НЕЩО ЗА БОЯН МАГЕСНИК

Чудя се понякога защо му трябва на човек да знае историята. Хайде, аз малко клюкар си падам от младите години. Щото к`во прави един полицейски разузнавач. Клюкарства и плете интриги на почтените наркотрафиканти и контрабандисти и някой като се оплете, хоп спретват му наказателно дело. Остави това, ама ако се докопат, вземат му и парите в полза на държавата. По-късно разбрах, че някои са вземали пари и не в полза на държавата, но това е друга тема. 

Не знам защо, но часовете по история лично аз много обичах. Както и вдъхновените разкази на двете ми учителки по тоя предмет Георгиева и Димитрова. Поклон пред тях! От позицията на белите ми коси си мисля, че като съм понаучил нещо по история, сега това ми помага да усетя какви кодове съдържат гените ми и управляват сегашното ми поведение. Моето и на народа ми. Защото общественото съзнание е енерго-информационна структура, но физическата му проява е чрез точно тези кодове и словата, мислите и действията, които сътворява всеки един от нас.

Преди време един приятел ми каза, че като бил в Амстердам, ходил в музея на инквизицията. Лично аз в Амстердам повече от параходи, които сякаш вървят срещу тебе по улиците не можах да видя, щото бях по работа, ама тоя приятел ми разказа страхотии за видяното в тоя музей. Та през инквизицията, катарите, албигойците и розенкройцерите, мисълта ми огъна времето и има няма 2500 километра и погледът ми спря на Боян Магесник. Кой е този човек?

Боян в същност е... син на цар Симеон, брат на Петър Първи. Сега няма да ви обърквам много, щото Симеон освен България на три морета, златен век на книжнината, Велики Преслав с градска канализация ни е оставил и доста синове, както и двама братя за нуждите на този скромен разказ. Та Боян е учен в Магнаурската школа. Там наред с другите знания се сдобил и с учението на Йоан Мистик, който го държал лично под крилото си, а също така и с любовта на императорската дъщеря, която го преследвала цял живот, щото после станала жена на брат му Петър. А да пренебрегнеш чувствата на една дъщеря, още повече императорска, не е нито умно, нито здравословно, ама за това по-късно. 

Та като се завърнал в България Боян завършил аспирантура при единия си чичо - Гавраил, който до съвършенство владеел тайното учение на българските жреци - коловри, което като знание за света и законите които го управляват е преинтересно. За Боян народът говорел с любов и страхопочитание. Носели се легенди, че можел да приеме образа на всякакво животно. Умеел да лекува с полагане на ръце и да сътворява чудеса.

Преди да ви разкажа за богомилите, важно е да кажем, че Боян е стоял плътно до брат си Петър като цар. Отказал е да участва в два заговора срещу него, включително е отклонил предложението на другия си чичо Георги Сурсувул, след преврат да бъде коронясан.

Та през 929 година в манастира света Параскева се събрали 12 човека сред които Боян Магесник, патриарх Стефан, презвитер Богомил, както и двама сирийци - представители на бялото братство. Положили са клетва пред Евангелието на Йоан. Така било поставено началото на Богомилското движение.

В същност основният принцип на богомилството е принципът на общочовешкото братство, което се опира на принципите на любовта, мъдростта и истината. Философията им се изграждала на принципа на непротивене на злото. 

В крайна сметка тяхното учение е окултно учение, като те са практикували и такива ритуали. Приемали са, както е посочено в Евангелието на Йоан, че словото е творческа сила на Вселената. Имали са представа за това, че човекът освен физическо има и ментално и астрално тяло и с тези светове може да се взаимодейства. Вярвали са в прераждането. Владеели са творческата сила на концентрираната молитва и медитацията. И най-важното: Вярвали са, че Вселената е разумно същество, което реагира на всяка мисъл. И всяка мисъл може да бъде проявена в настоящето "сега", ако за това има причина и са налице необходимите условия.

Симеон Антипа - един от тях, е записал: "И народът разбрал, че да се живее чисто и разумно, не е мъчно, достатъчно е да се живее естествено".

Същият Симеон Антипа ги описва така: Те говорели уверено, никога не се карали и не спорели, били кротки, но изобличавали всяка неправда, казвали истината всекиму в лицето, проповядвали без да дирят многобройни слушатели, чисто, без корист и умисъл.

Малко изпреварили времето си, та се обявили срещу държавата и църквата като институция. Противопоставяли се на разгулния живот на светската и църковната власт и отричали собствеността. Сега, дали са излизали на протести и са искали да се въведе принципа на случайно разпределение на делата в съдебната система, не може да се каже, но са живеели в отделни общини и не са били мотивирани да плащат данъци и да дават доброволни дарове на църквата. Та веднага след смъртта на цар Петър, чичо му Георги Сурсувул взел отношение и избил всичките основатели от манастира Света Параскева. Единствено Боян Магесник оцелял, та него го убили през 970 година в Цариград. 

Само че за тези 40 години учението им било посято от Мала Азия до Русия и Атлантика. От тази първа вълна се появили катарите в Италия, албигойците във Франция, квакерите в Англия, Чешките братя, Братството на свободния дух в Германия. В Русия не знам как са се наричали. От учението на богомилите по-късно възникнало и учението на Розенкройцерите.

Не знам дали мога да направя извода, че това бързо и устойчиво разпространение в цяла Европа показва, че и тогава хората са получавали киселини като е трябвало да плащат данъци и дарения на църквата, но разпространението е факт. И нито презвитер Козма, нито официалните медии и ментори от онова време от Цариград до Париж са успели да ги спрат.

И едно изречение за окултните практики. Организацията на богомилите се изграждала на три йерархични групи. Най-ниската била оглашени. После следват вярващите. Те били допускани до практики за "очистване" на духа, мисълта и тялото, концентрация и медитация. Последната степен била на съвършените. Само те имали правото да знаят и практикуват така наречената "бяла магия".

Сега разбирате ли защо официалната църква отрича Петър Дънов и Бялото братство?