ТИ ГО ТАКОВАШ, ОНО ТЕ ЦЕЛИВА...

Това което търсиш, търси теб. А най-прекият път да намериш това, което търсиш е да го пожелаеш.

Казал го е един мюсулманин - суфист... Абе забравих му името, ама е умен човек, щото мисли като мен. Какво, не е ли умен? Да оставим това, че първите две изречения са един чудесен начин да дешифрираш защо човек е постъпил така или инак.

Живеем във време, в което империите се неместват, а хората спорят на кого богът е по-праведен и кой по-смъртоносни оръжия има и забравят на какво ги учат религиите им и че животът е по-силен от смъртта. 

Лично моите убеждения за Създателя са надрелигиозни, та трудно ще се хвана в такъв капан, ама найсе. Избрал съм си да усещам изречението АЗ СЪМ ВСИЧКО КОЕТО Е. ВСИЧКО КОЕТО Е - СЪМ. Признавам, че не съм го измислил аз. Това е древното знание за света наречено ОРЕНДА, което са владеели прабългарите. 

И за да стане още по-объркано, ще ви разкажа за трима човека, които народът ни е назначил за герои още през осемнайсти век.

Тогава времената били страшни. През 1789 година султан Селим след няколко опустошителни войни с Австрия и Русия установил, че феодалната турската армия е непригодна да се противопостави на модерните европейци, та започнал реформа. Реформа, реформа, ама като става въпрос за пари, работата отива на зле. А Селим се засилил да облага финансово и чифлиците дето ги управлявали отоманци, сиреч муслимани. До тогава отоманците данъци не плащали. Това си било приоритет на раята. А сега какво, все едно да си плащат за Фейсбук. Хич не е постигнал лайкове с тая операция.

Така Селим изправил срещу себе си цялата социална мрежа, не само хакерите. От една страна еничарите, щото усещали че ще ги разформироват, самовластните паши, земевладелците - бейове и най-накрая обикновените потребители, които щели да платят основната сметка. Явили се и разни тролове в лицето на висшето духовенство - улемите, които открито проповядвали към бунт. Въобще, настъпило едно хейтърство, чиито ярки представители са кърджалиите. Грабеж и клане. И с това описанието им свършва.

Та един от първите дето вдигнал бунт е бошнакът - потурнак - еничарин от Видинския гарнизон Осман Пазвантоглу. Какво е бошнак, можем да се сетим. Роден е някъде в Босна, но за потурнаците, трябваше да се поинтересувам. Потурнаци наричали тия славянски велможи, които приемали исляма за своя религия. И ставали по-светци от папата. От към нож и грабеж, де. 

И понеже парите нямат значение, Осман първо си отворил акаунт при султана и той го назначил за администратор на данъчната мрежа във Видинския вилает. Откупил, то ест това право. И започнал такъв грабеж на свои и чужди, та се наложило да му пратят първо хора от ДАНС, а на края и жандармата. Обаче се получила "греда". Осман отхлабил примката на раята, събрал де що има разбойници и турците от Цариград яли бой. Няколко пъти. После му изпратили един Колчак паша и тоя след като престоял малко при Пазвантоглу, направил бърз чат със султана и обявили в социалната мрежа, че Осман е съвестен и добър. А бошнякът продължил да се бие или със султанските войски или с пашата на русенския вилает - както дойде. По дифолт грабежите на местното население били изведени пред скоби и в двата случая.

За тези заслуги Осман Пазвантоглу се радва на положително отношение от сънародниците ни. През 1807 година, Пазвантоглу внезапно се пренесъл... абе де да знам, може в рая, а може и в ада. Като ми дойде и на мен времето, щото и аз съм и за двете места ще го потърся да си поговорим,  и ако технологиите тогава позволяват, ще ви пиша. Не бързам за тоя разговор, де.

Другият за когото искам да ви разкажа е хайдут Велко.

За него българи и сърби още спорят чий е. Велко Петрович е роден през 1780 в Леновац Зайчарско. През 1803 започва като прост хайдутин, ама бързо напредва в кариерата в съучастие с Осман Пазвантоглу и скоро водел вече 3000 души. Сега какво точно е правил заедно с Осман, историята мълчи, защото е неприлично за един народен герой да се говори наляво и надясно за мутренските му години, когато е бил в период на начално натрупване на капитала.

После историците намират документи след 1807 и там се пише, че активно участвал в сръбското въстание и руско-турската война. Имал доста акции с дружината си и се самоиздържали с плячка грабена в района от Видин до София и пътя за Ниш.

Цитат: "Следващата 1808 г. е особено показателна. Географията на въстаническа Сърбия е доста променена: цели села изчезват от картата и се появяват нови. Велко командва от извора на Тимок чак до Ниш и с разбойническите си действия гради имидж, донесъл му прякора “Големия крадец”.¹¹

По-късно, през юли, е сформирана по заповед на руския главнокомандващ специална руско-турско-сръбска комисия, за да разследва “золумаджиите” от двете страни и тя педантично установява нанесените щети. Документите сочат, че войводата Велко, командващ над 6000 души, е отговорен за самоволно нападение и за отнемане насила на пари и добитък от 14 български села, половината от които днес са в България. Велко дори временно е отстранен от командването.^13"

За тия заслуги Велко е назначен за войвода на Неготинската нахия и си купил за развлечение пристанището и митниците в Крайна. После турците при превземането на Неготин намерили много документи за несметните му богатства, ама не знам дали е имало международно разследване за пране на пари. Тия разследвания не са популярни по нашите ширини и днес. А и френският посланик тогава е бил по-пасивен та не е опищял справедливата съдебна система с някое измислено БЕЛВЕДЕРЕ.

Въпреки всичко народът го счита за свой герой.

Да ви звучи познато?

А ето в кратце и историята на поп Стойко от Елена. Турците го наричали уважително Гяур Имам.

През 1800 година банда кърджалии се насочили към Елена. Поп Стойко оказал със своите 300 момчета яростна съпротива, ама като не могли да устоят на напора, отстъпили в Балкана. Там явно поп Стойко се е отдал на размисъл и решил, че като не можеш да плуваш срещу течението, по-добре е да му отпуснеш края и да се носиш по вълните. Та малко след това, хоп, дружината на поп Стойко се озовала в редиците на хората на Осман Пазвантоглу. Какво са правили там, можем само да гадаем, но като знаем вече за нрава на Пазвантоглу...

После през 1806 година Имам Гяур влиза като пръв помощник на Мустафа паша Байрактар.
Целта била да върнат на престола султан Селим Трети, когото еничарите свалили с бунт.
През 1828 - 1829 пък участвал в обсадата на Силистра при руско-турската война.

Гледам историите на тия трима човека и си мисля: Нищо не е случайно. Дали народът е имал рационални основания да ги обича, не мога да кажа, но тази обич се състоява вече повече от 200 години.

Та ми хрумва оня виц за Геле, който се оженил, а Вуте го пита като какво животно е жената. "Знам ли, вика Геле, ти го онождаш, оно те целива. Мен некой да ме оноди, око че му извадим..."

Целива, целива, ама ражда и деца. А ние великите се трепем и сега. Къде на електронни игри, къде на живо. Може би така и трябва. Знам ли?

Каквото търсиш, то само те намира. Най-прекият път е да го пожелаеш.