ДА СТЕ ВИДЕЛИ ВЪЛК ДА УЧАСТВА В ЦИРКОВО ПРЕДСТАВЛЕНИЕ?

Банда фенове преди два дни съблече новия треньор на Левски. Не съм запалянко, не ме интересува кой ще е треньор на този отбор, но това ми направи впечатление от друга гледна точка.

По тоя въпрос Наско Сираков тази сутрин даде интервю. Направи ми впечатление едно негово изречение. Той каза, че и мечките и лъвовете и слоновете са по-силни от вълците, но да сте видели вълци да участват в цирково представление? А вълците са много интелигентни и социално ориентирани животни. И категорично подлежат на опитомяване. Иначе нямаше кучето да е най-добрият приятел на човека. Само дето не участват в циркове. 

Пак през тази седмица група протестиращи загащиха премиера Орешарски в колата му и го заградиха с кофи за боклук. К'во ли му е било под лъжичката на тоя човек като е стоял свит на топка в колата си. 

И всичко това щеше да буди у мен непринуден смях, защото това са събития, които не зависят пряко от мислите, словата и действията ми. Само че усещам онова гадно свиване на стомаха, което показва вътрешно напрежение. Енергията не протича, а само ме напомпва. Имам усещането на изцяло нарушен баланс. В нашия обществен договор, който ни гарантира по-спокоен и безопасен живот сме създали институциите като надстройка на която да се подчиняваме и която да работи вън и независимо от всеки участник в това споразумение. Само така можем да гарантираме по-добър и безопасен живот за себе си и децата ни. А ние се опитваме да ги разрушим. 

Може би така и трябва. Като в компютърна игра дето не можеш да минеш на следващо ниво без да си изпълнил всички условия на настоящото. И отново и отново те връщат от начало. Няма как да управляваш народа си ако се ползваш с 10 процентов рейтинг. А народът започва да отделя енергия, която не се знае къде ще отиде. Страшно е ако изходното ни ниво в играта се окаже етапа в който всеки отново трябва да започне да носи на кръста си ножа и с него и правдата. 

Налага се да се споразумяваме с нови участници в обществения договор. Колкото и да не им се иска на сегашните политици и техните външни и вътрешни приятели. Иначе следва „откат“, който не се знае накъде ще ни изплесне.