Даа. И аз съм офицер. Малко по-различен от Росен Петров. Той издържал до разузнавач първа степен. После разбрал, че това не е за него и напуснал. Аз издържах повечко. И агенти съм вербувал, и човешки съдби съм решавал. И човеци в мъка съм закрилял. Ако че майка и татко са от работническо-селски произход, а не офицери. А И НИКОГА НЕ СЪМ БИЛ КЛЕКАВЕЦ
Та днес отидох да постоя мирно при вдигане на Националния флаг на Националния празник. И... ме накараха да премина през скенер. Да не би да нося бомби... Не, господа управляващи, не нося бомби. И хората около мен не носеха бомби. Какво искахте да покажете? Какъв знак искахте да дадете? Гвардейците маршируваха, а очите им наведени надолу... Добре че много хора носеха децата си на раменете и в ръчичките им националното знаме...
Празник е, а нещо не ми е празнично. До тук я докарахме. Деца ИЗВИНЯВАЙТЕ!!! Ако можете да бъдете по-добри от нас, бъдете! И не ни винете. Ние май толкова си можем.
Няма коментари:
Публикуване на коментар