, което показва вътрешно напрежение. Енергията не протича, а само ме напомпва. Имам усещането на изцяло нарушен баланс. В нашия обществен договор, който ни гарантира по-спокоен и безопасен живот сме създали институциите като надстройка на която да се подчиняваме и която да работи вън и независимо от всеки участник в това споразумение. Само така можем да гарантираме по-добър и безопасен живот за себе си и децата ни. А ние се опитваме да ги разрушим. 

Може би така и трябва. Като в компютърна игра дето не можеш да минеш на следващо ниво без да си изпълнил всички условия на настоящото. И отново и отново те връщат от начало. Няма как да управляваш народа си ако се ползваш с 10 процентов рейтинг. А народът започва да отделя енергия, която не се знае къде ще отиде. Страшно е ако изходното ни ниво в играта се окаже етапа в който всеки отново трябва да започне да носи на кръста си ножа и с него и правдата. 

Налага се да се споразумяваме с нови участници в обществения договор. Колкото и да не им се иска на сегашните политици и техните външни и вътрешни приятели. Иначе следва „откат“, който не се знае накъде ще ни изплесне.

ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА РЕЙ

Аз съм Рей. Куче съм, ама двукраките кучета ми викат че съм породист. Имал съм бил родословно дърво и чип. Не знам какво е това. Като бях малък живях с една друга глутница в пещера с три стаи. По едно време решиха да ме изпъдят щото съм бил много космат и космите ми падали. Абе тия двукраките са много интересни. Имат козина предимно по главата и само на женските е по-шарена.

Та доведоха ме при двукракото куче с побелялата глава. И ме вързахааа... Със синджир за врата. Дойде нощта. Започнах да вия и да лая. Побелялото куче излезе и ми хвърли кренвирш. Изядох го и продължих да вия. Не го искам тоя синджир. Побелелият излезе отново и лаеше строго. Застана до мен и нещо ме удари в слабините. Усетих, че с виене няма да стане и се скрих в дупката под стълбите щото знаех, че там никой няма да ме закача.

Двукракият с побелялата глава ми каза, че работата ми била да пазя. Сигурно и той като ходи на работа го връзват със синджир и пази. После се прибира за да ходим на поляната и да играем с другите кучета и след това да ми даде да ям. Много е хубаво това дето ми слага да ям, ама не ми дава да го пипна докато не ми каже „яж“. Е това ме вбесява. Ама няма какво да направя. Разбира се виновна е котката. Нея я пускат в пещерата на двукракия, а мен не. Един път скъсах нашийника и хукнах да я стигна. Тя се мушна под оградата, а аз така се светнах, че и сега като се сетя виждам звездички.

Всеки ден ме водят на голямата поляна. Там има много кучета и на четири и на два крака. Много ми е хубаво, щото тичаме и играем. Веднъж видях едно много голямо куче, дето ядеше трева. Беше вързано до една каруца, а едни други черни двукраки кучета събираха изсъхналата трева и я слагаха в каруцата. Отидох да поканя голямото куче да си поиграем. Първо го подуших отпред, а то се изправи и искаше да ме затисне. Лаенето му беше по-скоро като цвилене. Реших да го подуша отзад. И тогава тоя така ме светна с единия крак, че аз се претърколих. Бе що им дават на тия да си слагат зъби на краката? Вече няма да играя с него. Няма и да го приближавам.

Така преди време голямото побеляло двукрако куче тръгваше на работа. Беше с бяла риза и панталони. Аз естествено му се метнах с четирите лапи на бялата риза, та да разбере че го обичам, щото знам че бърза да се върне та да ми даде да ям. В миг нещо много остро ме сряза в слабините. Двукракият се върна в пещерата и излезе с друга риза.  Аз пак се метнах върху него да го целувам, ама нещо толкова силно ме затисна по задната лява лапа, че вече ще го обичам тоя, ама няма да му се мятам.

Като стана дума за двукраките, те са много особени. Не се душат толкова и се разбират като лаят. Често лаят на едни кутийки, които си слагат до ухото. Скоро чух Побелялото голямо куче да псува някаква шайка дето крадяла държавата и някакъв министър бил на социални помощи във Франция и вземал 2000 евро, а тук дошъл да взема заплата от 1500 евро. Е това не мога да го разбера с кучешкия си ум. Тоя може ли да смята? Сигурно е дошъл да си нахрани кучето...