Не им е било лесно и на византийците с нас. Даже ако са знаели какво ще препатят, за да осъществят мечтата си да ликвидират България, мисля си, хич е нямало да се захващат. Ама...
Какво се е случило ли? Отначало византийците си имали ядове с арабите. Самуил естествено се усетил, пуснал се по крилото и набързо превзел Лариса в Тесалия. Вкарал им гол, така да се каже.
Василий ІІ, когото тогава наричали още Македонец предприел контраатака по другото крило и решил да се поразходи до София та да си го върне на брата на Самуил Аарон, щото му имал зъб. Не за друго, ама Аарон искал да предаде брат си та тайничко преговарял с Василий да сключи династически брак и да мине към Византия. Да де, ама Василий чисто византийски се опитал да му пробута друга невеста, а Аарон като се усетил, отказал брака и работата не станала. И Василий като се снабдил с каквото там трябва - стенобойни машини, кули, катапулти и други играчки, хукнал да превзема България. Както си пишело в бойния устав обградил София, направил укрепен лагер, абе всичко по правилата. Само едно нещо не изчислил. Около София има села - днешните Войнеговци, Подгумер, Локорско, Бистрица, Драгалевци, Бояна. Навсякъде ако отидете там и разпитате местните хора (тия с новите палати, дето разправят, че ще ги погват от НАП не влизат в списъка), ще чуете, че е имало кале. В тези калета останали такива като мен ветерани и едни млади пишлемета, дето не ги взели в редовната войска, а те много искали да дръпнат един бой на византийците. Та като си направили укрепения лагер, хората на Василий започнали да обикалят софийското поле да се сдобиват с храна. Нашите това и чакали. Причаквали ги в засада, и бой. Даже при един пробив българите успели да изгорят и стенобойните инструменти на хората на Василий. При това положение и настъпилия глад ромеите решили да си ходят.
През това време Аарон успял да се оплаче на батко си Самуил, че тия от горните класове искат да го бият, и Самуил какво да прави, взел разстоянието то Солун до Ихтиман на марш на скок. Много го мразех това упражнение в казармата, ама какво да правиш. Хем е било августовска жега. Набързо заели проходите на Средна гора, включително и Траянови врата. И... зачакали. Византийците били нещо нервни, защото споменът за Крум Страшни бил жив, ама какво да правят, тръгнали през дефилето. Като му дошло времето, на 17 август 986 година... станало каквото станало. Добре че тогава не е имало Хелсинкски комитет, щото е щяло да стане голям скандал за човешките права. Василий с последни сили избягал с една кохорта арменци дето го пазели, ама му пленили царските инсигнии - отличителните белези на император, което поражда основателното предположение, че е избягал по бели гащи. Може и да не са били изцяло бели, щото в такива моменти обикновено покафеняват отзад.
Това създало доста затруднения на Йоан Скилица какво точно да отрази в хрониките си, но ромеите директно нарекли Самуил Ромеооктон.
Василий ІІ, когото тогава наричали още Македонец предприел контраатака по другото крило и решил да се поразходи до София та да си го върне на брата на Самуил Аарон, щото му имал зъб. Не за друго, ама Аарон искал да предаде брат си та тайничко преговарял с Василий да сключи династически брак и да мине към Византия. Да де, ама Василий чисто византийски се опитал да му пробута друга невеста, а Аарон като се усетил, отказал брака и работата не станала. И Василий като се снабдил с каквото там трябва - стенобойни машини, кули, катапулти и други играчки, хукнал да превзема България. Както си пишело в бойния устав обградил София, направил укрепен лагер, абе всичко по правилата. Само едно нещо не изчислил. Около София има села - днешните Войнеговци, Подгумер, Локорско, Бистрица, Драгалевци, Бояна. Навсякъде ако отидете там и разпитате местните хора (тия с новите палати, дето разправят, че ще ги погват от НАП не влизат в списъка), ще чуете, че е имало кале. В тези калета останали такива като мен ветерани и едни млади пишлемета, дето не ги взели в редовната войска, а те много искали да дръпнат един бой на византийците. Та като си направили укрепения лагер, хората на Василий започнали да обикалят софийското поле да се сдобиват с храна. Нашите това и чакали. Причаквали ги в засада, и бой. Даже при един пробив българите успели да изгорят и стенобойните инструменти на хората на Василий. При това положение и настъпилия глад ромеите решили да си ходят.
През това време Аарон успял да се оплаче на батко си Самуил, че тия от горните класове искат да го бият, и Самуил какво да прави, взел разстоянието то Солун до Ихтиман на марш на скок. Много го мразех това упражнение в казармата, ама какво да правиш. Хем е било августовска жега. Набързо заели проходите на Средна гора, включително и Траянови врата. И... зачакали. Византийците били нещо нервни, защото споменът за Крум Страшни бил жив, ама какво да правят, тръгнали през дефилето. Като му дошло времето, на 17 август 986 година... станало каквото станало. Добре че тогава не е имало Хелсинкски комитет, щото е щяло да стане голям скандал за човешките права. Василий с последни сили избягал с една кохорта арменци дето го пазели, ама му пленили царските инсигнии - отличителните белези на император, което поражда основателното предположение, че е избягал по бели гащи. Може и да не са били изцяло бели, щото в такива моменти обикновено покафеняват отзад.
Това създало доста затруднения на Йоан Скилица какво точно да отрази в хрониките си, но ромеите директно нарекли Самуил Ромеооктон.
Няма коментари:
Публикуване на коментар