Спомням си датата 23 октомври 1993 година. Тъкмо по средата съм на двадесет и третата си обиколка около слънцето. Вече съм офицер - лейтенант от милицията на длъжност разузнавач в отделението по залута и контрабанда на Софийско градско. Как ви звучи, а? Аз човек не съм станал, а те ми възлагат с човешки съдби да се разправям. Макар и не точно. Системата си имаше достатъчно контроли. Та в началото на кариерата ми ме вика Мишо Ядков, мир на праха му, и ми казва, че аз ще обслужвам циганската линия по отношение на контрабандата и търговията със злато и контрабандни стоки. Така беше тогава разделена работата - по националности. Полска линия, иранска линия, турска линия, малко гръцка линия и циганска линия.
Та като ми казаха, че ще се разправям с индианците, първоначално се ядосах. Бе за това ли учих 5 години, аз, отличникът от гимназията със златен медал! Да ме насадят на тези пачи яйца? Млад бях и глупав и не разбирах. Не разбирах каква услуга ми се прави. Защото можеш да станеш добър, ако работиш. А циганите бяха като фокус. Без тях не минаваше нито контрабнаден внос, нито контрабанден износ. Кардарашите начело с Киро от Катуница държеха износа на сребърни контактори и търговията със злато. Нали го знаете Киро - тоя дето после журналистите го назначиха за цар, та още не можем да го уволним. Дънките ги държаха един Рачо от Факултета, Байрам и Сабри от омуртажките цигани и неколко видни кокаларски фамилии. Санджето го държеха един Киро, дето няма нищо общо с Япония, брат му Кекето и неколко такива банди. И така мога да ви разправям до утре за тях. По това време нямаше Хелсингски комитет, Цветелин Кънчев и бат Сали, та с Венци ходехме във Факултето и си ги задържахме сами. Даже понякога си забравях пистолета, ама това не е добър пример, та няма да ви разправям за него.
Защо ви казвам всичко това, ще разберете след малко. Искам само да припомня, че по същото това време тия цигани си плащаха рушвети на началниците в чистотата да ги водят на работа, защото иначе ги грозеше един член 40а от ЗНМ, който казваше, че ако 4 месеца от една година не работиш, ще те пратят на принудително заселване. Не дай си боже да посегнат на полицай, или на доктор. Жална им майка.
По същото това време в моето градче Димово имаше един Косто циганина, който беше по-българин от някои българи. На всичкото отгоре беше и тракторист. После се засели и фамилията на Бухалите, та нещата се поусложниха. Един ден в кръчмата питам младия Бухал чие е това сополивото цигане, дето му иска стотинки, а той вика: "Отгде да знам, я пра`им, тато пра`и..." Само че ако влезете в страницата на Читалище Димово във Фейсбук ще видите, че там хората се занимават и с циганските и с българските деца. По снимките ще ги познаете.
Даа. Сега дойде друго време. като в оня виц дето цигането попитало баща си какво е това демокрация. Гордо старият циганин казал, че демокрация е да имаш седем деца, да вземаш социални помощи за тях, да не си плащаш тока и водата, а българите да работят. Тогава цигането попитало дали българите няма да се сърдят от тая работа. "Ако се сърдят, казал бащата, това вече е расизъм."
От дъщеря си знам, че в Мюнстер, Германия, е ходила зад цигани, които по телефона са посочвали къщи, които да ограбят, а полцаите които са викали студенти като преводачи, не са вярвали, че студентите не знаят цигански език.
Та затова според мен и Петър Москов и Валери Симеонов си казаха истината, която повечето от нас си я мислят.
Това до тук само посочва проблема, ще каже някой. Какво е решението?
Каза го не друг, а бат` Сали вчера в едно интервю. Изречението му беше в смисъл: Нашите хора са страхливи. Ако им се покаже, че ЗАКОНЪТ трябва да се спазва, щат не щат, ще го спазват. С други думи някой трябва да вземе гьостерицата!
Така че, господа политици, поемете си отговорността! Иначе верно ще стане като във вица.
Няма коментари:
Публикуване на коментар