сряда, 10 март 2010 г.

НЯКАКВИ МИСЛИ В СРЯДА

Голям вой, голямо чудо. В началото на годината винаги има дефицит. Поне при повечето фирми. В условията на криза графиката става по-екстремна. Моят основен принцип е първо да платя на себе си и на хората си, а тогава останалото. Нямам случай да не съм се издължил, макар понякога със закъснение. Но по-добре е да живея в Екстремистан, отколкото в Средностатистна, както казва Насим Никълъс Халеб в "Черния лебед".


За мен по-лошо е дурго. Какво огромно количество обществена енергия се похабява като вниманието е приковано върху безумието дали Първанов е милиардер. Де да беше! Тогава поне щяхме да видим как се прави. Само че за съжаление махленското мислене не е за милиардери. Кажи ми какви са ти приятелите, та да ти кажа какъв си. Кои са приятелите на Първанов извън България? А и ако се обиждаш от това че си милиардер, никога няма да станеш такъв.

Спирам да говоря за това, защото вярвайте, всяка мисъл е носител на енергия и нямам никакво намерение да я подарявам за тъпи каузи. Обичам да говоря за успели хора и за това как, дори и сега да продължим напред.
Обичам да си мечтая за моята бизнес мрежа и за това какво да сторим заедно, за да бъде бизнесът процес, а не епизодика, дори и в този момент.
Пак се връщам на една любима за мен мисъл: "Няма лош случай, има лошо използван случай". С други думи, "За бога братя, да работим!" И нека работата да бъде с мисъл, слово и действие. Това е всичко.

1 коментар: